Две необикновени истории, свързани с писма по пощата

Независимо, че сме в ерата на високите технологии, независимо от ураганната скорост, с която те се развиват, всяка година на 23 януари Светът все още поглежда към химикалите, хартията и  пликовете за писма. Защото на тази дата се отбелязва Международният ден на ръкописното писмо. Всъщност, то - ръкописното писмо, има свои привърженици във всяка възраст - като започнем от децата, преминем към по-големите, през майките и татковците и стигнем до най- достолепните членове на семейството. 

 Защо не на клавиатура, а след това - на електронен адрес, а - на хартия, с химикал или молив, а след това - по пощата - ами защото ръкописното писмо ти дава много повече от онова, което неговото  - електронно "дете" може да ти даде - повече време, повече възможност да чуеш себе си, да подредиш мислите си, а и повече емоция. 

Това е мнението на  колегата ни от Казанлък Деляна Бобева, която продължава да изпраща писма - било то като поздравителни картички за празниците или пък по друг повод. А освен че изпраща, Деляна обича и да получава писма. Споделя, че по отношение на писмата има две истории, които няма как да забрави. 

Първата е от детските й години, когато по време на лагер в Горна баня се запознава с ученическата любов. Той е от Перник, тя - от Казанлък, разменят адреси. В онези  години нямало нито мобилни телефони, нито Интернет, кореспонденцията се водела  по пощата. А едно от писмата на момчето от Перник Деляна получава четири години след неговото изпращане, разказва самата тя. 

Втората история е свързана с далечна Германия, където живее приятелката на Деляна, Мария. По традиция още през февруари, казанлъчанката  изпраща по пощата поздравителна картичка за Баба Марта, придружена с червено-белите символи на пролетта. Преди седем години към писмото прибавя и пакетче джоджен. Заради ухаещата подправка пратката пропътува половината свят, стига и зад Океана, преди да бъде получена от адресата  в Германия. Причината - пощенските служители заподозрели, че в писмото има наркотик заради аромата, затова и го изпратили за проверка в лаборатория в Съединените щати. Там експертите изследвали джоджена, установили, че няма нищо тревожно, препакетирали пратката и отново я върнали към Германия. 

И двете истории на Деляна, свързани с писма, завършват щастливо - години по-късно тя  и изпращачът на писмото, което стига до нея с четиригодишно закъснение, се срещат. Тогава той е наблюдател за първите евроизбори в България, а тя подготвя екзитпол по поръчка на социологическа агенция. 

А въпреки забавянето на мартениците, те все пак пристигат в Германия. След тях до България идва и добра новина - голямото желание на Мария, приятелката на Деляна, да стане майка, се е сбъднало и днес тя отглежда своите близнаци . 

 Кога ще седне и ще напише ново писмо и до кого - Деляна Бобева не знае отговора на въпроса. Но знае, че сега много иска да открие писмо в бутилка. Затова и ако видите фигура, която обикаля по брега на морето, не се учудвайте - може би е тъкмо Деляна 

Повече можете да чуете в прикачения звуков файл