Прабългарските плъсти - предшествениците на тъкачеството

Изложба в Националния етнографски музей разкрива красотата на един позабравен занаят

Разговор с Илия Вълев - етнолог и ръководител на отдел “Експозиции” в НЕМ

Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей - Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей - БАН.

“Плъстите, които показваме са доста стари от края на XIX и началото на ХХ век, но са запазили своята пъстрота и колорит. Това са наистина много красиви плъстени нетъкани изделия, казва Илия Вълев - етнолог и ръководител на отдел “Експозиции” в Националния етнографски музей.

Той разказа за плъстарството - един древен занаят, който предшества дори тъкането. “С плъсти на практика се изработват едри тъкани, обикновено килими за постилане на пода, но и много често в домовете плъстените изделия са служели за изолиране на помещенията.

В още по-древни времена, изследователите доказват, че прабългарите са правили плъстени изделия и те са пренесли по нашите земи този занаят. Чрез плъстене са изработвали юртите.

Плъстта е сплъстена вълна от овце или от животни, които дават вълна. Технологията не е никак сложна - необходима е единствено непредена вълна (предварително вълната се изпира и се разчепква), която се постила върху основа, като обикновено това е ленена тъкан. Ако се правят шарки, първо те се слагат, а върху тях се поставя основата и се навива на руло, което се върти, докато се наплъстява.

Използва се също и топла вода и сапун, за да се сплъсти волната по-добре. Може да се използва също точилка или върлина, за да се приготвят по-големите тъкани като килими. За изработката на един килим са необходими трима-четирима души, а понякога дори и по шест-седем души, които са навивали това руло върху върлината, за да го усукват във всички посоки и да го сплъстят.

“Един от най-добрите български изследователи на плъстарството Райко Сефтерски посочва, че плъстарството идва от прабългарите. Там където е развито овцевъдството, там плъстите са развити. Посочва се, че в Копривщенския край плъстарството е най-добре развито, а най-късно изчезва като занаят във Видинския край”, обяснява той.В момента се правят опити този позабравен занаят да се възроди чрез различни майстори на плъстите, като Светлана Кампс и Мариета Недкова.

Светлана Кампс е и майсторът, пресъздал прабългарска плъстена юрта, която може да бъде видяна в изложбата. От плъст са изработвани и одеяла, а в по-ново време са правени и шалове и шапки от плъст. Въпреки това в килимите и одеялата фигурират образите на слънцето, луната, флорални мотиви с пожелание за здраве. Основните цветове, които са използвани са естествените цветове на вълната, но са оцветявани и орнаментите, като са използвани различни билки и растения за оцветяване.“Изложбата е много красива, защото виждаме изделия от XIX век, които са си запазили багрите, а и са много красиви като изработка”, казва Илия Вълев.

Изложбата ще остане до началото на март 2025 г.   

Илия Вълев добави също, че през настоящата година в Националния етнографски музей ще развиват четири проекта - единият е свързан с фондохранилищата, където се съхраняват предметите на музея, другите два проекта са свързани с постоянната експозиция.

Последният проект е за временна изложба “Звездното небе - митология и наука”, която е свързана с митологията и науката астрономия и ще обхване различни български институти. За реализирането на тази изложба обаче е необходимо и допълнително финансиране, което от Националния етнографски музей търсят.

Още от Радиокафе