Лъчезар Лисицов:
За три мандата на Борисов – Пеевски стана най-силният човек в държавата
Потресаващо е, че за нашите политици Орбан е пример и те не се срамуват от това
"Повечето парламентарно представени политици по-скоро имитират някакво желание, че искат да се борят за добруването на народа ни. Това е популизъм, защото реално, ако някой иска да свърши работа, той трябва да свърши истинска работа, която е непопулярни мерки. Това е всъщност един от конфликтите. Примерно Иван Костов, до ден-днешен за много хора той е "черен", но по негово време се извършиха непопулярните реформи, които помогнаха на държавата да тръгне нагоре, когато беше стигнала дъното. Сега се говорят диви полулизми като например как да спасим работниците в "Мариците", този див популизъм вреди на хората и на държавата, но звучат популярно и хората, дали подлъгани, дали – не, вярват.
Преди 14 години г-н Борисов ни каза, че сме готови да влезем в Шенген, пък чакахме толкова време. Въпреки политиците все пак държавата се движи, макар и бавно в някаква посока."
Въпросът е в манталитета
"Въпросът е в манталитета, който се налага в обществото ни от политици, които идват от "ъндърграунда" и които, бих казал, че превзеха държавата. Техният манталитет се налага върху хората, които станаха по-лоши, по-диви, харесват хъшлаците в политиката. Това се наложи и през институциите и през медиите. Няма да забравя една реплика на Бойко Борисов – "тарикат мъж не писка". Демек да си тарикат е много готино и всички трябва да сме тарикати. Ама тарикат е човек-мошеник, нали. Как може ти да издигаш в култ тарикатщината. Ако този манталитет е минал и заминал в един мандат, както и да е, но това нещо се налага вече 15 години и хората си го избират."
Арогантността на политиците към журналисти и "Няма да ви отговоря, защото не искам"
"Защо Борисов говори по този начин, е може би въпрос към специалист психолог. Но според мен е въпрос на липсата на добро възпитание. Може би въпреки дългия му стаж в политиката не е свикнал да му се задават остри въпроси и това е камък в двора на журналистите. Така сме го научили и това е голям проблем. Нека не забравяме, че по времето на Борисов държавата се срина по свобода на словото в световната класация на "Репортери без граница", може би зад 120-о място. Това изобщо не е случайно.
Откак не управлява Борисов все пак сме малко по-добре. Дори и да не е перфектната класация, за мен усещането е такова – по времето на Борисов, включително по телевизиите, доста неща се спестяваха, а сега все пак излизат. Но последната година, откакто Пеевски излезе на предна линия и реши да овладее напълно ДПС, имам чувството, че нещата в медиите отново се влошиха. Натискът към медиите отново се усили. Личи дори в съдържанието на конкретни медии, които са доста толерантни към него, като "Труд", "24 часа", "Уикенд", който никога не е писал нещо за Пеевски, "Уикенд", а сега от как овладява ДПС, "Уикенд" директно атакува хората на Доган с разни жълтории."
Евроатлантизмът на Пеевски
"Евроатлантизмът на Пеевски е напълно измислена история за пред американците и санкциите "Магнитски". Това е човек от задкулисието, какъв евроатлантизъм? Дори и когато е изпълнявал публични длъжности, той не се появяваше, той беше винаги зад кулисите. "Какво ви пречи Пеевски, той е един обикновен депутат", казваше за него Бойко Борисов преди време. И постепенно за три управленски мандата на Бойко Борисов Пеевски стана най-силният човек в държавата и това очевидно е благодарение на Борисов. Връзката е, че когато си политик в опозиция, няма логика да успееш да превземеш цялата държава. ДПС бяха все в опозиция и трите мандата на Борисов, а всъщност чрез ГЕРБ и други партии като "Атака", например, Пеевски вкара много кадри в държавното управление.
Включително и кадри на ГЕРБ обслужват Пеевски. В момента служебният премиер Главчев, кадър отвсякъде на ГЕРБ, председател на предишен парламент, остана силно лоялен на Борисов, ми той в момента обслужва тотално Пеевски. Примерите са много. Само един от тях е как за три дена гониш три институции под различна шапка от една сграда, за да може в нея да се настани ДПС на Пеевски и да има централа. Невиждано нещо е това.
Друг пример е с областните управители – те си ги менкат на шахматен принцип, а е абсурдно служебно правителство да назначава партийни хора за областни и зам.-областни управители. Но там, където областният управител е от ГЕРБ, заместникът му е от ДПС на Пеевски или обратно."
"Имам нужда от други журналисти, които да задават също неудобни въпроси?"
"Да, защото аз все едно изпъквам сред останалите, а това не ми е целта. Обществото се нуждае от журналисти, които задават въпроси с контекст и са истинските въпроси. А не от типа – ще направите ли сега правителство, или ще приемете ли този или онзи закон? Това не са сервизни въпроси. Трябва да се задават острите въпроси, защото политиците ни наистина в момента опират дъното и не може да има толерантност към това нещо. Трябва да се задават истинските въпроси за истинските проблеми у нас – корупция, завладяване на институции. На това нещо трябва да се сложи край. Неслучайно медиите са четвъртата власт. Имаме дълг към обществото и не можем да стоим и да гледаме."
Кой има нужда от унижени журналисти
"Авторитарни. Орбановци. В България в момента борбата между политиците е кой е по-голям Орбан и те не се срамуват от това. Това е потресаващо, че за тях Орбан е пример и те откровено си го казват. Това е авторитарен манталитет, който не води до добро, защото, ако някой си мисли, че с авторитарни похвати държавата ще тръгне нагоре, се лъже. Да, тя може да тръгне нагоре, но за малко. Има много такива примери – Хитлер, Русия, Орбан. Унгария в момента е по-зле по покупателна способност на населението от България. Като свобода на словото – също. А ние хвалим Орбан колко добре се грижи за населението си."
Какво може да разчупи моделите
"Не съм оптимист и не виждам изход от ситуацията, в която сме. Защото в момента, ако погледнем реално, единствената алтернатива, която може да промени по-радикално политическия ни живот, е проект на Румен Радев. Но и той е фен на Орбан.
В "Свободна Европа" са извадили едно разследване, в което разказват, че Пеевски е спрял създаването на нов завод за производство на барут и това е станало по време на "сглобката". Правителството тогава е настояло този завод да се построи, но Пеевски казал, че ще намери друг начин да спре построяването на завода. ДАНС първо са дали положително становище да се построи заводът, но 5 минути преди заседанието на Министерския съвет изведнъж си оттеглят положителното становище и заводът не може да се построи вече повече от година. При положение че има война в Украйна и ще бъде печеливш такъв завод. ДАНС от кого се ръководи в момента? От човек, назначен от Румен Радев.
Какво да мислим сега за противопоставянето между Пеевски и Радев всъщност? И ако това противопоставяне не е истинско, то тогава доколко Румен Радев е алтернатива на досегашния модел. А договорът "Боташ"? В същото време, когато Бойко Рашков беше негов служебен министър, успя да ограничи силно купения вот. Така че Радев е енигма засега, въпреки че много ни плашат с него.
Това, което може да обърне нещата и политически, и в медийни ни живот, е някаква тежка криза като тази от 1996-1997 година. Трябва катаклизъм някакъв, за да ни дойде акълът в главата на нас, българите. Иначе това е манталитет – да сме тарикати."
Снимка – Николета Атанасова, БНР