"Обяснимо е очакването част от регулаторните органи, които ограничават бизнесите на Мъск, да са сред първите на дръвника"

Новата служба на Илон Мъск - овластяването на един глобален олигарх

Линдзи Горман: Трябва да сме бързи в иновациите, но е важно това да се случи в демократична държава и демократичните ценности да са фундаментални за машинния разум

Интервю на Константин Мравов с Линдзи Горман

След самия Доналд Тръмп, а понякога и повече от него, най-видимото лице на новата американска администрация е най-богатият човек в света - технологичният предприемач Илън Мъск.

Собственикът на "Тесла", "Спейс Екс" и на бившия "Туитър" на практика си купи значимо присъствие чрез огромните си дарения за кампанията на президента. Той стои до Тръмп по време на церемонии, партита, а явно и при разговорите му със световни лидери. Според различни медийни публикации в момента Мъск живее под наем в част от имението на Тръмп Мар-а-Лаго във Флорида. И почти веднага след изборите през ноември Тръмп постави Мъск и още един предприемач от Силициевата долина, Вивек Рамасвами, начело на нов съветнически орган - Департамент на правителствената ефективност. Целта - бизнесмените да свият американските федерални разходи с 2 трилиона долара.

Името съдържа двойна символика - в американската политическа система департаменти се наричат министерствата, което ни насочва към голямото значение на новата институция, макар формално да е консултативна. Второто - абревиатурата му (DOGE) съвпада с името на крипто валута, в която според медийни публикации, Мъск има сериозни инвестиции и чиято стойност логично се повиши.

Какво обаче ще се получи, когато двама милиардери, противници на данъците и регулациите върху бизнеса, взимат решения за държавните разходи? И какво означава сближаването на големите предприемачи и Доналд Тръмп за технологичното развитие? Това са част от въпросите, които Константин Мравов задава на Линдзи Горман. Понастоящем тя ръководи технологичното звено на Германския фонд "Маршал" в Съединените щати, а доскоро беше съветник в Белия дом за връзката на новите технологии със сигурността и демокрацията.

"Орязването на 2 трилиона долара бюджетни разходи е много по-лесно на приказки. В реалността всяка правителствена програма съответства на заинтересована от нея общност - хора, които разчитат на това финансиране и които ще се борят за него. Не съм оптимист, че тази цел ще бъде постигната.

Обяснимо е очакването част от регулаторните органи, които ограничават бизнесите на Мъск, да са сред първите на дръвника. Трябва обаче да се каже, че държавното финансиране има две основни направления - отбраната и големите социални програми, заедно с тях популярните услуги "МедиКеър" и "МедикЕйд". Намаляването на парите за отбрана е много трудно, предвид позицията на Съединените щати в света. Трудна задача е и спестяването на пари от социалните услуги, защото част от конгресмените са избрани от райони, които изцяло зависят от тези пари.

Затова и една от първите декларирани цели на департамента беше намаляването на броя на федералните служители и средствата за техните заплати - същото, което Мъск направи в "Туитър", след като го купи. От департамента изглежда ще задължат служителите на 5-дневна работна седмица в офис, което ще накара част от хората да напуснат доброволно. Въпросът е, че намаляването на федералните служители няма как да спести 2 трилиона долара.

На мушката не само на Мъск, но и на Републиканската партия е държавното финансиране за изследвания и разработки, свързани с климатичните промени и алтернативните енергийни източници. Това засяга пари за институции като енергийното министерство и Агенцията за защита на околната среда. Тук можем да видим промени в държавните договори със "Спейс Екс" и "Тесла", така че да отпаднат някои изисквания към тях заради климата, или пък спиране на разработките на биогорива за отбранителната промишленост."

- Споменахте популярността на социалните и медицински федерални програми. Възможно ли е все пак да се рискува с голямото социално недоволство, което би предизвикало спестяване на средства от техните бюджети? Все пак то ще е оправдано с намаляване на дефицит от 1 трилион и 800 милиарда долара - третият най-голям в историята след рекордите по време на пандемията.

Въпреки това ще е много трудно да се оправдаят значими намаления там. Много американци, привърженици и на двете партии, не просто ги харесват, а разчитат на тях за здравеопазването си. Намаляване на социални плащания, които засягат пенсионни програми, например, противоречи на т.нар. Американска мечта - да работиш усърдно и после да имаш достойни старини. Както и споменахте, тук ще има недоволство и от представителите на тези хора в Конгреса.

Разговорът до момента сякаш отговори предварително на един от въпросите, които бях подготвил - дали т.нар. Департамент за правителствена ефективност ще има реално значение. Доколкото ви разбирам, вие очаквате Тръмп да следва предложенията на Мъск и Вивек Рамасвами?

- Мъск се самопровъзгласи за "пръв приятел" на следващия президент. Поне в момента той изглежда много близък с него, до степен, в която присъства на разговори с други световни лидери и изглежда е значим съветник. От тази перспектива, предложенията на департамента ще се имат предвид сериозно от Тръмп и администрацията, ако обаче могат да бъдат прокарани през Конгреса.

- Републиканските мнозинства поне в момента изглеждат единни по една от идеите на Тръмп - намаляването на данъците, включително тези върху печалбите на свръхбогати предприемачи като Мъск и Рамасвами. Предвид това и неяснотата колко от разходите ще могат реално да се орежат, кой тогава ще плати за намаляването на огромния дефицит?

- Това е въпрос за два трилиона долара и аз не знам дали дефицитът ще бъде намален, въпреки че за много от републиканските конгресмени това е основна политическа цел. Миналият месец по време на бюджетните спорове видяхме, че няма сериозна подкрепа за повишаване на дълга. Мисля, че по тези въпроси ще има напрежение между Белия дом и Капитолия. Така че не знам кой ще плати сметката. Според някои икономически анализатори, при Тръмп държавните разходи и дефицитът ще се повишат.

В момента сред републиканците в Конгреса има желание да не се противостои на Тръмп. Там съюзниците му се увеличават, но е интересно дали той ще успее да убеди цялата партия да подкрепи по-малко консервативна финансова политика.

- До скоро вие бяхте съветник в Белия дом в сферата на новите технологии. Много важни фигури в Силициевата долина застанаха зад Тръмп, включително финансово. Тази седмица "Фейсбук" промени механизма си на модерация на съдържанието в Съединените щати, като премахна независимата проверка на факти и я замени с бележките на общността, въведени от Мъск в бившия Туитър. Либералните наблюдатели възприеха това като реверанс към МАГА движението зад Тръмп чрез позволяване на по-свободен език, включително на омраза към имигранти и други уязвими общности.

Какви според вас развития в технологичния сектор предвещава идването на новата администрация?

Това, което споменахте, показва промяна в начина, по който технологичните компании възприемат обществената си роля. Те се опитваха отговорно да поддържат информационната екосистема, макар и без да постигнат невероятен успех. Сега ще позволяват всякакво съдържание, включително език на омразата и изоставят целта да създават по-сигурни онлайн пространства за различните хора.

Това е интересно развитие, защото от години технологичните компании нямат благоразположението и на двете партии. Демократите, най-общо казано, искаха по-строго ограничаване на езика на омразата, предвид и факта, че събития като нахлуването в Конгреса на 6 януари 2021 г. бяха инициирани във Фейсбук групи. Републиканците пък смятаха, че консервативното мислене се цензурира. Чрез сближаването с Тръмп, тези компании се опитват да си гарантират свободно развитие.

- Не е ли обаче притеснително нерегулираното развитие на технологии като генеративния изкуствен интелект или квантовите изчисления?

- Ние трябва да сме много бързи в иновациите. Съединените щати, нашите партньори и съюзници в демократичния свят трябва да достигнем знакови развития като първия квантов компютър или първия общ изкуствен интелект. Важно е това да се случи в демократична държава и демократичните ценности да са фундаментални за машинния разум.

Стига се дотам, че трябва да успеем да тичаме, докато дъвчем дъвка. Тоест - да подкрепяме бързото технологично развитие, без това да означава да се премахнат защитните прегради. Изкуственият интелект е чудесен пример, защото такива системи не бива да се въвеждат в реална употреба, ако например позволяват създаване на биологични оръжия чрез разкодиране на ензими.

Има рискове и по отношение на внедряването на такива системи в сфери като здравеопазването или финансите, където да взимат критично важни решения. Ако тези системи имат такава роля, трябва да сме сигурни, че работата им е точна и съобразена с общите ни ценности. За мен това не е ограничаване на тези разработки, а условие за безопасността им и доверието в тях.

Още от Събота 150