Спомен за Тодор Мазаров

Навършиха се 120 г. от рождението на блестящия тенор

Помните ли... Тодор Мазаров?

На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор  Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера.

Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа си, дори не може да говори. Лекарите смятат, че положението е непоправимо, но неговата леля успява да го излекува с помощта на народната медицина.

Завършва Педагогическото училище в Казанлък, свири на цигулка. След това за кратко учителства в Карнобатско и пее в хора на Старозагорската опера. Включва се и в хора при читалище „Искра“ в Казанлък. Там го чува композиторът Петко Стайнов и му дава препоръка до Иван Вульпе, един от първите оперни дейци в България. И така младежът постъпва в Музикалната академия през 1929 г.

По време на следването си в София Мазаров пее в църковни хорове, както и в хор „Гусла“, на който е солист. До края на живота си нарича този състав с обич „моето първо гнездо“.

Три години по-късно Мазаров е приет за стажант в Софийската опера. През 1934 г. пее с Шаляпин при неговото гостуване на българска сцена. Тогава великият бас казва на колегите на младия тенор: „Между вас е една утрешна звезда.“ Ръководството на оперния театър, обаче, неглижира качествата на Тодор Мазаров, а заплатата му е мизерна. Подкрепа в тези трудни години са съпругата му Слава Шламбора, негова колежка от Музикалната академия, и вокалният му педагог Желю Минчев. Именно той настоява Мазаров да се яви на Международния певчески конкурс във Виена през 1937 г. и го подготвя за това. Когато в Операта разбират, че младият артист възнамерява да участва в това музикално състезание, един от диригентите в театъра казва на директора: „Мазаров не бива да се пуска във Виена! Ще орезили себе си и театъра, и България!“. 

Въпреки всичко Тодор Мазаров успява да отиде на конкурса и това преобръща съдбата му. Журито го класира на първо място сред 120 кандидати от цял свят. Диригентът Бруно Валтер казва тогава за него: „Ето един човек, в чиито крака утре ще лежи целият свят! Неговият глас е неоценимо съкровище – същински Карузо, само че с по-красиви, по-светли и по-жизнени височини!“

Тодор Мазаров се превръща в знаменитост. Виенската Щатсопер му предлага договор за цели 25 години и на 26 септември 1937 г. той дебютира на нейната сцена като Радамес в постановката на „Аида“ от Верди. Няколко години тенорът пее партиите си в престижния театър на български език, защото не знае немски, а това е прецедент за тази сцена.

В книгата „Тодор Мазаров“, дъщерята на певеца – Мария, цитира думите на баща си по повод ролята му на Арнолдо в операта „Вилхелм Тел“ от Росини – особено трудна партия, в която тенорът ярко блести: „В една анкета между всички тенори на века ме нарекоха „тенор на феноменалните височини“. Това накара италианските специалисти да ме поканят за постановката на „Вилхелм Тел“ на Майските музикални тържества във Флоренция. Пях под диригентството на Джино Маринуци и то четири представления в една седмица, когато Тел може да се пее веднъж на месец. Това беше повод печатът да пише статии под заглавие „Силата на българското гърло“. От Флоренция дойде покана за постановката на Миланската скала – договор, който подписах след първото действие, а когато приключи спектакълът, подписах трети договор за постановката в Рим. Партията на Арнолдо е наистина за желязно гърло и искам дебело да подчертая – за българско, расло по красивите наши планини, пило студена планинска вода.“ - думи на Тодор Мазаров, който при това научава ролята само за месец и я е пял 100 пъти.

Загърбвайки огорченията от годините в Софийската опера, изключителният тенор се завръща на нейната сцена неколкократно. През февруари 1940 г. той гостува в три спектакъла – „Аида“, „Бохеми“ и „Трубадур“. Интересът към тях е небивал, а вестник „Зора“ пише: „Вчера сутринта започна предварителната продажба на билети за гостуванията на г-н Мазаров в Народната опера. За улеснение на публиката билетите се продаваха на две каси. Въпреки това картината, която се наблюдаваше от тъмни зори до обяд пред театъра, беше невиждана друг път. Първите въодушевени почитатели са запазили ред пред касата още в 3 и половина часа след полунощ. Към девет и половина преди обяд, когато започна продажбата на билетите, опашката от хора пред оперната каса се изви пред входа за втори ринг, излезе на тротоара и по продължение на театралната сграда стигна до Министерството на правосъдието. При касата на Драмата – също опашка по тротоара и извън редиците – стотици граждани и гражданки. Откакто се помни театралният живот у нас такова нещо не е бивало. /…/ Публиката счупила и някои стъкла на касиерската будка.“ – описва ситуацията вестник „Зора“.

Бляскавата кариера на Тодор Мазаров продължава 40 години. Към края на живота си той получава професорска титла в Австрия и става първият българин в тази страна, отличен с орден за високи постижения в областта на културата.

Умира на 13 септември 1975 г. на 70-годишна възраст. В знак на почит Виенската държавна опера спуска черно знаме. В книгата, озаглавена „Тодор Мазаров“ дъщерята на певеца пише: „…И остана завинаги в прегръдките на австрийската земя едно българско сърце, преливащо от музика и обич към изкуството, към България."

В родния му град Павел Баня е основан хор, носещ името на Тодор Мазаров, който през декември 2024 г. отбеляза своята 60-годишнина.


Още от Алегро Виваче