Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, лента първа

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България:

Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още по-рано. Годината е 1928, когато инженер Георги Вълков и негови колеги радиолюбители изграждат маломощен предавател. За този период разказва Никола Димитров Попов – председател на секция „Психология и педагогика“ при Военноисторическото научно дружество (Институт за военна история при Генералния щаб на БНА), журналист и редактор във Военноиздателския фонд (дн. „Военно издателство“) и военни издания.

Паметта на българското радио е жива. Постигнатото от поколения радио служители се помни. Енергията я има, и се пази, и споделя в Музея за историята на радиото в България, носещ името на професор доктор Веселин Димитров. 

За историята на Музея разказва д-р Антоанета Радославова. Тя е музиковед и дългогодишен музикален редактор в БНР. Доктор Радославова е и автор на книгите “Из историята на Радио София” и “Музиката в Българското радио през 1930-1944”. От 2014 година, доктор Радославова е ръководител и уредник на Музея на историята на радиото в България. 

Част от историята на българското радио е инженер Иван Симов, който работи в БНР цели четири десетилетия. В период от 18 години инж. Симов е директор на Дирекция “Техника” в БНР. Под ръководството на инженер Симов се обновява знаковото Първо студио. Заедно със своите колеги работи по подготовката на програмно информационния блок на програма “Хоризонт”. Сред успехите на инж. Симов е и създаването на първото в България, а според някои третото в Европа, студио за електронна музика в БНР. Годината е 1974. След ползотворния и впечатляващ труд в Радиото, инж. Иван Симов продължава да работи в Българска национална телевизия, където също е високо ценен. 

Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен радио служител - Захари Миленков. Той работи повече от 30 години в звукозаписни екипи в Българско национално радио. През пролетта на 1971 г. ръководството на Радиото взима решение да създаде професионално звено за работа с най-ценните звукозаписи в Българско национално радио, отделени в така наречения Златен фонд. 

Захари Миленков, със заповед на тогавашния технически директор инж. Дончо Дончев е определен за заместник на отговорника на Златния фонд. Тогава това е Величка Ангелова. След нейното пенсиониране, след изключително ползотворната си съвместна работа с звукоинженера Михаил Люцканов, отдал се на преподаване в Консерваторията, през 1981 г. Захари Миленков поема ръководството на Златния фонд на Българско радио. 

По това време Захари е единственият специалист в Радиото по всички аспекти на звуковата документалистика и реставрация на звукови документи. Като ръководител на Златния фонд Захари Миленков участва в в усвояването на строящото се лентохранилище за Златния и Постоянния фонд на Радиото в Боровец. 

По предложение на Миленков от 1983, в лентохранилището в Боровец се създава специална апаратна за 12 часова аклиматизация на оригиналните и дублиращите се копия на архивните ленти. Отново под ръководството на Захари Миленков в “Златния фонд на БНР” се разработва систематизация на звуковите архиви и тяхната картотека. За повече подробности за дейността на Захари Миленков и историята на радиото може да разгледате блога на Хари в интернет. 

Разбира се, винаги сте добре дошли и в създадения по предложение на Захари Миленков Музей на радиото в България. Музеят се намира в София, в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, на улица “Московска” 49, ет.3, стая 68. 

Снимките са от архива на Захари Миленков.