Ритуали от миналото остават живи и до днес във видинското село Неговановци

В народния календар 8 януари е отбелязан като Бабинден - празник, посветен на жените, които в миналото помагали при раждането на дете. Постепенно те били заменени от лекари и акушерки, под чиито грижи и до днес новородените поемат първата си глътка въздух. Макар че бабуването е останало назад в миналото, ритуалите, които се изпълнявали при раждането на дете, остават живи и до днес. Пример за това е видинското село Неговановци, където тези ритуали се познават не само от възрастните, но и от младите жени, разказа секретарят на местното читалище Мариана Димитрова. 

"Още при самото раждането на бебето има ритуали. На третия ден трябва да се приготвят за трите орисници най-различни неща, които се слагат на креватчето, за да могат орисниците да определят съдбата на бебето. На третия ден има и друг ритуал, в който малко дете замесва обредна питка. Целта е питката да бъде пипната от малко дете, за да припка новороденото и да бъде жизнено. Питката се раздава на роднини, на съседи. Детето трябва да припка, докато раздава и да нарича за здраве. За орисниците в миналото хората много вярвали, че точно те наистина определят съдбата на детето. Дори подкупвали орисниците с дарове за самите тях. Казват, че се слага пара в детското креватче за това, че те да се омилостивят и да дават здраве и благоденствие на детето. В Неговановци съществува и друг ритуал - малка повойница и голяма повойница..."

Един от най-популярните ритуали в Неговановци е свързан с кръстницата на детето, или мошиката, както е на влашки. Тази година жена, която живее в Испания, потърсила Марияна Димитрова, за да ѝ разкаже за ритуала и тя да го направи в новия си дом. Други три семейства изпратили на читалищния секретар снимки от провеждането на ритуала тази година. 

"Навремето още при раждането се е знаело коя ще е кръстницата на бебето. Сега малко по-късно младите родители определят кой ще е кръстникът на детето и предимно на годинка извършват кръщавката на детето. В миналото те са знаели от самото начало, че тази мошика е играела важна роля при отглеждането на детето и един от тези ритуали се извършвал в дома на мошиката. На 1 януари младото семейство ходело с бебето при мошиката, за да се вдига нависоко, за да расте, да порасне, да остарее, коси бели да сплита... В това вярвали абсолютно всички и затова и до ден днешен се прави от младите. Много млади хора ходят на този ден при кръстниците, за да вдигат малките им дечица за здраве. Специално аз изпълнявам този ритуал и всички мои приятелки и познати го правят. Не знам дали ще се запази, затова искаме повече да го популяризираме, за да се предаде на нашите деца. Има и такива, които не знаят за него, но те са откъснати от село, вече са в големите градове, където наистина не го знаят и не са научени. Но ние, които сме родом от село, го знаме и читалището ще се постарае и в бъдеще да продължи да стимулира младите да не забравят тези ритуали и нека да се запазят. Вярваме, че това ще донесе здраве, благоденствие и затова нека да го правят."

На 31 декември в семейството на Мариана Димитрова проплаква второто ѝ внуче, момченце. Всички ритуали, които тя знае от своята баба и своята майка, били изпълнени. Уверена е да ги предаде на трите си деца и на своите внуци.