Тийн Тайм – ефирът за тийнейджъри

Импулсът в мен: Адаптацията в училище

Импулсът в мен: Адаптацията в училище

Адаптацията в училище невинаги тръгва  по план. Случва се при смяна на училище, друг клас, прием в гимназия – да усетиш, че не се чувстваш добре, че не си на твоето място.

За подобни трудности и как да действаме, за да се справим в такива ситуации говорим в това издание на подкаста "Импулсът в мен":

Родители, говорете с детето си!

За да получите по-добра представа дали се чувства добре прието, задайте му отворени въпроси. Като например: какво е правило със съучениците си, с кого е обядвало, как е прекарвало междучасието.

Други въпроси: вдига ли ръка, изпитват ли го...Това показва дали детето се чувства видяно, чуто и оценено в новата си среда.

Четене на подходящи книги

Книгите могат да помогнат на детето да се идентифицира и след началната дистанцираност да се превърне в част от общността. Започва се с утвърждаване на чувството за идентичност и създаване на пространства, в които децата се чувстват сигурни и забелязани.

Особено за малките деца книгите действат като "огледала, прозорци и плъзгащи се врати" – термин, въведен от Рудин Симс Бишъп, почетен професор на Държавния университет в Охайо.

"Литературата трансформира човешкия опит и го отразява обратно към нас, а в това отражение можем да видим собствения си живот и опит като част от колективния човешки опит", пише д-р Бишъп.

Споделяне на подобен опит

Все по-често учителите са насърчавани да показват собствената си уязвимост, като споделят истории как са били "новото дете" в клас или как са били първите в семейството си, които са отишли в колеж.

Учениците често отбелязват колко полезни са споделените от преподавателите лични истории. Родителите могат да направят същото у дома. 

Професионална помощ

Ако преценят, родителите може да се свържат с учителя на детето, за да научат повече за класа и за нещата, които се обсъждат в училище. Може да потърсят и професионална помощ, ако се притесняват, че детето има проблеми с психичното здраве, например проявява по-продължителна тъга, която може да е свързана с липсата на чувство за принадлежност.

Чуйте всичко в звуковия файл: