Тангото е усещане, начин на комуникация отвъд думите

Камелия Тодорова - танцьор, бе гост в "Добър вечер, София"

Крис и Деси в разговор за тангото с Камелия Тодорова

В международния ден на тангото, 11 декември се срещнахме с Камелия Тодорова – танцьор по кизомба и танго.

“В България се практикуват различни видове танго. При мен то беше като вариант за социални танци, започнах да танцувам салса, малко бачата, след това преминах на кизомба, която много хора наричат анголско танго и в някакъв момент, експериментирайки с различни социални танци стигнах и до тангото. Много от нещата, за които ще разкажа, са от моят личен досег с танца. Не съм корифей на тема танго, не съм преподавател, не съм човек, който е изследвал много тази общност в България, така че за много неща ще си ползвам и подсказки“, посочи тя.

Камелия Тодорова разкри, че в социалните танци ръководещи са не стъпките, а правилата.

"Независимо дали е танго или салса, има определени сигнали – това е много специфичен вид невербална комуникация. Основното при всички тези видове танци е водене и следване, т.е. единият от партньорите води. Бих искала да ги наричам кавалер и дама, но много често, заради навлизането на жените в лидерска роля, т.е. жена води жена, основно заради липсата на кавалери в танците. В повечето случаи това са изключително интуитивни сигнали, в които ако се оставиш на партньора, го слушаш. Важното е в началото да научиш кой сигнал какво означава. Повечето от опитните кавалери използват тези първосигнални вариации, които са много леки - просто впускаш се и следваш“, допълни тя.

Тангото възниква през XIX век в Буенос Айрес, Аржентина. През 2009 година ЮНЕСКО го обявява за нематериално културно наследство на човечеството. Тангото е усещане, начин на комуникация отвъд думите. Във воденето, ролята на мъжа е да интерпретира музиката по някакъв начин, жената следва и украсява, това като цяло е същността на тангото, поясни Тодорова.

Още аспекти от разговора с привкус на танго, чуйте в звуковия файл.


Още от Добър вечер, София