Еволюцията на механизма "Магнитски"

Тема на Младен Петков

Погледите на международната общност продължават да са насочени към арестите и обвиненията в нарушаване на човешките права в Грузия. Страната е разтърсена от протести от края на октомври след оспорвани избори, които според международни наблюдатели са били белязани от серия нарушения. На изслушване в американския Сенат в края на миналата седмица законът "Магнитски" бе дискутиран като възможна ответна реакция.

На изслушването в комисията по международни отношения в Сената на 5 декември бяха поканени Адам Кийт от Human Rights First и сър Уилям Браудър от Hermitage Capital Management. Темата бе "Прилагането на глобалните закони Магнитски". Изслушването бе на фона на притесненията на световната общност за случващото се в Грузия, където расте напрежението между управляващата партия и опозицията, която смята, че страната се устремява към авторитарни, антиевропейски и проруски политики.

Това се случва след като партията на милиардера Бидзина Иванишвили обяви, че е победила на парламентарния вот при съпътстващи информации за нарушения и разминавания с допитванията от екзит половете.

"Иванишвили е с грузинска националност, милиардер. Откъде е спечелил парите си? Русия. Как е спечелил парите си в Русия? Чрез "Газпром" и други държавни компании", каза Браудър.

"От моя опит знам, че тези компании са доста корумпирани. Той печели няколко милиарда, връща се в Грузия и как руснаците го контролират? Те му казват, че е спечелил парите си по начин, който е потенциално съмнителен. "Можем да ти отнемем всичко. Можем да заведем наказателно дело срещу теб. Можем да правим различни неща или да не правим нищо от това ако ни помогнеш." И така, какво прави той? Той им помогна. И оттогава активно им помага. Мисля, че е справедливо да се каже, че сегашното нелегитимно грузинско правителство е руско марионетно правителство. Мисля, че ще е справедливо да се каже, че г-н Иванишвили играе много активна роля в цялата тази ситуация."

Държавният департамент на САЩ критикува поетия път от партията на Иванившили към суспендиране на пълната интеграцията на Грузия в Европейския съюз и НАТО. От американското външно министерство посочват, че народът на Грузия в голяма степен подкрепя европейската интеграция, осъжда се използването на "прекомерна сила" срещу протестиращите и се призовава за прозрачно разследване на нередностите по изборите. Същевременно заради случилото се САЩ прекъснаха партньорски инициативи с Грузия. Сега призивът е да се използва още един лост, който пряко да засегне конкретни лица.

"Целевите санкции никога не са магическа пръчка и действията по програма за санкции по почина на "Магнитски" сами по себе си не са стратегия или външна политика, насърчаваща правата на човека",  коментира Адам Кийт.

"Други фактори имат поне толкова голямо значение, включително дали правителството предоставя помощ за сигурност на партньор, който извършва злоупотреби, или си затваря очите за корупция поради търговски или дипломатически интереси. Но санкциите "Магнитски" могат да бъдат елемент от ефективна дипломация в областта на правата на човека."

Историята на "Магнитски"

Законът "Магнитски" е кръстен на руския адвокат Сергей Магнитски, който умира в затвор в Москва през 2009-а след като разкрива руска корупция. Един от неговите приятели е дошлият на изслушването в Сената миналата седмица Браудър. Той е работил в Русия като бизнесмен. Браудър си поставя за цел възможно повече хора да научат за разкритията на Магнитски, работи с конгресмени над закон за нарушаване на човешките права и такъв закон се приема. Законът разрешава на американското правителство да налага санкции на чуждестранни правителствени лица, които нарушават човешките права – да замразява техните средства и да им налага забрана да влизат в страната.

"Но се появиха и други жертви от Русия, които казаха: "Ударихте ахилесовата пета на режима на Путин. Можете ли да санкционирате хората, които убиха майка ми, брат ми, сестра ми, баща ми?", спомня си Браудрър.

Така се стига до разширяването на обхвата на законодателния акт, така че да включва всички нарушители на правата на човека в Русия.

"Така и направиха. Владимир Путин изпадна в психоза. Той забрани осиновяването на руски сираци от американски семейства. Той превърна отмяната на закона "Магнитски" в свой най-важен приоритет в областта на външната политика. Той ме преследваше със смъртни заплахи, заплахи за отвличане, червени бюлетини на Интерпол, искания за екстрадиция и т.н. Но това не доведе до желания ефект. Вместо това сенатор Кардин, съспонсорите на закона, както и аз, си казахме, че щом Путин е толкова ядосан от това, сигурно ще има и други диктатори, на които това няма да се хареса. Така се стигна до създаването на Глобалния закон "Магнитски", който беше приет през 2016 г. Това предизвиква верижна реакция. През 2017 г. Канада единодушно прие Глобален закон "Магнитски", Обединеното кралство - през 2018 г., Европейският съюз - през 2020 г., Австралия - през 2021 г. Понастоящем в 35 държави по света има закони "Магнитски". Вероятно е един от най-значимите закони в областта на правата на човека, които някога са били приемани."

Законът в щатския му вариант обръща внимание както на нарушаването на човешките права, така и на корупцията с идеята, че корупцията може да доведе до нарушаване на човешките права.

"Другият пример е, че тези корумпирани хора, които са на власт, не искат следващото правителство да ги разследва", отбелязва Браудър. "И какво правят те? Не се отказват от властта и го правят чрез пълнене на избирателни урни с бюлетини, измами по време на избори и т.н. Всичко това е напълно взаимосвързано и затова корупцията е толкова важна в случая."

Сред санкционираните по "Магнитски" има и познати български политици, бивши министри и бизнесмени - Румен Овчаров, Александър Христов Николов, Иван Генов, Николай Малинов, Владислав Горанов, Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков.

Законът "Магнитски" се сочи като ключово постижение на САЩ с идеята за налагане на преки последствия върху обвинени в корупция и нарушаване на човешките права, но процесът по налагане на санкции е сложен и зависи от синхронизиране приоритетите на законодателната и изпълнителната власт. Може да има достатъчно законодатели, които да смятат че налагането на санкции срещу едно лице е наложително, но пък администрацията на президента може да смята, че налагане на санкции може да попречи на приятелски отношения, както е примерът с Египет, изтъква Кийт:

"Египет, където произволното задържане и изтезанията в ареста се извършват по начин, по който могат да бъдат обект на санкции. Филипините, където се извършват убийства извън обсега на правосъдието като част от войната срещу наркотиците и въоръжените конфликти. Това са много сериозни злоупотреби, чиято липса в глобалния списък "Магнитски" е забележима. Те се случват в контекст, в който САЩ имат влияние в ролята на страна-приятел. Мисля, че ще бъдем първите, които ще кажат, че санкциите невинаги са правилният инструмент. Но не успяхме да открием признаци на друг сериозен натиск от страна на САЩ, който да се опита да промени това поведение. И в този контекст, честно казано, смятаме, че целенасочените санкции са в известен смисъл идеалният инструмент, тъй като това е възможност да се оставят по-мащабни отношения незасегнати, като същевременно се отделят емблематични случаи и се тества готовността на партньора да потърси отговорност от когото и да било. Видяхме, че този подход се прилага, без да се стига до колапс на двустранните отношения."

От друга страна, изглежда има нужда от работа и по синхронизиране на мерките на глобалната сцена, за да има по-голям ефект. Например  мерките в ЕС са насочени предимно към нарушение на човешките права. В края на изслушването председателят на комисията по международни отношения в Сената Бен Кардин посочи, че няма консистенция при санкциите "Магнитски" и ЕС трябва да коригира своите разпоредби, за да се справи с корумпираните.

"Вярно е също така, че има твърде много изтичане поради прехвърляне на средства към членове на семейството или свързани лица, които не подлежат на санкции. Липсва и координация по отношение на това към кого трябва да бъдат насочени санкциите. Може би ако имахме повече държави, насочени към справяне с конкретно предизвикателство, може би в Судан, може би в Азербайджан, може би в която и да е държава, да се координираме в използването на индивидуални санкции."

Кардин коментира още като предизвикателство "как като законодатели може да дадем повече указания на изпълнителната власт да свърши по-добра работа за насърчаване на единството и координацията между демократичните страни по света, така че нашите санкции да бъдат по-ефективни за постигане на промяна в поведението".

А каква би могла да бъде следващата стъпка в еволюцията на този закон? Уилям Браудър предлага:

"Говорихме за замразяване на активите, когато приехме закона "Магнитски", но защо да не ги конфискуваме и да ги дадем на жертвите? Това е направено в Канада. Канада беше първата страна, която направи това и смятам, че това трябва да бъде следващият етап от законодателството за санкциите "Магнитски" тук, в САЩ."

Още от Хоризонт до обед