Класиците
Особено в литературата, но и в други области на творчеството и познанието, някои фигури приемаме за класици. По-сетне те с имената и творчеството си оказват влияние и в културата, и в образованието, и стават своеобразни жалони в цивилизационния път на отделните нации, но и на човечеството като цяло.
Говорим за фигурите на т.нар. "класици“ както на наша земя, така и за световните такива. Говорим и за механизмите на тяхното ситуиране в цивилизационната парадигма, за въздействието им върху обществата и за съвпаденията или несъвпаденията в образите им като живи личности от плът и кръв и като имена в учебници и образователни програми.
Събеседници са професор Боян Биолчев, професор Георги Каприев и писателят Николай Табаков.
Николай Табаков разказва за близкото си приятелство с "живи класици“ като Йордан Радичков, Николай Хайтов, Вера Мутафчиева. Осветлява в частност ролята на съпругата на Хайтов – Жени Божилова-Хайтова, за успешната реализация на писателя.
Боян Биолчев оспорва словосъчетанието "жив класик“ и го намира подходящо по-скоро за анекдотична употреба. Разсъждава и върху академичните механизми за създаването или несъздаването на специален ореол около някои авторитети.
Георги Каприев поглежда в миналото и разказва за терминологичните особености на понятието, за древните и отношението им към своите велики хора на духа и познанието. Говори и за налагането на термина "класици“ във времево отношение.
Участниците в дискусията отделят т.нар. "житейски образ“ в съзнанието на съвременниците от образа на класика, получен вследствие на академичната му употреба по късно, или от ореола му, изграден на база творчески постижения. Ролята на хумора и иронията във възприемането на класиката се изтъква като задължителна от всички участници в дискусията, и е подкрепена с достатъчен брой примери.