Отглеждат дини на дъното на язовир
Предприемчиви местни хора се възползват всяка година от драстичното спадане на нивото на „студен кладенец“ и засаждат от вкусния плод
Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи.
А той, мостът, е над язовир „Студен кладенец“, един от язовирите на каскада „Арда“. Много често обаче летните месеци мостът се оказва над почти празно водно легло.
Репортерската ни проверка установи, че това е от години. Местните хора се оказаха предприемчиви и използват драстичното спадане на нивото на язовира, използват богатата наносна почва и още от месец май засаждат бустани по язовирното дъно. Така е било поне допреди няколко години.
През октомври, с есенните валежи, започва покачването на нивото на язовира, но тогава вече реколтата от вкусните плодове вече е прибрана.
Тази година обаче местните хора алармираха с тревога, че дори в началото на ноември язовирът продължава да е празен.
Срещаме Рамадан, или както се представя с българското си име – Райчо, който пасе стадото си от над 400 кози в леглото на язовира.
Той разказва, че всяко лято водата в язовира спада драстично, но тази година е изключително продължително. Ето, до ноември месец все още не се е покачила. Няма дъжд. Изсъхнали са и дърветата наоколо.
Трудно се живее в с. Лисиците, потвърждава и Мустафа Сейдахмед казаното по-рано от Райчо. Срещаме възрастният мъж напът да пресече моста над пресъхналия язовир, за да отиде отсреща за тръни, нужни му, за да си направи ограда. Мустафа, оказва се, е участвал в градежа на известния мост. Връща се в спомените си и разказва, че всичко по трудния градеж се е извършвало на ръка, малко е била използваната техника. И той потвърждава, че открай време дъното на язовира почти пресъхва на пролет. Хората си засаждат бустани и отглеждат там най-вкусните дини. На есен обаче още в края на септември, водите се покачват. Тази година прави изключение забелязал е и той.
Това казват местните хора. Какво сочи науката и замерванията, стряскащи ли са данните? Попитахме специалистите.
„Не тази година само, а в последните няколко години, във връзка с продължителните засушавания и високитетемператури през лятото, липсата на валежи – дъжд и сняг, са причините, които довеждат до по-ниските нива на язовирите като цяло, в това число и язовир „Студен кладенец“, казва Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район в Плавдив.
Данните все пак сочат, че към началото на ноември и трите язовира от каскада „Арда“ – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“ са пълни над 50 процента, което е добре, по оценката на специалиста. „Причината за това е, че те се използват основно за енергетика, а в страната най-големи проблеми с количествата имат язовирите, които се използват за напояване“, пояснява той.
Как изглежда ситуацията от гледната точка на метеоролозите, какво сочат данните?
„Тази година се държи като по-суха година. Валежите, особено в района на областите Кърджали, Хасково, Ямбол, са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци те са значително по-ниски от ниските валежи, средни за страната. Може да се каже, че тази година е по-суха от нормалното като цяло до момента, макар че в отделни месеци има и наднормални валежи“, пояснява доц. Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология.
„Като цяло, що се отнася до валежите в България, не можем да говорим от климатична гледна точка за някакво съществено изменение спрямо предишни години. В никакъв случай не мога да кажа, че те драстично намаляват. Няма подобна тенденция. Даже напротив. През новия климатичен период, който е от 1991 до 2020 година се наблюдава слабо увеличение на валежите спрямо предишния период“, категорична е доц. Лилия Бочева.
Как ще продължи да се развива ситуацията по пълноводие и маловодие на яз. „Студен кладенец“ предстои да видим.
Докато е възможно местните хора, доколкото все още ги има, ще продължат вероятно да си садят бустани и да си хапват, а също да изпращат на деца и внуци по света вкусни дини. Туристите ще продължат да пристигат на най-дългия въжен мост, за да си правят екстремни селфита, независимо над бушуващи води или над сухо дъно на язовира.
Най-важното обаче е, че трябва всички да се замислим за това какво правим, за да оставим годна за живот земята си, която сме взели назаем от децата си, казват хората от с. Лисиците.
Целия репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.