Ралица Ковачева: ЕС няма нищо общо със състоянието на медийната ни система

Това каза пред БНР доц. Ралица Ковачева, журналист и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя ще участва в дискусията "Медиите, които рушат и създават стени". Обсъждането във Френския институт е част от събитията, посветени на 35 години от падането на Берлинската стена. 

"ЕС няма нищо общо със състоянието на нашата медийна система, доколкото няма обща политика. Влизането в ЕС осигури сериозни средства за България. Това, че на национално равнище тези средства бяха използвани за купуване на време и влияние в медиите и за осигуряване на медиен комфорт, си е наш, вътрешен проблем. Че толкова години не решихме въпроса с прозрачността, собствеността и финансирането на медиите, също си е също наша работа", смята Ковачева.

Медиите традиционно имат роля на стена срещу екстремизма, речта на омразата, крайните форми на разделение в обществото, но трябва да бъдат и стена срещу невярната информация, отбеляза тя.

Отдавна вече няма масова аудитория, големи групи хора, които може да сложим под общ знаменател. Аудиториите са парцелирани и трябва да се намери най-малкото общо кратко, където всички тези хора да се припознаят, коментира Ралица Ковачева в предаването "Преди всички".

• Радослав Стоянов: Основна част от политическото влияние в социалните мрежи не е от купена реклама

• Виза Недялкова: Има "кръвопускане" от журналистиката към други занимания

• Маргарет Талев: Потребителят в социалната мрежа трудно може да разбере какво консумира - новини, мнения или пропаганда

• Ирина Гъркова: Съвременните политици предпочитат опитомени медии

• Венелин Петков: Прозрачност на собствеността е избавление за родните медии

В момента буквално всеки Фейсбук профил е медия. Съществува огромно количество информация в Интернет, която е представена като медия. България продължава да е сред държавите, в които висок процент хора си намират новините във Фейсбук, посочи преподавателят.

Риалити форматите имат място под слънцето и пред камерите. Те поне не претендират за нещо повече от това, което са. Значително по-подвеждащо и манипулативно е, когато в новините и коментарните предавания се допуска "хора да бъдат представени за нещо, което не са, мнения да бъдат представяни като факти, да бъде препирана информация, която е недостоверна", подчерта Ковачева.

"Най-честната позиция, която може да имат медиите, е човек да знае какво гледа и кой му говори. Вече имаме десетилетен опит да се съмняваме в това кой стои отзад."

Не трябва да говорим апокалиптично или осъдително за мястото на традиционната журналистика и със снизхождение - за социалните медии, защото там са младите хора и трябва да се научим да говорим на техния език, изтъкна в заключение преподавателят.

"От страна на ЕС се правят опити за регулация, които са много меки. Някои казват, че са доста плахи. Трябва много внимателно да се пипа там, където хората присъстват като личности, защото не може като последна инстанция да налагаме на хората какво да мислят. Защото така ще се получи в един момент."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.