Даскал Петър Иванов: Чест е да си да си войвода на патриотичен клуб

Можете да го срещнете из цялата страна, където Патриотичен клуб „Поп Минчо Кънчев“ участва в исторически възстановки и фестивали. По родолюбивата идея да участва като доброволец в тези събития с патриотична и историческа цел, го запалила съпругата му преди 16-17 години. За да направи дипломната си работа по специалността „Културен туризъм“ посетили в Златоград фестивала “Един пазарен ден преди 100 години“. Днес, от член на клуб „Поп Минчо Кънчев“ при създаването му, е негов войвода от 3 години. Мнозина го знаят като Даскал Петър Иванов от Стара Загора.

  Моята първа среща с него бе при едно от гостуванията му, облечен като хайдутин с вълнени потури и елек, везана риза, кожен силях със затъкнати кама и пищов. Както винаги, разказваше със спокойния си глас за вещия майсторлък на предците ни, които често сами си правели оръжие за да се въоръжат срещу поробителя.

  Разказва, че първата носия сам си ушива с помощта на жена си от кафяв военен клин, бяла риза с малка бродерия, калпак от ледика и бутафорен ятаган от ламарина… Когато видял за първи път „хайдути“ облечени в истински дрехи на българи от възрожденската епоха, с оригинални оръжия в Хисаря, бил готов да си тръгне, но благодарение на приятелската покана на момчетата от четата, останал с тях да мине по улиците на града.. и постепенно започнал да си шие дрехи при шивачи, които шият хайдушки облекла, да търси и да купува запазени отпреди 100 и повече години мъжки носии и оръжия…

  Голяма гордост за него е фактът, че е от рода на войногани -  Матевски от днешното село Православ, между Чирпан и Брезово. Войноганите били християни, най-често наследници на войните от царската войска, оцелели след падането на българската държава, те получават привилегиите да пазят проходите по българските планини в османската империя. Срещу което били длъжни да осигуряват редовния аскер с грижи и храна за войниците,  животните им и оръжието им. Най-ценната реликва, която пази до днес от своя дядо е неговия нож, с който баба му си чистела мотиката, а той сам е реставрирал. Една от носиите, които притежава показва как са били облечени войноганите – изцяло в черни дрехи, казва Даскал Петър Иванов.

  И винаги, когато се облече в българска носия или дрехи на хайдутин – чувството на гордост прелива, стъпва някак гордо и напето, чувстваш се винаги българин… А когато се облече в дрехи на турски войник – чувствата започват да бушуват…

  На въпроса „Как е избрал името Даскал Петър Иванов, с което е познат из патриотичните сдружения в страната?“, отговаря, че го е избрал защото има такава възрожденска личност в Стара Загора и на негово име има кръстена улица.

 „Искам да предам всичко, което знам за миналото ни и чувствам за родния край и България на тези след нас…Защото България е мястото, където съм се родил и където живея! България е моята, нашата родина!“, завършва с признанието дошло от дълбините на душата Даскал Петър Иванов. 

 Даскал Петър Иванов покани съгражданите си на възстановките в двора на църквата "Архангел Михаил" в с. Преславен от 11 ч. на 9-ти ноември, събота. Пред зрителите ще бъдат пресъздадени две възстановки. Първата е откъс от "Видрица" на патрона на клуб "Поп Минчо Кънчев" с главни действащи лица - Васил Левски, поп Минчо Кънчев и преславенския революционер Бойчо Русев, които спасяват две бъргарски девойки от турските задявки на градския пазар в Стара Загора. Втората ще представи хайдушкото зазимяване на четите на Димитровден.