Полска музика от ХХ в. в сезона на Софийската филхармония

На диригентския пулт застава Антони Вит

Интервю на Ирена Гъделева с Антони Вит

Маестро Антони Вит, който репетира със Софийската филхармония за концерта в четвъртък от 19 часа в зала "България", е смятан за доайен в диригентското изкуство. И не само в родната си Полша – той работи с различни европейски оркестри в Европа, особено често в Испания, където си сътрудничи със Симфоничния оркестър на Навара и ансамбъл "Памплона".

Интересен факт от биографията на Антони Вит е, че освен за музикант, той има диплома и за юрист от Ягелонския университет. В Музикалната академия в родния си Краков той попада в класа по композиция на Кшищоф Пендерецки и това е белязало цялата му кариера по-нататък. Важна за развитието му е и наградата от конкурса за диригенти на името на Херберт фон Караян, защото Вит става негов асистент и така има шанса да се учи от тези две величия в музиката на ХХ в. 

За записите на музика от Пендерецки диригентът има множество номинации и е носител на награда „Грами“ през 2013 г. Маесто Вит често представя полска музика, когато гастролира. По повод работата с националния ни оркестър той сподели:

„Помолиха ме да изпълним тази много хубава програма. Но тя е непозната за оркестрантите, което е проблем. Но ние се сработваме добре и съм сигурен, че всичко ще бъде наред за концерта в четвъртък. Музикантите са много добри, отлични, и след известно време те научават творбите в детайли, затова с всяка репетиция нещата стават все по-добре.

Ще започнем нашия концерт с творба на Войчех Килар със заглавие „Кошчелец 1909“. Кошчелец е планина в Татрите, в която Миечислав Карлович загива в лавина през същата тази 1909 г. Затова и комбинацията е много хубава – след Килар да свирим Карлович. Който е съставил програмата, е избрал много добре. За жалост Карлович умира едва 33-годишен. Не успява да напише много музика, но тези „Вечни песни“ са една от най-важните творби в творчеството му. А след паузата ще прозвучи Концерт за оркестър от Витолд Лютославски. Това е пиеса, писана през 1955 – средата на ХХ век, когато в нашите страни господства соцреализмът. Било е един вид задължение на композиторите да се осланят на фолклора, затова в произведението на Лютославски можем да открием много полски народни мелодии. Но то е написано така, че всеки музикант, всяка оркестрова група да е натоварена с нещо важно в партитурата. И именно затова е наречено Концерт за оркестър. Заслужено. Всеки оркестрант има по нещо важно и доста трудно за свирене.“

Антони Вит е смятан за виден адвокат на полския авангард – говорили сме си с него и при предишно гостуване, че Полша става много популярна със своите авангардисти, а според маестрото това е така, защото „Това беше периодът на комунизма, но музиката не беше сила на нашата комунистическа партия – тя имаше други тревоги – с театъра и филмите, с литературата. За музикантите не достигаха ресурси – нека си правят каквото си искат, кой ли ги разбира. Така че имаше наистина добра атмосфера за авангардната музика да се развива.“ 

Какво обаче, според доайена сред полските диригенти, е положението сега?

„Настоящето за композиторите и техните творби е сложно. Трудно е да си композитор в наше време – и не само в Полша, а в целия свят, защото как да напишеш нещо ново в музиката днес? Но, от друга страна, нивото на музикалния живот в Полша е доста високо, защото имаме много оркестри и те са винаги на отлично ниво, затова публиката може да открие удоволствие и удовлетворение, дори и в по-малките населени места и зали.“

Антони Вит разказа за професионалните си контакти с големия Кшищоф Пендерецки – една от най-важните личности в музиката на ХХ век в световен мащаб. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Още от Алегро Виваче