Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Разговор на Венета Гаврилова с Наталия Ромалийска в ''За думите''

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени от обещанията на руския цар, повторно се преселват в Русия, в историко-географската област Таврия, днес в пределите на Украйна).

Потомците на някогашните български преселници днес отново живеят в "страшно време", започнало през 2014 г. с военните действия в Донбас. През март 2022 г. Наталия решава да пристигне в България, при сина си, който е завършил висшето си образование и работи тук и за да изведе от окупираните територии на сигурно място племенницата си. Съпругът и възрастните им родители остават в родното си място. "Ако стане нещо, детето да има макар един жив родител", мисли Наталия.

В България е посрещната и настанена от хората от "Родолюбец" – Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи, и е дълбоко благодарна за топлотата и грижите им. Самата тя заедно с близките си, които са тук, днес активно се включва в дейността им.

В Украйна Наталия е била начална учителка в училището, разположено между родното село Богдановка и Степановка, където е омъжена. В България започва всичко отначало – работи като социален работник в Българския червен кръст и фондация "За нашите деца". Учи се да говори съвременен книжовен български език "по софиянски". Чувства се добре, особено харесва планините и София, където вижда бъдещето си. "Лично аз някак наполовина се усещам (тук), половина сякаш и аз съм, нещо ми е близко, родно, но от другата страна разбирам, че не съм цялото тук, щото там съм се родила…", споделя Наталия.

Целия разговор чуйте в звуковия файл


Още от За думите (1001 защо – Ефир знание)