Първо национално проучване на зелените решения у нас

Предложение за длъжност Вицепремиер по климат и зелена трансформация

Интервю на Ася Чанева със Саша Безуханова

В България се създават зелени иновации, които са уникални на световно ниво, показа изследването "Зелени решения от България 2024".

42% от зелените стартъпи и научни проекти, както и 26% от гражданските организации развиват глобални иновативни решения по ключови теми на устойчивото развитие, разкриват данните от проучването.

В България се създават зелени иновации, които са уникални на световно ниво, и ако те бъдат подкрепени, могат да променят облика на българската икономика. Това е един от изводите от първото национално проучване на зелените инициативи и решения: "Зелени решения от България 2024” с автор Георги Стефанов, експерт по климат и енергия. Всички данни, графики, резултати от изследването са достъпни в Доклада.

Повече от четири години в MOVE.BG развива проекти в подкрепа на зеленото развитие на страната ни, а досега в България липсваше систематизирана информация за това кои са организациите и хората, които работят за опазване и възстановяване на природата.

"Заради липсата на данни кои са зелените герои в бизнеса, в науката, и кои са иноваторите в зелените решения, ние решихме да открием кои са всички, които допринасят за опазването на природата и създаването на зелена икономика у нас. Данните, които събрахме в проучването ни изненадаха много приятно. Има голям потенциал у нас, който обаче иска внимание и конкретни мерки, но възникват въпроси като например как от тези иновативни компании, повече от 40% от които са с по-малко от трима души служители, да произведем фактори за българската икономика. Истината е, че зелената икономика е асансьорът за просперитет на една държава в бъдещето. Защото икономиката на бъдещето, освен дигитална, ще бъде зелена. Природните бедствия само за миналата година струват на света 300милиарда долара. Тази тенденция, за жалост, ще се задълбочава, ако ние продължаваме да живеем, по начина, по който го правим до днес. Затова и цял свят гледа как да създава нови научно базирани решения и технологии, как да позеленее икономиката, какви са новите процеси, свързани с адаптацията към климатичните промени и в защита на природата. Фактът, че в България има толкова много организации и компании, които правят авангардни за света неща, за мен е много, много добра новина. Нашият доклад е сигнал да се действа незабавно, както на държавно ниво, така и на ниво бизнес."- сподели Саша Безуханова – председател на УС и основател на MOVE.BG.

Саша Безуханова

Чуйте интервюто на Ася Чанева със Саша Безуханова в звуковия файл:


Какви са данните от изследването:

Проучването "Зелени решения от България" представя състоянието на  иновативни проекти, допринасящи за осъществяване на прехода към чиста енергия и декарбонизация. То обхваща три ключови групи:

1. малки и средни предприятия в начална и активна фаза (стартъпи и скейлъпи),
2. граждански инициативи,
3. научни проекти.

Изследването се фокусира върху две теми: зелени иновации и решения в подкрепа на енергийния преход.

Решенията, които предлагат българските иноватори обхващат всички ключови сфери на зелената трансформация.

При стартъпите преобладават решенията за развитие на кръгова икономика и преизползване на отпадъци, при гражданските организации преобладава работата по образование за зелените теми и дейностите по справяне с ефектите и причините за климатичните промени, а при научните – водещи са темите за устойчивото използване на водите и за борба с причините и ефектите от климатичните промени.

По темата "Зелени иновации" данните от проучването показват оптимистични тенденции за развитието на зелени иновации - 42% от зелените стартъпи и също толкова процента от зелените научни проекти, както и 26% от зелените граждански иновации съобщават, че развиват иновации на световно ниво. Зелените новатори, обаче срещат редица предизвикателства пред развитието си, показват резултатите от изследването.

Едва 20% от зелените стартъпи са подкрепени с привлечен VC капитал, а едва 7% е държавното подпомагане. По отношение на размера на привлечения външен капитал – 38% от зелените иновативни МСП-та не са привлекли такъв, а едва 12% привличат над 1 милион евро. Над 36% от иновативните МСП-та са във фаза са скейлъпи, но въпреки това над 40% разполагат със средно 3 души служители, което е съществено ограничение за развитие на пълния им потенциал.

При зелените граждански проекти, основен проблем е осигуряването на финансова устойчивост на организацията - посочен от 80% от респондентите. Почти половината от зелените граждански организации (44%) разчитат на финансиране по европейски програми, а едва 25% са успели да привлекат средства от бизнеса. Затова и най-силно подкрепяната възможна мярка за подпомагане на зелените организации и инициативи е създаването на национален зелен фонд, за което настояват 81% от респондентите.

При зелените научни проекти, основните проблеми са свързани с осъществяването на научен трансфер, за да могат разработките да намерят своята комерсиализация. Липсата на капацитет за осъществяване на научен трансфер е главното предизвикателство, посочено от респондентите в изследването (40%). Липсата на интерес от бизнеса за внедряване на иновативни научни проекти (35%) е вторият основен проблем, а като трети с по една четвърт са посочени две предизвикателства – трудностите с финансирането и законовите ограничения.

Препоръки за подкрепа на зелените иновации:

На основата на данните от проучването, MOVE.BG изработи препоръки за подкрепа на развитието на зелените иновации в България.

Главната препоръка е създаване на национален механизъм за подкрепа на зеления иновативен бизнес, който да бъде холистична програма, подпомагаща зелените предприемачески решения в тяхното порастване и развитие от България.

Сред задължителните елементи на механизма трябва да бъдат: създаване на тематичен фонд за подкрепа зелени стартиращи компании като част от портфолиото на Фонда на фондовете, създаване на специален зелен фокус в рамките на Българската банка за развитие за подкрепа на зелените предприемачи, създаване на специален зелен фокус в рамките на общинските агенции за инвестиции и създаване на специална програма за обучение за кандидатстване по паневропейски програми като тези на Европейския институт по иновации и технологии (EIT) и Европейския съвет за иновации (EIC).

Втората основна препоръка за подобряване на развитието на зелените иновации е създаване на национална платформа за зелени инициативи, за да се подобри сътрудничеството между предприемачите, науката и гражданските инициативи.

Третата препоръка е създаване на национален фонд за зелени граждански инициативи по модел, подобен на Национален фонд "Култура", но с гарантирана независимост.

По темата "Зелени енергийни решения" за успешна енергийна трансформация данните показват водеща роля на енергийната ефективност – 61% от енергийните МСП, научни и граждански проекти, обхванати от проучването, разработват решения в тази посока. На второ и трето място са решенията в областта на производството на нисковъглеродна енергия (56%) и съхранението на чиста енергия (44%).

По отношение на приложението на тези решения, те са насочени основно в развитието на енергийни общности и инициативи, като приоритет имат общностите, базирани на публично-частни партньорства (76%), следвани от енергийни общности от домакинства (61%). Друга част от зелените енергийни решения са насочени към подпомагане на справедливия преход на въглищните региони (41%) и към предлагане на продукти и услуги за енергоразпределителни дружества (32%).

По отношение на зелените политики, респондентите знаят и очакват да се възползват от възможностите за финансиране в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в който над 50% от средствата са предвидени за декарбонизация, иновации и дигитализация в сферата на използване и/или разходване на енергия.

Около 1/3 от респондентите проявяват интерес да кандидатстват за реализиране на тези възможности.

Политическата нестабилност е посочена като основен проблем, възпрепятстващ енергийния преход – според 63% от респондентите. Другите предизвикателства са недостатъчното финансиране (15%), ефектите от климатичните промени (12%) и слабата гражданска информираност (5%).

Препоръки за успешен енергиен преход

Частта от изследването, посветена на зелените енергийни проекти, включва и група въпроси, свързани с даването на препоръки към Министерството на енергетиката.

Според респондентите са необходими няколко основни мерки за подкрепа на развитието на зелените енергийни иновации, основната от които е създаване на дългосрочна стратегия – тя се очаква да бъде изготвена от 71% от участвалите проучването. Останалите мерки са организиране на регулярни срещи със заинтересованите страни(56%); създаване на Експертен съвет към Министерството на енергетиката (51%) с цел да обсъждат иновациите, подпомагащи енергийната трансформация; засилване на сътрудничеството с университетите (49%); повишаване на експертния капацитет в Министерството на енергетиката (49%); въвеждане на правила за контрол на изпълнението на мерките за енергийна трансформация (46%).

Основните приоритети, които министерство на енергетиката следва да вземе предвид, са:

• ускоряване на развитието на енергийни ВЕИ общности (59%),
• подобряване на регулациите относно енергийната трансформация (56%),
• развитие на технологии за съхранение на енергия (54%),
• подобряване и развитие на енергийните мрежи (54%),
• развитие на ВЕИ (39%),
• развитие на геотермална енергия (37%).

Друга инициатива на MOVE.BG и партньори на организацията е призив за създаването на длъжност Вицепремиер по климат и зелена трансформация

Коалиция "За зелен рестарт", част от която е MOVE.BG, и "Коалиция за климата – България" изпратиха отворено писмо до кандидатите за народни представители кандидат-депутатите.

В писмото се предлагат конкретните отговорности и правомощия на Вицепремиера.

Инициираната от MOVE.BG Коалиция "За зелен рестарт" заедно с "Коалиция за климата – България" призовават Българския парламент за създаване на специална длъжност за координиране на зеленото развитие на България – Вицепремиер по климатични действия и зелена трансформация.

В отвореното писмо до кандидатите за депутатите двете коалиции посочват, че длъжността е спешно необходима поради все по-сериозното отражение на климатичните промени върху страната ни, изоставането на България както в прилагането на климатични политики, така и в политиките за опазване на биоразнообразието, както и сериозното забавяне на зелената трансформация на страната.

Коалиция "За зелен рестарт" и "Коалиция за климата България" предлагат какви да бъдат конкретните функции на заместник министър-председателя с ресор зелено развитие, така че България да бъде подготвена за климатичните промени, за техните проявления, както и да бъде сред лидерите по зелено и иновативно развитие.

"Ограничаване на ефектите от климатичните промени изисква без отлагане ясна координирана национална програма, съпосочна с целите на Европа и света. В България трябва да обърнем перспективата и да погледнем отвъд рисковете от затваряне на въглищните централи и да разпознаем и реализираме възможностите, свързани със зеления преход. Добре управляван, той осигурява мощен импулс на иновативната, зелена и кръгова икономика, за реформиране на енергийната ни система и развитие на възобновяемата енергия, за опазване на природните екосистеми и биологичното разнообразие, както и за ефективна подготовка на хората за живот с уважение към природата в дигитално свързан свят.

Само с координирано програмно управление на най-високо ниво на зелената трансформация и климатичния преход на България, можем да постигнем бърз подем по стандартите на света. Затова предлагаме в следващия кабинет да има Вицепремиер с тези функции", казва Саша Безуханова - основател на MOVE.BG и инициатор на Коалиция "За зелен рестарт".

Коалиция "За зелен рестарт" и "Коалиция за климата България" настояват Вицепремиерът по климатични действия и зелена трансформация да има следните правомощия:

• да координира прилагането на политиките по подготовка на България за посрещане на проявленията на климатичните промени като бури, наводнения, безводие, горещи вълни и др.;

• да координира прилагането на политиките за ограничаване на причините за климатичните промени, включително намаляването на парниковите емисии;

• да координира политиките за зелена трансформация на икономиката и обществото;

• да координира създаването и прилагането на национална стратегия за развитие на зелените иновации;

• да координира създаването и прилагането на национални цели за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в съответствие с поетите от страната ни ангажименти по прилагане на глобалната рамка за биологичното разнообразие от Кунмин-Монреал;

• да координира спазването на европейски и световни изисквания по ключови показатели като чистота на въздуха;

• да координира справедливия преход в България, за да гарантираме, че бъдещото на хората и икономиката в трите въглищни региона няма да продължи да бъде заложник на краткосрочни политически и икономически интереси;

• да координира прилагането на реформите и инвестициите в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ);

• да координира изпълнението на Интегрирания национален план енергетика и климат (ИНПЕК);

• да координира създаването и изпълнението на Социалния план за климата и политиката за преодоляване на енергийната бедност;

• да координира осъществяването на техническа подкрепа за общините в областта на прилагането на климатичните политики, включително за адаптация;

• да координира създаването на национален портал за климатични действия, където да бъде обобщена цялата информация за климатичните политики и да бъдат публикувани и обновявани данните за напредъка на България в прилагането на политиките за зелено развитие;

• да координира създаването на национален портал за програмите за зелена трансформация, който да функционира като лесен за навигиране one-stop-shop за кандидатстване от всички потенциални бенефициери (бизнес, граждански организации и инициативи, общини, публични организации като училища и лечебни заведения);

• да координира създаването и прилагането на национална комуникационна стратегия, която да разясни на гражданите и бизнеса ползите от климатичните политики и политиките за зелена трансформация.

• да ръководи Консултативния съвет за Европейската зелена сделка към Министерския съвет.

Прочетете цялото писмо тук.

Снимки: MOVE.BG, БТА

Още от Аларма