Красимир Кънев, БХК: Да не чакаме да ни осъди Страсбург, за да направим законодателни промени

Интервю на Веселина Миланова с Красимир Кънев в предаването ''Преди всички''

"Извървели сме някаква част от пътя към разбирането и елиминирането на проблема с дискриминацията, нетолерантността и езика на омразата. Остава да извървим още много дълъг път. За съжаление, в последните няколко години ние не виждаме да се върви по него. Това е големият проблем".

Това каза пред БНР един от учредителите на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев преди заключителната конференция на проекта "Равни - заедно", който има за цел да укрепи гражданските организации на уязвимите общности в България, за да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, сегрегацията, езика на омразата, престъпленията от предразсъдъци. Събитието ще събере на едно място представители на едни от най-уязвимите малцинства в България – роми, ЛГБТ-общности, мигранти, както и публични власти и правозащитни институции. Проектът е съфинансиран от ЕС по програма "Граждани, равенство, права и ценности". Той е изпълняван от партньорски правозащитни организации от България и Швеция с водещ партньор БХК.

В рамките на проекта е направено изследване, което да очертае картината на развитие на проблема с престъпленията от предразсъдъци и реч на омразата – от началото на демократичните промени до сега, посочи Кънев. По думите му таргетите на престъпленията от омраза се менят в годините:

"Някога са били турците, после ромите, след това са ЛГБТ-хората, мигрантите продължават да бъдат таргет на този тип деяния. От друга страна виждаме реакциите на международните организации".

Мигрантската криза беше големият двигател на отприщването на тази реч на омраза и престъпления от омраза към тази група, отбеляза Кънев в предаването "Преди всички".

Според него по-голямата видимост на тези групи е отпушила реакция срещу тях.

Тактиките на опонентите на малцинствата също се променят, но не може да се каже, че старите тактики са забравени, коментира също той и обясни: "Ако се открие някакъв простор, социален или политически, тези стари тактики се възраждат".

По думите на Красимир Кънев речта на омраза се приспособява към новите форми на комуникация. Тя прониква в социалните мрежи, в неформалното интернет общуване, прониква и чрез политически партии, изтъкна той.

В рамките на днешната конференция ще бъдат обсъдени и законодателни изменения и мерки за системно прилагане на действащото законодателство относно престъпления от предразсъдъци:

"Има някакви закони, които не се спазват, но има и необходимост да се създадат нови закони. За съжаление, в България те се създават, когато стане някакъв проблем, основно на международно ниво. Ние не трябва да чакаме да ни осъди Страсбург, за да направим промени, от каквито има остра нужда – и изменения в наказателното законодателство, и изменения в другото законодателство, което се справя с другите форми на реч на омразата. Трябва системно да подходим към този проблем и да направим системни промени. Има проблем също със статута на някои от институциите, които се занимават с реч на омраза, например Комисията за защита от дискриминация. Тя не е независим орган и го доказа в своите решения".

На събитието ще бъде представена и Бялата книга, която включва предложенията за законодателни изменения.

Цялото интервю на Веселина Миланова с Красимир Кънев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 

Още от Преди всички