"Дали Австрия ще продължи да бъде проевропейска държава, зависи от бъдещата управляваща коалиция"

Паул Шмид: Щом националисти популисти печелят изборите, значи в обществото са настъпили промени

Втвърдяването на тона ще проличи особено в миграционната политика и разхлабването на Зелената сделка, смята австрийският експерт

Интервю на Весела Владкова с Паул Шмид

Без миграцията нямаше да има крайна десница - това важи не само за Австрия, а изобщо за европейските десни популисти, които без съмнение са във възход. През цялата седмица след парламентарните избори в Австрия, спечелени от крайнодясната "Партия на свободата", обществената дискусия се върти около това как да бъде изолирана една демократично избрана партия от властта, и колко демократично е това? А в Брюксел най-малкото би трябвало да се притесняват, че Австрия е поредната държава в Евросъюза, където властта взима рязък завой надясно, отвъд класическите консерватори.

Дали Австрия ще продължи да бъде проевропейска държава, зависи от бъдещата управляваща коалиция, смята директорът на австрийския институт за европейски политики Паул Шмид.

"Има възможни варианти, които изолират крайнодясната "Партия на свободата" от властта и тогава проевропейската политика на Австрия няма да бъде застрашена. Още нищо не се знае. В крайна сметка е въпрос на парламентарно мнозинство. Изборната победа не е достатъчна за да управляваш в Австрия."

Но австрийските избиратели поискаха завой надясно. Независимо от това дали крайната десница ще управлява или не, политиката на Австрия би трябвало да отчита промяната в настроението на избирателите, нали?

"Така е. Щом една националистическа популистка партия печели изборите, значи в обществото са настъпили промени. Дори бих казал, че центристките партии са се придвижили надясно, възприели са част от националистическата реторика и са се приспособили към променените очаквания на избирателите. Това се видя още на европейските избори през юни.

Това разместване и втвърдяване на тона ще си проличи особено в миграционната политика и в интеграцията на чужденците у нас. Със сигурност предстои оспорван дебат около разширяването на Шенгенската зона. Очаквам също така промяна и разхлабване на мерките от Зелената сделка. По тези въпроси от решаващо значение ще бъде дали крайната десница ще влезе в следващото правителство или не."

Необичайно бързо президентът Александър ван дер Белен направи изявление още в изборната нощ, с което на практика се обърна към спечелилите крайнодесни, че ще връчи мандат за съставяне на правителство на кандидат, който ще отстоява еврочленството на страната.

Еврочленството на България е пряко свързано с по-нататъшната интеграция на страната ни, в това число и пълното прилагане на Шенгенското споразумение. Сегашното правителство на канцлера Карл Нехамер остава на власт, при това вероятно дълго, като служебен кабинет. Вътрешен министър остава Герхард Карнер. Каква роля обаче би могъл да изиграе предложеният от Австрия за еврокомисар по миграцията Магнус Брунер?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"На предстоящото изслушване на Магнус Брунер една от основните теми със сигурност ще бъде разширяването на Шенген. Но кандидат-еврокомисарят знае, че трябва да загърби националността си, да бъде преди всичко европеец и да решава европейските проблеми с европейски средства. Какво мисли неговата "Народна партия" по въпроса няма значение.

Въпреки това Магнус Брунер има стабилни връзки в "Народната партия" и вероятно ще ги използва за да ускори европейското решение за падане на ветото. Защото критериите за пълноправно членство на България и Румъния в Шенгенското споразумение отдавна са изпълнени.

Но да не забравяме, че сегашното правителство на Нехамер ще продължи да работи като служебно, т.е. без да взима политически решения. И ще отлага обсъждането на Шенген. А ново правителство във Виена ще има най-рано по Коледа, или дори през януари. И така пак стигаме до бъдещата коалиция. Ако в нея крайната десница не участва, тогава изгледите за скорошно отпадане на шенгенското вето ще са значително по-добри."

При този вариант вероятно в Австрия за първи път ще управлява тройна коалиция, а най-малкият партньор биха били либералите, които са загрижени за австрийската икономика. Тя също страда от ветото - не толкова, колкото бизнесът в България и Румъния. Смятате ли, че икономическият натиск оказва влияние върху политическото решение срещу ветото?

"Разбира се. Бизнесът натиска много това вето най-накрая да падне. Австрийските компании са много добре представени в България и Румъния, имат големи инвестиции. И въпреки това бизнесът е с ограничено влияние върху политическите решения. Темата с Шенген се превърна във вътрешнополитически спор с емоционален заряд. Партиите заеха категорични позиции и сега им е трудно да се измъкнат от капана, в който сами се вкараха."

Променените настроения, за които говорихме по-рано, се отразяват и върху подкрепата за Украйна. Австрия като неутрална държава няма особено значение за военната помощ, но съвсем не е така по отношение на икономическата и политическата подкрепа. Очаквате ли, че скоро в ЕС Виктор Орбан трябва да бъде изпращан да пие кафе със следващия австрийски канцлер, за да не се блокира решение в помощ на Киев?

"Ако двете големи партии - консерватори и социалдемократи - си стиснат ръцете за правителство, или към тях се присъедини либералната партия НЕОС или Зелените, тогава във външната политика на Австрия няма да има никаква промяна. Включително и по отношение на солидарността с Украйна. Всички партии в новия австрийски парламент с изключение на крайната десница категорично застават зад Киев.

Ако обаче "Партията на свободата" влезе в кабинета, тогава ще бъде трудно. Освен всичко друго, това е проруска партия, която смята, че Украйна трябва да бъде принудена да преговаря и да отстъпи територии. Тази партия смята, че западните санкции срещу Русия са виновни за незадоволителното икономическо състояние на Австрия, за високите енергийни цени и инфлацията. Така че ако тя влезе във властта, може да очакваме тясно сътрудничество с Орбан.

Но нека подчертая - няма как "Партията на свободата" да управлява самостоятелно. Единственият възможен коалиционен партньор е "Народната партия" на канцлера. В двата случая досега, когато тези партии са влизали в коалиция, консерваторите са съумявали да поемат всички постове, свързани с европейските политики. И това е било предмет на коалиционния договор с ясно начертани червени линии по отношение на проевропейската политика на Австрия.

Този път ситуацията е малко по-различна, защото крайната десница спечели изборите. За канцлерската партия е изключително важно да запази проевропейския курс на Австрия. Така че "Партията на свободата" ще трябва да се съобрази с тази позиции, ако иска да управлява."

Преди европейските избори говорихме с Вас за сформираната във Виена нова група в ЕП "Патриоти за Европа". Освен тази нова фракция има още две, и всички те обясниха съюзяването си с "безпринципната", както те я нарекоха, широка коалиция в ЕП. Сега в Страсбург отново ще има широка коалиция. Дали пък това не отвори ниша за възникването на поредната крайнодясна парламентарна група в Европейския парламент?

"Правилно отбелязвате, че в ЕП има три групи крайнодесни партии. Крайната десница е разпокъсана. Те имат големи различия по много ключови въпроси. "Алтернатива за Германия" и австрийската "Партия на свободата" са с различни позиции от италианския премиер Мелони или Льо Пен във Франция. Няма националистически интернационал. Едните подкрепят Украйна, другите - Русия. Едните смятат, че миграционният проблем може да се реши единствено по пътя на европейската солидарност, а другите - чрез издигането на стени и превръщането на Европа в крепост.

Една икономически силна Европа трябва да укрепи общия европейски пазар. Това е единственият възможен път за Австрия, която се намира в сърцето на Европа, има отворена икономика и може само да спечели от отворените граници.

Така че крайнодесните, сред които има откровено евроскептични партии, не успяха да се обединят под една шапка, въпреки че на европейските избори получиха по-голяма подкрепа в сравнение с преди пет години. В бъдеще ще видим в какви ад хок коалиции ще влизат. Веднага давам за пример сътрудничеството между Европейската народна партия и фракцията на Мелони, групата на Европейските консерватори и реформисти.

И още нещо - за крайнодесните партии вътрешната политика е значително по-важна от това какви решения се взимат в Страсбург. За тях е много по-важно как се представят на национални избори, така че да могат да влияят върху решенията в Брюксел, т.е. на Европейския съвет." 

Още от Събота 150