Невробиолог: Екранната зависимост при децата води до аутистични разстройства
Екранната дейност действа катастрофално върху развитието на детето, отчита д-р Стоян Везенков
Това твърди Стоян Везенков, доктор по невробиология, създател на Центъра за приложни невронауки. Центърът организира Втора национална конференция "Екранни деца" на 23 ноември в Интер експо център. На фокус ще бъде ранната екранна зависимост при най-малките – от 0 до 3 години.
Според Везенков действието на това ново явление върху развитието на най-малките деца е катастрофално.
"Изразява се в тотална деформация на детското развитие и поява на много сериозни синдроми – разстройства от аутистичния спектър, хиперактивност и дефицит на вниманието, неврологични проблеми като епилепсия, тикове и др."
"От стотици случаи, в които водят деца с най-тежките диагнози, невербални, разстройства от аутистичния спектър, 99,9% всички са с ранна детска зависимост. Почти във всички случаи проблемът е със започване на екранно време преди или около годинка, интензивно, за няколко месеца развиване на екранна зависимост и спиране на развитието. Децата не проговарят и на 3-4 годишна възраст, вече с поставена диагноза, вече ги водят в центъра", разказа Стоян Везенков в предаването "Нощен хоризонт".
От терапевтичния си опит той сподели, че при повече от една трета от тези деца постигат пълно възстановяване. Това според него разбива мита за "т.нар. аутизъм", който по думите му трябва да бъде преразгледан тотално.
"Това разбуни доста духовете в терапевтичните и родителските общности. Не е пиар или даване на празна надежда на тези семейства. Цялото общество страда заради това тежко явление, което като честота от 1% преди 40-50 години в момента стига докъм 30% от нашите деца в К-поколението, след ковид локдауните. Почти всяко трето дете е с тази диагноза, което е по-зле от пандемия, една катастрофа. Това поколение буквално бива загубено! Представете си една трета от децата невербални, с деформации в своето развитие."
Стоян Везенков обобщи категорични становища на специалисти, че до 2-годишна възраст има мощно въздействие на екранната дейност върху развитието на детето, най-вече на езиковата система – проговарянето и залагането на езика.
Докъм 9-годишна възраст има узряване на най-важните сензорни системи и може да се намери път назад. След това може да се говори само за подобряване, смята невробиологът.
Абсолютно излишно е до тази възраст да се дават екрани на децата, гласи консервативната оценка на експертите от Центъра за приложни невронауки.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Print
