През последните години значително е намалял броят на лекарите, които завършват и отиват да специализират в чужбина. Това обясни пред БНР Екатерина Лалева, зам.-председател на Асоциацията на студентите по медицина.
Проблемът с липсата на специалисти в определени направления обаче остава. Той е свързан с възможностите за специализация, както и със заплащането, обясни Лалева в предаването "Хоризонт до обед".
"Недостигът на студенти, които се интересуват от различните специалности, е и заради това, че не ги познават. Когато отидем в едно отделение и видим, че няма достатъчно персонал и възможност да се научим, много малко студенти се заинтересоват да продължат обучението си там.
Недостиг има най-вече за инфекциозните болести. Голяма част от колегите оценяват, че това е специалност с висок риск от заразяване и от предаване на различни заболявания".
Тя обаче очаква, че след пандемията от Covid интересът към тези специалности може да се повиши.
Асоциацията на студентите по медицина организира различни уъркшопи и предоставя възможност на сутдентите да прекарат определено време с различни специалисти. А на страницата на Министерството на здравеопазването и на сайта на МОН се обявяват възможностите за специализация по държавна поръчка. Информацията обаче не се обновява достатъчно често, смята Екатерина Лалева.
Тя самата има интерес към две специалности.
"Едната е "Анестезиология и интензивно лечение", насочена към детския профил. Другата е "Неврохирургия" – също насочена към детския профил. Смятам да специализирам в България. Има възможност за развитие. Тук ми харесва. Можем да ходим на курсове в чужбина и да пренасяме нашия опит в страната. В момента развитието на медицината в България предоставя възможности за младите хора".
По време на специализацията се получава заплащане, но размерът му е различен във всяка болница и отделение, обясни още Лалева.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Инфекционистите са сред най-дефицитните лекари в област Велико Търново. Само двама са лекарите с тази специалност в болничната помощ и те работят в областната болница "Д-р Стефан Черкезов" и на тях разчитат над 200 хиляди жители в региона. Същевременно Инфекциозното отделение в многопрофилната областна болница отбеляза своята 70-та годишнина.
Няма млади лекари, които искат да специализират инфекциозни болести във Великотърновско, въпреки непрекъснатите епидемии и пандемии в последните години. Причината е, че няма кабинети в доболничната помощ за инфекциозни болести, където инфекционистите да работят, освен в болницата, и така да получават още малко над невисоката си заплата за денонощния си труд. Единственият поликлиничен кабинет във Велико Търново по инфекциозни болести се обслужва от отдавна пенсионираната д-р Йорданка Дамянова.
60-годишната д-р Мая Попова и вече пенсионираният д-р Константин Рашков са единствените болнични инфекционисти във Великотърновска област. В отделението по инфекциозни болести в областната болница във Велико Търново работят и 11 медицински сестри, всички на пенсионна и следпенсионна възраст, както и петима санитари. Как се оправя при тази ситуация инфекциозното отделение:
"Не се оправяме. Работим с д-р Рашков непрекъснато и медицинските сестри изключително много ни помагат", казва началникът на отделението д-р Мая Попова, която е инфекционист от 36 години и за най-тежкия момент от кариерата си споделя:
"Covid-19, защото беше непознато, много бързо се разви, беше изключително агресивен вирус и беше с голяма смъртност. От ситуацията всеки излезе с раните си, уморени, но щастливи, защото много хора се спасиха и помогнахме на много хора".
При последната пандемия в областната болница във Велико Търново 7 отделения затвориха врати за други пациенти и лекуваха само болни с Covid-19. Починаха много, но повече от 3300 пациенти бяха изписани здрави.
За 70-ата годишнина на инфекциозното отделение във Велико Търново със старопрестолни грамоти кметът Даниел Панов награди на 1 октомври над 180 медици в областната болница, включили се в борбата с пандемията.
Всеки ден в инфекциозно отделение е труден, казва д-р Константин Рашков, който е в професията от 40 години и е наследил като инфекционист баща си:
"Няма дни, в които да сме свободни или спокойни. Ние работим 24 часа, непрекъснато приемаме болни, които имат нужда от медицинска помощ. Трудно е, когато имаме тежкоболни деца, които са заплашени от смърт, много са тежките моменти, но не могат да бъдат изброени или посочени".
От 8-месечно бебе до 90-годишен са пациентите от последните дни във великотрновското инфекциозно отделение, което е пълно, а диагнозите са разнообразни:
"Бактериални чревни инфекции, възпаление на храносмилателната система, възпаление на нервната система, възпаление на пулмоналната система, защото Covid е предимно с пневмонии, но и възрастни пациенти с дегенеративни и други съпътстващи заболявания".
Над 100 000 пациенти са минали през великотърновското инфекциозно отделение за неговите 70 години, а за епидемиите и пандемиите през този период д-р Попова разказа:
"През 50-а година е голямата епидемия от скарлатина. Тогава карантината е била 40 дена. Три са епидемиите от вирусен хепатит А в региона. През 1986 г. е голямата епидемия от заушка, където над 2000 деца между 3 и 5 години са боледували, от които над 200 са били с менингит и 30 с орхит. Имаме епидемии от морбили, от коклюш и грипните епидемии, които са на между 3 и 5 години, докато дойдем до 2020 година с Covid".
За светлите моменти в кариерата си единствените болнични инфекционисти във Великотърновска област си спомниха:
"Светлите моменти са много. Най-хубавото нещо е, когато имаш тежкоболен, когато го спасиш и когато видиш, че той оживее. Тогава получаваш морално удовлетворение", сподели д-р Мая Попова.
"Светли моменти в кариерата – за нас е трудно. Има светли моменти в живота – любов, семейство, деца. В кариерата светли моменти не може да имаме. Всеки, който стане и си отиде, а е бил заплашен от смърт, за нас това е светъл момент" допълни д-р Константин Рашков.
За 70-ия рожден на инфекциозното отделение във Велико Търново д-р Мая Попова и д-р Константин Рашков си пожелаха само две неща – здраве и млади лекари, които да ги наследят.
Print
