Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори преди буквите. Създава първата си песен, в стил джипси джаз, "Обичам те през май", която успешно реализира през 2021 година.

Освен като писателка, Ана-Мария блести и като инфлуенсър. Преди три години тя създава YouTube канала "Светът на Ан-Мари", където споделя своите приключения, пътувания, мисли за майчинството, творчеството и любимите си български книги и музика. В социалните мрежи описва себе си с чувство за хумор като "майка, творец, юрист, пътешественик и ходещо бедствие". Нейните последователи, както в YouTube, така и в Instagram, се наслаждават на позитивното ѝ излъчване и нейната искрена любов към живота.

През последните години Ана-Мария изразява своята любов към творчеството и чрез други форми на изкуство. През 2018 г. издава дебютната си стихосбирка "Пияните мисли на една трезва глава", последвана от втора стихосбирка три години по-късно. Тази година тя прави още една крачка в литературния свят с издаването на своята първа книга за деца "Д като Дакел", вдъхновена от истинските приключения на нейното куче Анди. Чрез книгата си Ана-Мария иска да събуди любовта към четенето сред децата и да ги научи, че добротата е заразителна и винаги има смисъл да правиш добрини.

"Много е важно според мен, без значение книжка, списание, филмче или детски сериал, защото децата гледат и това, да има определена поука и да има нещо, което дава или засяга дори социални проблеми. Забелязвам все повече такива детски книжки, което ми дава една вътрешна утеха."

Беше ни чудно защо Ана-Мария избира да учи за юрист, след като е толкова артистична личност.

"Правото също е изкуство. Има една римска сентенция, която ние учим в първи курс - "Правото е изкуство за доброто и справедливото". Реално доброто и справедливото като ценности аз лично ги залагам в творчеството си и ми се иска да се проявяват малко по-често в ежедневието ни, дори и в битовизмите, за които се караме или на които ставам свидетел ежедневно, за конфликти между хората, именно за това не съм съгласна, че правото не е изкуство и че не подхожда на артистичните хора, даже напротив. Има изключително интересни неща и може би, поне в моя случай, правото ме заземява, докато изкуството ме кара да летя, да мечтая. Правото ми създава една хубава граница, не в лошия смисъл, в който да мисля повече за заобикалящия ни свят и малко по-логично."

Макар че днес живее в София, корените ѝ винаги я дърпат обратно към родния край. Ана-Мария често се връща в Берковица, където прекарва едно вълшебно детство - спомени, които сега би искала да предаде и на собственото си дете.

"Коренът винаги ме е дърпал и продължава да ме дърпа към моя роден край и винаги там съм творила най-много. Постоянно прекарваме време в Берковица, буквално няма уикенд, в който да не кажа на моя мъж да ходим. Ние сме влюбени в природата на целия Северозапад, не само на Берковския Балкан, даже нашата любов разцъфна по планините... Общо взето природата е феноменална, не случайно точно в нашия край са творили. Вазов е създал едни от най-невероятните си произведения, разбирам го напълно... Имам много поводи за връщане. Надявам се един ден да живея отново в Берковица, много ми се иска детето ми също да прекара повече време там, с този чист въздух и огромни широки отворени простори към планината... Чакаме подходящото време, в което това да се случи."

Когато попитах Ана-Мария какво я вдъхновява да твори, тя сподели:

"За мен е важно да правя неща, които вдъхновяват хората и ги карат да се замислят. Творчеството ми идва от желанието да покажа, че добротата винаги има място, където и да сме...

Втората ми стихосбирка се казва "Без граници, маски и други затвори", като книжката е разделена на три глави. Първата е "Затвори" - те са малко по-тежки стихове, не са само любовни, естествено има и такива, но по-скоро там се засягат всички случки, на които съм ставала свидетел, които са ме разстройвали по някакъв начин. Вторият раздел е "Маски" и там засягам по-скоро маските, които всеки от нас ежедневно си слага, за да съвпадне с възгледите на обществото, за да задоволи нечии потребности, но не и своите. И вече "Без граници" е главата, в която аз като автор и надявам се ти като слушател политаш, замисляш се за мечтите си, замисляш се за това, което е важно в живота, за това, което наистина има смисъл, като семейство, вяра, следване на определени цели и това да оставиш следа в този, мрачен свят... И общо взето засягам социални теми, но има надежда, важното е че има надежда."

Ако се чудите откъде Ана-Мария черпи силата си - може би това е връзката ѝ с родния край или любовта към близките хора, или пък нейният неспирен стремеж да се развива и усъвършенства. Едно е сигурно - Ана-Мария Герасимова е много повече от инфлуенсър, тя е творец, който оставя следа.

Чуйте повече в прикачения звук

Ана-Мария Герасимова: Творец от Берковица, който покорява сърца с музика, литература и доброта