Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години, съобщават от Националния природонаучен музей. Откритите фосилни находки са разнообразни, но и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки.

"Тази година продължихме нашите изследвания за седма поредна година край град Трън и успяхме да открием нови вкаменелости от животни, които са живели по тези земи от преди повече от 80 милиона години", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" гл. асистент Владимир Николов от Природонаучния музей към БАН. 

Открихме, допълва той, кости от едри влечуги, зъби от крокодили, много фрагменти, сред които и запазени коруби от костенурки, зъби от риби, които днес не се срещат в Европа, а в северните части на Америка, наричат се панцерни щуки, кости от жаби и едни фосили, които тепърва ще изследваме и разучаваме, но ще се окажат фосили от насекоми от ерата на динозаврите. 

Това, според палеонтолога, говори, че край Трън и в района е съществувала една изключително богата екосистема и говори за живот отпреди толкова милиони години, а това от научна гледна точка ще подпомогне запълването на информацията за живота по онова време по тези земи, как се е формирал и развивал.

Находището край Трън палеонтологът Владимир Николов определя като "прозорец към един изгубен свят", за който само преди 20 години, не само в България, никой не е предполагал. 

През 2017 година доц. Латинка Христова, Ралица Богданова и доц. Николай Симов за първи път посещават находището край Трън и от тогава вече 7 години там продължават проучванията, като вече са открити останки от безгръбначни и гръбначни животни, разказва още Владимир Николов.

Трудно се финансират тези проучвания, признава палеонтологът. Събраният материал учените ще проучват и изследват поне следващите 7 години. Интересен факт е, че в скалата, в която е намерена костта, са откривани единствено останки от земноводни и риби, и то при изследване на седиментни проби в лабораторни условия. 

Откритите тук останки от динозаври са от тревопасни представители, съобщава гл. ас. Владимир Николов. Това са два различни представители на растително ядните динозаври, единият е титанозавър, това е един от дългошиестите динозаври, като някои от тях са най-големите животни – бродили по сушата, уточнява ученият.  

Откритият тук представител, разказа в "Следобед за любопитните" Владимир Николов, не е толкова едър, защото по онова време Европа е била обширен архипелаг от различни по размери  острови. Покрай този вид, допълва ученият, са се навъртали други тревопасни представители от типа на орнитопозите, но какви точно – ще описваме тепърва. Той се надява продължаването на изучаването на находището в Трънско да доведе и до нови открития.

Целия разговор на Ани Костова с гл. ас. Владимир Николов от Природонаучния музей в БАН можете да чуете в звуковия файл.