Трудът благословен от Бога и независимостта

Осъществяването на необикновения риболов, за който се говори в евангелското четиво, в 1-та неделя след Кръстовден се показва, че съдбата на всеки човек, от простия рибар до великия цар, е в ръцете на Бога. Там, където се изчерпват човешките възможности, се открива безкрайният простор на Божието могъщество. Случилото се със Симон става понякога и със самите нас, но ние не се замисляме над това.

Всеки в даден момент от живота си изпада в безизходно положение, когато не помагат нито знания, нито житейски опит, нито богатство. Тогава човек губи вяра във всичко и във всички, дори понякога и в Бога, което е опасен грях. В такива критични ситуации нещата често сякаш се подреждат от само себе си, но това не става без Божията намеса.

Разбира се, никой не бива да очаква всеки ден чудеса от Бога и скръстил ръце да чака Той да му нареди живота. Човек е длъжен да напряга силите си и да се стреми да се справя със заобикалящите го проблеми, но никога не бива да забравя, че той кове съдбата си, а Бог поставя наковалнята. Докато ние държим чука, Промислителната Божия десница направлява нашите удари. Случилото се със св. ап. Петър е жив пример за това. Рибата през цялото време е била в Генисеретското езеро, но Господ насочва рибаря къде да хвърли мрежата си, за да я улови. Разговор с иконом Николай Нешков, председател на старинния храм "Св. Николай Чудотворец" в София.

Християнска поезия
Стихотворението "Аз вярвам" от Христо Борина, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.