Радослав Бимбалов за романа си "Ти, подобие мое"

В петък 13-ти на книжния пазар излезе новият роман на Радослав Бимбалов "Ти, подобие мое". По този повод говорихме с автора за неговата най- актуална творба.

-Твоята книга е антиутопия от нов вид- действието се развива в близкото минало, стъпило здраво в нашето вчера и застрашително заплашващо да прекрачи в общото утре.

-Наистина е точно това. Истинските антиутопии се разполагат някъде в обозримото бъдеще, така че читателят хем да се стресне, уплаши и ужаси, и в същото време тайничко да се успокои, да си каже: или няма да съм жив, когато това се случва, или то, може би, няма да се случи изобщо. Докато в моя случай аз създавам една антиутопия, която реално във времето започва век или два назад започва да се заражда тази антиутопична идея, но всъщност чисто хронологично, това което се случва сюжетно е в един много кратък период в най -новата ни история- точно след края на ковид пандемията в най- истеричния й вид и преди нахлуването на Русия в Украйна. Тоест това са едни близо две години , в които уж си пое дъх, но всъщност се оказа, че погледнато отсега назад този период е много ключов за всички нас.

-Бог е неочкваният разказвач и безучастен наблюдател в целия ти роман. Всъщност удобен повод за писателя да говори на читателя от името на Създателя на всичко. Как ти хрумна този сюжет?

-Нека първо да кажа, че темата за бог ме вълнува отдавна и в предните си писателски търсения се опитвам да докосвам тази важна за всички ни тема. Няма значение дали сме вярващи, без значение дали се причисляваме към някое от тези четири хиляди религии, които сме измислили, за да си поделим Бог, както пише в романа "като натрошена нафора". Все пак каква е тази сила и енергия , която стои зад нас е ключов въпрос. Любопитното е, че в моя роман бог обяснява цялата концепция на тази загуба на състрадание през теорията на Дарвин, т.е. бог в моя роман е виден дарвинист. Той уважава труда на Дарвин и му е много симпатично, това до което е стигнал и обяснява как по еволюционен път човеците са започнали да изпитват по- малко състрадание...