Катя Паскалева - актриса като картина

Катя Паскалева - актриса като картина
Катя Паскалева е една от енигмите на българското кино и българския театър. Звездата ѝ изгрява със знаменитата роля в "Козият рог", а до края на живота си Катя Паскалева се снима в над 20 филма и прави десетки впечатляващи роли в театъра. Наричат я актрисата – картина. Красотата ѝ, бликаща от дълбоките ѝ и чувствени бадемови очи, е покоряваща, а мащабите на нейния талант превърнаха филмите „Козият рог“ „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ в златен алманах за бъдещите поколения творци на седмото изкуство.

Родена е на днешната дата - 18 септември през 1945 г. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Театралния си дебют прави в Пазарджишкия театър. Още като малка Катя Паскалева е запленена от театъра и дебютира на сцената едва първокласничка. През 1963 г. кандидатства във ВИТИЗ без особена предварителна подготовка, представя се блестящо и е една от 15-те момичета, които са избрани да следват от общо 1200 кандидатки. Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев, а след смъртта му Методи Андонов, поемат двата курса от този випуск. Катя Паскалева следва заедно със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Руси Чанев, Елена Райнова, Меглена Караламбова – все колеги, които заедно с нея завладяват с таланта и с чара си киното и театъра.

Годините, прекарани в Пловдив, докато все още е студентка във ВИТИЗ, а след това и докато работи в Пазарджишкия театър, са едни от най-хубавите за Катя. В града под тепетата, в бохемския Стар град, Паскалева среща първата си голяма любов – художника Георги Божилов-Слона. По-късно Катя се влюбва в режисьора Иван Росенов, който е вторият ѝ съпруг, затова се разделя със Слона. Но двамата остават много близки
до края на живота си. Актрисата обаче изживява особено мъчително смъртта на живописеца. На 66-годишна възраст Георги Божилов загива в катастрофа на 30 май 2001 г. на пътя Бургас-Царево, отивайки на своя
изложба. По това време Катя е в българското посолство в Париж, където е на лечение след претърпяна операция на рак на гърлото. Тя вече не може да говори. Плаче тихо, коленичила пред една от картините на
първата си любов, която била окачена в дипломатическата ни мисия.

Катя заболява и туморът в гърлото безмилостно я руши. Тъкмо в тези най-тежки моменти Иван е плътно до нея, грижи се за любимата, буквално я носи я на ръце като бебе, утешава я, когато отчаянието я надвие.
Паскалева обаче е силен дух и благодарение и на подкрепата на Иван вярва, че ще пребори най-страшното. Двамата заминават, за да бъде лекувана в Париж. Иван пък изживява цялата трагедия на болестта на
жена си, както и края й. Дори издава великолепна книга „Книжни квадратчета” след смъртта ѝ, в която събира писаното от актрисата на листчета в най-тежките дни в болницата, дори нейни рисунки. И прочувствени обяснения към него.

Катя Паскалева умира на 23 юли 2002 г. едва на 56 години, след като в продължение на две години се бори с рака. В една от предсмъртните си бележки пише: "Аз играя последната си роля – на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността…“

Повече за Катя Паскалева може да чуете в звуковия файл.
Още от Нощен хоризонт