Стари вещи оживяват в дома на семейство Михайлови

Битова стая, събрала уюта на живота на българите отпреди 100 и повече години – това присъства в дома на Калина и Михаил Михайлови от село Шуменци, община Тутракан. Тяхното семейство посрещна екип на "Хоризонт" преди броени седмици с традиционните за Добруджанския край зелена баница и наложена мамалига. Разказахме ви и как тези гостоприемни хора пазят любовта към природата, пчелите, старите детски игри и добрите отношения между хората. 

Стаята е с автентично дюшеме, освежена мазилка, стари килими, дървени полици за посудата, както и софра с малки столчета, характерни за селския начин на живот през 19-и и началото на 20-и век. Отец Михаил се е погрижил за ремонта на пода, стените и инсталациите, а след това презвитера Калина подредила съдове и вещи, събирани от тях и техни близки и приятели.

"Събирали сме всичко това с години. Ето онази стомна, тя беше на боклука. Отец Михаил я донесе, намаза я с лепило, реставрира я, и сега ни е като антика. Имаме семейни бъклици - първата е от мен, втората е от неговия дядо. За тази каничка от неговата баба такава борба сме водили с неговата сестра - коя ще вземе каничката. Беше преди 30 години, може би и тя е искала да има спомен от баба си, но и аз исках да има спомен от неговата баба".

Спомени и история има и в съседната стая, където презвитера Калина е подредила носии, престилки и кърпи от Добруджанския край, за които сме ви разказвали и друг път.

"Нещата тръгнаха от една малка престилка от прабаба ми, която моята баба ми я раздаде на 40-ия ден от смъртта на прабаба ми. Тя беше парче плат, което носих със себе си от моя роден дом до тук, от тук до Ряхово, върнахме се, и когато започнах да се занимавам усилено с носии, реших да дам живот на тази престилка - направих дантели, всичко", споделя Калина Михайлова. И разказва, че престилката е била с много красива дантела, но прабаба й я разшива, за да направи украса на кърпата на своята внучка - майката на Калина.

Калина Михайлова е учител по професия, била е кмет на село Шуменци. Сега е щастлива баба и съпруга на свещеник. За носиите говори с емоция и се просълзява, когато си спомня за историята им – някои са част от семейната история.

Увлекателния й разказ можете да чуете в звуковия файл.