Не можем да живеем добре, ако не работим за националния интерес

Интервю на Антония Попова с Петър Стоянов, президент на България в периода 1997 - 2002 г.

„Нито един от нас не може да живее добре и щастливо, ако не работим за общия национален интерес на България“, това заяви в интервю за Радио Пловдив Петър Стоянов, президент на България в периода 1997 – 2002 г.

Според него българите трябва да имат самочувствие и да се измъкнат от дребнавите ситуации, в които попадаме толкова често напоследък.

Петър Стоянов представи изложбата „Сандро – Княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, която ще бъде открита тази вечер в Регионален исторически музей – Пловдив, съвместно с фондация „Ценности”. Откриването е част от програмата за честването на 139-та годишнина от Съединението на България и празник на град Пловдив.

Изложбата включва 28 пана с текстове, които разкриват непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението – Княз Александър фон Батенберг. Тя е резултат от тригодишни издирвания по архиви и фамилни колекции на фондация “Хайлигенберг-Югенхайм”, която стопанисва фамилния замък на българския монарх, където е прекарал своето детство.

Експозицията е озаглавена „Сандро – Княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, по детския прякор, с който са го наричали близките му. Тя е любезно предоставена от Фондация „Хайлигенберг – Югенхайм“, осъществена в България от Фондация „Ценности“ с председател Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002).

Петър Стоянов подчерта, че паметта за първия български княз Александър Батенберг и паметта за Съединението, са неразривно свързани.

„В определени исторически периоди княз Александър Батенберг беше забравен в България, понякога и умишлено забравен. Тази изложба иска да възкреси неговот дело. А неговото дело е неразривно свързано, както с българското Съединение, така и с още едно събитие, без което Съединението просто нямаше да съществува, а това е Сръбско-българската война. Значи той веднъж приема Съединението на двете Българии, при положение, че е съвсем наясно, всички велики сили са против Съединението, и което е още по лошо – Русия, в лицето на император Александър Трети, е категорично против Съединението. Тоест приемайки Съединението, той на практика почти съзнателно се отказва от своя престол, защото е наясно, че това няма да му бъде простено. В този сублимен за него момент, той избира интересите на България. Той застава начело на българската войска по време на Сръбско -българската война. Никой по онова време не вярва, че България ще спечели войната. Княжество България се радва на относителна независимост, 6-7 години. По това време дори висшите офицери са напуснали българската армия, защото император Александър Трети им заповядва да напуснат армията. Нашата армия е оголена откъм ръководен състав. И така, с тези две свои деяния, Александър Първи остава завинаги в историята на България. В известен смисъл, той моделира историята на България, внушавайки на българския народ, че има интереси, които много пъти са различни от тези на нашата освободителка Русия, на нашите съседи и от тези на Великите сили. Личността на Александър Първи може да ни послужи за цялостно преосмисляне на българската история. И в този смисъл, за формиране на нашия днешен манталитет, който се оказва доста разединен, доста неясен, доста плаващ “, каза още президентът на България в периода 1997-2002 г.

Изложбата проследява житейския път на Александър I, представя последователно историята на семейството му и връзките на рода с най-могъщите европейски династии на 19 в., детските години на Сандро в замъка „Хайлингенберг“, учението в Кралското кадетско училище в Дрезден, участието му в Руско-турската освободителна война.

Автори са д-р Зигрун Комати, Джони Гловър, Олаф Кюн, проф. Карл Фридрих Листнер, Ванеса Новак съвместно с Томас Брьонинг.

От Германия специално за откриването на изложбата пристигат д-р Йоахим Хорн, председател на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“, д-р Зигрун Комати, председател на Германско-българското дружество за насърчаване на връзките и приятелството с България.

Цялото интервю с Петър Стоянов можете да чуете в звуковия файл. 


Още от Точно днес