"Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ на младата писателка Джеси К. Сутанто

Валентина Вълчева



Може би сте чували за прочутата модна дизайнерка Вера Уанг, но едва ли сте чували за собственичката на чайна Вира Уонг в китайския квартал на Лос Анджелис. Нищо, че над вратата на магазинчето ѝ стои табела с претенцията, че това е световноизвестна чайна, а подборката от чайове в нея действително е една от най-добрите. Чайната на Вира може и да не е чак толкова известна, но причината за това въобще не е в собственичката.

Вира Уонг е шейсетгодишна, млада по дух китайска майка, леко вманиачена в здравословните си (според нея) правила за живот, които единственият ѝ син сякаш няма време и желание да чуе и следва. След смъртта на съпруга ѝ ежедневието ѝ се е превърнало в добре позната рутина, в което няма нищо лошо според Вира. Тя е родена под знака на Глигана в китайския календар, но е трябвало да се роди Петел, защото…

Е, поради много причини.

Когато обаче една сутрин намира в чайната си мъртвото тяло на Маршал Чън, целият китайски зодиак не е в състояние да спре устрема ѝ да разкрие убийството. Нищо, че полицията упорито настоява, че в смъртта на човека няма нищо подозрително. Те вероятно твърдят, че няма убийство, защото не знаят, че докато ги чака, съвсем случайно Вира е взела от шепата на мъртвия една мъничка флашка. Добре де, може би не е чак толкова случайно. Дали обаче това може да се брои за намеса в разследването? Естествено, че не. Вира не се намесва – тя само помага на полицията, която не изглежда особено заинтересована да разкрие каквото и да било или поне не го прави по начина, по който тя си го представя след като подробно се е запознала с работата на истинските полицаи от сериалите по телевизията. А когато Вира има цел, никой и нищо не е в състояние да я спре.

Симпатичната възрастна китайка е живяла дълго и е гледала достатъчно филми, за да е наясно, че убийците почти винаги се връщат на местопрестъплението и че просто трябва да почака. И тя чака. Ако има нещо, което Вира умее да прави, то е да чака търпеливо. Но за нейна изненада на прага на чайната се появяват не един, а цели четирима заподозрени един след друг. Четирима симпатични млади хора, точно като нейният син Тили, повлекли собствените си страхове и проблеми, но очевидно забъркани в нещо нередно. Един от тях е убиец според Вира и тя е готова на всичко, за да го спипа – да пие чай с тях, да им сготви най-вкусната китайска храна или дори и да разруши собствената си чайна.

"Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци" е втория роман на младата писателка Джеси К. Сутанто. В основата си криминале, той обаче е и своеобразен пътеводител в китайско-индонезийската култура и кухня, едновременно забавен и затрогващ, като най-забавното в него категорично е дребничката енергична Вира с неистовото ѝ желание да нахрани всички наоколо, докато дебне убиеца на Маршал Чън.

В същото време романът поставя и някои трудни въпроси с непреходна важност. Например за професионалната етика, за самооценката, за будната съвест, за възпитанието и за домашното насилие. За традициите и семейните отношения също, най-вече тези между родители и деца.

Макар и измамно лек, романът успява да не се присмива на странностите и грешките на своите герои, в това число на Вира, макар да е много лесно да се присмее човек на напористата старица със странно непоклатими навици и разбирания за живота, която дори собственият ѝ син трудно понася понякога. Защото Вира има своята история, която трогва читателя. Историята на една самотна вдовица, която отчаяно има нужда от семейство, за което да се грижи, и затова е поела ангажимента да осигури такова на онези, на които то липсва най-силно.

Джеси К. Сутанто е писателка от китайско-индонезийски произход. Семейството ѝ живее между Сингапур, Индонезия и Оксфорд. Тя е първия цветнокож автор, който печели наградата Comedy Women in Print Prize на Великобритания с първия си роман – смесица от романтична комедия, малко мистерия и, разбира се, убийство. Всичко това – пречупено през призмата на източната култура.

Още от Цветовете на деня