Какво казва сатиричната журналистика и на какво се смее?

Разговор на Лъчезар Христов с Михаил Вешим

Наскоро беше свален сатиричен сайт, който иронизира част от политическия елит. Това е отправна точка, която повдига въпросите за важността и ролята на сатиричната журналистика, какво казва и на какво се смее, какви образи използва и как се различава от преди и сега в чувството си на хумор? По темата говори българският писател Михаил Вешим.

"Имам 40 и повече години стаж в сатиричния вестник "Стършел" и сме минали през различни периоди. Преди 1989 година знаете, че не беше възможно изобщо да има политическа сатира. Ако можеше да се осмиват политиците, това бяха западните политици. Можеше да се рисува Рейгън, но не и Тодор Живков. Да се пишат памфлети срещу капитализма, но не и срещу социализма. След промените, разбира се вече имаме свобода на словото и тогава беше един разцвет на сатирата. Сатирата тогава се превърна в едно много мощно оръжие за промените. И тогава след 10 ноември 1989 година избуяха много сатирични издания. Имаше по едно време 15 хумористични вестника, телевизионни предавания и др", сподели Вешим.

Той посочи, че политическата сатира от печатните издание се е пренесла в социалните мрежи. Но там не могат да се откроят автори, макар да има остроумни неща, защото авторът е полу-анонимен и не е ясно творбата негова ли е, или я е взел отнякъде. Социалните мрежи не са достоверен сатиричен източник, категоричен е писателят.

Защо политиците се обиждат?

"На ниската култура го отдаваме, на какво друго да го отдаваме. На нашите политици само костюмите им са широко скроени. Вижте там Пеевски и Борисов с какви широки костюми ходят. Истината е, че те са едни тесногръди хора, които не могат да погледнат по-далече от носа си. Те нямат никакво критично мислене за себе си, той затова Борисов подскача на всяка карикатура срещу него. Те нямат чувство за самоирония. Той много се дразни на карикатуристите, че го рисуват дебел. А пък карикатуристът е такова същество, което като види неговият обект на какво се дразни и го засилва това дразнение. И те започнаха да го рисуват още по-дебел, като видяха, че реагира на това нещо. А за Пеевски да не говорим. Разбира се, това са физически портрети, които не са истинска сатира. С недостатъците на хората може да се правят шеги, но не е това истинската сатира", коментира той.

Вешим сподели, че от година на година се наблюдават все по-неинтелигентни хора, които по някакъв начин управляват държавата. По думите му през 90-те години са имали сблъсъци с разни недоволни хора, но никой не е казал, че вестникът ще бъде спрян.

"А сега не мога да си обясня защо ГДБОП ще забранява някакъв сайт. Нужна е някаква интелигентност, за да разбереш какво е пародия и какво е истинска новина. Обаче от полицай каква искаш интелигентност", каза писателят. Той подчерта, че страната ни има куп проблеми:

"А ГДБОП са хванали с някакъв сайт да се занимават. Значи аз не виждам никакъв оптимизъм в цялата тази работа и като гледам как сме се устремили към седмите избори, дето сега викат, че нищо нямало да стане. Ами да прескочим седмите и да вървим направо в осмите", заключи Вешим.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Още от Ритъмът на столицата