Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Замфирово. Едно прекрасно село, с големи къщи и просторни дворове, с плодородна земя, с прекрасни природни дадености, с трудолюбиви хора.

Замфирово е в община Берковица. Намира се на 340 м надморска височина, на 18 км от Берковица и на 18 км от Монтана.

Старото име на селото е Гушанци. На 24 септември 1947 година се преименува на Замфирово, за да се увековечи името на комунистическия деятел и участник в Септемврийското въстание Замфир Попов.

Селото има 30 км пътна мрежа, 1000 къщи, голяма част пустеещи. Площадът е просторен, читалището, което е строено преди години е голямо и светло, с голяма зала. В селото работи защитено училище, като децата в него са 50. Има и детска градина.

За съжаление, и тук демографската криза води до намаляване на населението, разрушените предприятия, цехове и ТКЗС оставят хората без работа и те заминават да търсят прехраната си извън района. Този факт все още не може да бъде приет и преодолян от местните жители, тъгата по онези времена остава. Хората искат само нормален живот, добра работа и здраве за себе си и децата.

Общо 1108 са жителите с постоянни и настоящи адреси. Младите си идват на село през почивните дни.

Заетост в селото има - цех за подматрачни рамки, шивашки цех, който работи за износ, 3-4 земеделски кооперации, хранителни магазини, поща.

Ангел Ангелов е кмет втори мандат в село Замфирово. Това е родното му село, в което е израснал и в което живее. Завършил е Техникум по ветеринарна медицина в Ловеч и до 1994 година работи като ветеринарен техник. Амбицията му е да успее да види селото си с млади хора, завърнали се в родния дом.

Той ни разказва за хилядолетната история на селото, която е описана в книгата на Геройко Милчев. По време на социализма в Замфирово се създават условия за работа.

"През 70-те години на миналия век в селото 200 души работят в цех на Завод за електромотори "Васил Коларов", над 500 души в ТКЗС, шивашки цехове, сладкарски цех, има тракторни бригади, КООП услуги. Селото достига 5000 жители и има предложение да се преобразува в град, но това не се осъществява.

Днес възможностите за работа са доста ограничени. Лошото е, че след 1990 година селото намалява до 1108 жители. Половината от населението е ромско, засега живеем в сговор. Имаме личен лекар, идва в сряда и петък.

Двама човека са назначени по такива социални програми, в помощ на кметството и на пансионерския клуб. Селото има 25 км улична мрежа, към селото има и село Рашовица и с него 30 км е пътната мрежа, трудна е поддръжката. Тази година няма да се асфалтират улици, но затова пък ще се направи обществена тоалетна, която е необходима."

Като проблем в селото остава свлачището от 2015 година между селата Пърличево и Замфилово, пътят е затворен вече 10 година и се очакват средства, за да се направи необходимият ремонт. Това създава проблем за преминаването на автобусите.

За да се поддържа по-добър ред и сигурност в селото ще се монтират камери за видеонаблюдение. Вече са дарени 8 камери от съпричастен жител с желание да се намалят инцидентите и произшествията в селото. Кметът иска да се поставят камери и на нерегламентираните сметища.

Имаме богата читалищна дейност, която е щастие за едно умиращо село, казва Тереза Петкова, секретар в НЧ "Развитие 1928" - с. Замфирово. Към читалището работят самодеен театрален колектив, Ансамбъл за изворен фолклор, певческа група, новосформирана Детска фолклорна формация "Бабините" и в тях се пресъздават игрите от миналото, подготвят се автентични песни и хора. Младежка духова музика има.

Библиотекарят в читалището Екатерина Куздова участва в постановката "Варено Жито" на Стоян Торлака. С тази постановка самодейците са изиграли 19 представления. В момента подготвят ново представление, което ще се изпълни на северозападен диалект.

Разговаряхме с хората, които срещнахме в центъра. Повечето от тях си спомнят с носталгия за добрите времена, как се е поддържало селото и като цяло не са доволни от днешното му състояние:

"Не е каквото беше преди години, беше пълно с хора и народ... Доволна съм, добре се живее... Работя тук, хората не са лоши, но няма управление. Лошо почистване, няма условия за игра за децата, няма обществена тоалетна. Читалището ни е с изпопадали плочки. Последните години не е това село, което беше, грозна работа..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.

Село Замфирово - със спомен за миналото и поглед в бъдещето