Мария Славкова: РИМ-Варна се нуждае от лаборатория за реставрация

Мария Славкова

Годината е 1972, когато светът е разтърсен от откритието на най-старото злато в света в древен некропол от халколитната епоха. Мястото е бреговете на Варненското езеро, където са открити 294 гроба, за които е характерно голямо разнообразие на погребални ритуали. Открити са и голям брой керамични съдове, каменни и кремъчни сечива, предмети направени от мед и кост, множество украшения от злато и мидени черупки. Една част от тях може би никога няма да видим, но не малка част от откритията са изложени във варненския музей благодарение и на труда на реставраторите.

Истината е че един от най-големите музеи в България – Регионалният исторически музей във Варна няма лаборатория за реставрация. В момента в музея работят двама реставратори, а помещението, в което „връщат към живот“ античните предмети е фургон, който се намира в двора на музея. Разполагат с един климатик, мивка, голяма лупа /нямат микроскоп/ и никаква вентилационна система. От две години в музея работи реставраторът Мария Славкова. Помагат й доброволци, включително и стажантката Яна Борисова от Варна, която още е студентка, но е неотлъчно при нея всяко лято от няколко години.



Мария Славкова е на 35 години и е реставратор на керамика. Детската й мечта е била да стане лекар, но не съжалява, че не се е сбъднала, защото пак се чувства като доктор, но на керамични съдове, разказва с усмивка в интервю за Радио Варна. Започнала е работа като реставратор още от първи курс в Националната художествена академия. Първата й работа е в археологическия обект „Провадия-Солницата“ през 2009 година и вече 15 години е реставратор на керамика. Смята, че съдбата има пръст в това да се озове от София в Провадия. При посещение на студенти в реставраторското ателие в БАН, реставраторката д-р Петя Пенкова ги попитала дали искат да отидат някъде на разкопки, като добавила, че е добре за тях да са били и на разкопки. Предложението е за Солницата и Мария приема. Там е всяко лято до 2020 година. Била е на граждански договор към музея в Провадия, но вече две години е на трудов договор във варненския музей.


Може би над 4 500 предмета е реставрирала Мария до сега – керамични съдове, кости, миди спондилус, кремъчи оръдия и др. Много е жалко, че повечето музеи в България нямат оборудвани лаборатории за реставрация, нямат и специалисти реставратори, разказа Мария. Заради това не можем да представим в цялост материалната култура, която са ни оставили хората преди толкова много години. Другият проблем е ниското заплащане на реставратори в момента, което е между минималната до средната работна заплата за страната, каза още Мария Славкова.

Основният материал, с който тя работи, е лепилото Паралоид. Другите са различни разтворители – ацетон, спирт, понякога и кислол. Една не малка част от тях си набавя от България и конкретно от София, но други, като инструментите, си купува от чужбина. Много й е ценна рашпилата, която не се продава у нас, но с нея реставраторът успява да възстанови оригиналния вид на съда. Купува си я от Италия, където е работила известно време също като реставратор.

В момента Мария работи над няколко керамични съда. Завършила е един голям хранилищен съд и той скоро ще бъде експониран, но на работната маса има поднос с малки парченца открити миналата година във Варненския некропол, които един ден ще се превърнат в малкия изящен съд сътворен ръчно в миналото.

Мария е убедена, че варненският музей заслужава да има голяма и модерна лаборатория за реставрация. Ако такава бъде направена, то и интересът към професията на реставратора неминуемо ще се засили. Тя разказа, че когато имат посещения от деца, показва им какво работи и им дава да сглобят парченца от малки съдове и те интуитивно и много бързо наместват малките парченца. "Това ми дава надежда, че някой ден - дори един или двама от тях да съм запалила да станат реставратори, би било прекрасно!"

Още от БНР уеб