Археолози проучват Триумфалната зала в пещерата Магура

Фрагмент от ''Цветовете на деня'' на 10 юли 2024 година

Археолози продължават проучванията в най-северната част на Триумфалната зала в пещерата Магура, които започнаха от миналата година. Задачата е да установят хронологията на обитаване на тази част от пещерата, каза д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей във Видин. 

"Поставили сме си като една амбициозна цел, ако можем да установим и връзката на тези обитавания със залата с рисунките и с хората, които са оставили онова за Балканите наследство. Копаем в най-северната част на Триумфалната зала, която е и най-близо до залата с рисунките, тъй като от тук нататък няма културни пластове. Няма какво да се изследва, още повече, че мястото, което сме избрали се намира в една скална ниша, след едно стеснение на пещерата и това място е било по-уединено от територията на селището, което е било проучено частично през 60-е години, след това през 70-е години. Резултатите все още са много скромни в самото начало, тъй като сега едва започваме втория археологически сезон. Разширяваме на площ сондажа от миналата година, тъй като попаднахме на останки от сграда с наличие на огнище, на дупки от колове. Искаме да я разкрием в план.  Залагаме тази година, благодарение на финансовата помощ, която получаваме от Община Белоградчик на повече интердисциплинарни изследвания, които вече са задължителна част от съвременните археологически проучвания, защото сами по себе си разкопките са важни, но без прилагането на тези методи, ще ощетим нашия анализ и резултатите от нашата работа. Ще изпратим проби за радиовъглеродно датиране C14, те се правят само в чужбина и са доста скъпи.  Освен това, към нашия екип ще се присъедини специалист от факултета по геология на Софийския университет, който ще ни помогне с изясняването на характера на седиментите, които са отлагани в площта, която проучваме. Ще бъдат направени палеоботанически, палеозоологически изследвания. Миналата година например от едно малко човешко зъбче, антропологът, с който работехме, даде много интересни резултати, той е на млад индивид, но по него беше установено, че около тригодишна възраст на този индивид, той е изпитал остър хранителен дефицит, т.е. в тази възраст или е преминал от кърмене към общо хранене и това е довело в някакъв период от живота му до недохранване или пък в този период като цяло е имало някакъв проблем с изхранването на населението, което е живяло тук, така че от най-малкото нещо, което намираме, могат да се направят много интересни изводи. Затова сега, както казах, целта е да разширим сондажа, да разкрием малко повече първо за тези по-близки до нашето съвремие периоди, а пък след това, в следващите археологически сезони да продължим в дълбочина, да проследим стратиграфията на обитаване от днес в миналото надолу." 

Първите следи от появата на хора в пещерата са от 50 хиляди години, каза директорът на Историческия музей в Белоградчик Ивайло Крумов, който също е в екипа, работещ на терен. Преди 30 години на същото място, където работят сега археолозите, е направен контролен сондаж, за да се проследи стратиграфията.

"Виждате, разграничени са общо 6 пласта отгоре надолу. Първият пласт е свързан с ранната бронзова епоха, ранножелязната епоха, следва ранната праистория - палеолита.  В тези пластове са намерени предимно  палеонтологичен материал - кости от древни животни. Разграничени са два вида пещерна мечка, кости от пещерна хиена, пещерен лъв и други. Не са открити в този сондаж кремъчни артефакти от ранната праистория, единствено в сондаж № 2, който е по в началото на галерията, там попаднахме на ниво на около два метра и половина пласт с кремъчни артефакти и костен материал. Имаме дата от въглени (C14)  50 000 години. Това е границата между смяната на неандерталеца със съвременния човек...През  различните исторически периоди те така се сменявали - човекът е идвал, след това си е тръгвал, след това идват древните животни, които  пък обитават пещерата. Не са живеели заедно."

Археологическите разкопки през този сезон са с финансиране от Община Белоградчик, на чиято територия е пещерата Магура. Важно е да се поддържат туристическите обекти, както и да се разкриват нови такива, каза кметът Боян Минков.

"Пещера Магура е един от основните туристически обекти на община Белоградчик и той е от национално, европейско и световно значение, така, че за нас е важно не само че пещера Магура разполага с природните феномени, които има, но тя крие много тайни, които да сега не са разкрити и точно в тази посока ние ще работим не само тази година, а занапред, за да може нашите археолози да разкрият и да покажат на света кой, кога е живял в тази пещера...За нас е изключително важно като община да поддържаме туристическите обекти, да разкриваме нови такива. За мен това е нещо изключително важно, защото пещера Магура не е изследвана така както трябва. Надявам се, че това е началото на една нова епоха в пещера Магура."

Желанието на археолозите, които работят сега на терен, е в бъдеще разкритията да могат да се експонират, за да се видят от туристите, които посещават пещерата Магура.

Още от Цветовете на деня