Художникът Димо Генов: Творейки правим автопортрет на живота си

Днес рожден ден празнува Димо Генов, един от най-харизматичните художници на Стара Загора. За по-младите си колеги той е не само любим учител, а вдъхновяващ пример за пословично трудолюбие и отдаденост към изкуството. Помня, че едно от първите ми интервюта беше с него и брат му Мишо Косев, в Старата галерия. Разговаряхме оживено до един голям, черен, роял разположен сред картините от постоянната експозиция. Притеснявах се, че лентата на магнетофона няма да стигне да запиша всичко, когато Димо Генов наведе глава, запали поредната цигара и тихо промълви: "Човекът на изкуството вади на бялото платно това, което има в себе си."

Художниците имат славата на затворени хора, с пестелив речник. Димо Генов разчупва тази рамка. Роден е в семейство на търговски работник на платове и модистка на дамско бельо. Кръстен е на дядо си Димо, фелдшер, убит по време на Балканската война. Рисува от малък. "Майка ми по цял ден беше пред шевната машина. Идваха у дома известни актриси от София, да си шият при нея, и тя нямаше време да се занимава с нас. Рисуваше ни нещо. Ние с брат ми го прерисувахме. Нашата игра в повечето случаи е била непрекъснато да рисуваме, да майсторим, да измисляме..."

С пословичното си чувство за хумор уточнява, че дипломата му, от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий", където се дипломира през 1974 година, е на половин век. Над 40 са самостоятелните му изложби, последната със заглавието "НеОчаквана изложба", се случи в края на март. 57 творби, малък формат, бяха представени в бутиковата изложба експонирана в Художествена галерия Стара Загора. "Малките формати остават извън големите изложби, но са много по-интимни, истински и представят лични моменти, дори в размера на гербова марка. Този малък формат е моята реакция срещу съвременното крещене, срещу големите плакатни формати," сподели тогава художникът. Първите уроци по рисуване Димо Генов започва при известния художник Стоян Йорданов. В кръжока по рисуване го води брат му Мишо Косев. 

"Било е 1957-1958 година. На големите Стоян Йорданов им сложи бюст на Сталин, да рисуват глава, а на мен, като по-малък, ваза с лалета. В пети клас посещавах кръжока по рисуване в Пионерския дом. Ръководител беше наскоро завършилата Художествената академия Евтимия Дюлгерова, съпруга на театралния режисьор и актьор Борис Дюлгеров. Евтимия и Борис Дюлгерови напуснаха Стара Загора и отидоха да живеят във Велико Търново," разказва с усмивка собственикът на първата частна галерия "Зодиак," който продължава своя детски път към Вселената на изобразителното изкуство с помощта на Стефан Ножаров. Художникът на Драматичния театър в Стара Загора поема часовете по рисуване в Пионерския дом. През 1961 година е организирана Първа окръжна пионерска изложба. От целия окръг са изпратени над 700 рисунки. Димо Генов печели първа награда за графика и парична премия от 200 лева. Купува си любителско фотоапаратче. "То събуди в мен безкрайната любов към снимането, към запечатването на разни събития, до ден днешен." 

Димо Генов кандидатства в Художествената гимназия в София. На приемните изпити се явяват над 700 ученици от цялата страна. Той е един от издържалите. "Като намерих името си между приетите, имах чувството, че ще литна. Не мислих, как ще е в София, как ще ме издържат." 

В прикачения звуков файл може да чуете как продължава историята на Димо Генов в столицата, кои забележителни личности оставят светли спомени в съзнанието му, защо не харесва общуването на високи децибели, кога и при какви обстоятелства започва поредицата "Насаме с Караваджо, Ел Греко, Ван Гог, Майстора...", в която показва възхитата си към великите творци, как живее една календарна година в ателието на преподавателя си Янаки Манасиев, на какво е научил тримата си сина...

Днес няма да забравим да припомним, че Димо Генов, заедно с брат си Михаил Косев, съпругата си Николина и дизайнерката Росица Николова направиха четири копия на Самарското знаме и възстановка на знамето на старозагорските въстаници от 1875 година. Той е един от членовете на екипа работил по аранжирането на витрините на Регионален исторически музей-Стара Загора, на Дом "Литературна Стара Загора"... 

С ръка на сърцето художникът признава, че е имал доста съблазнителни предложения да направи кариера зад граница, но не съжалява, че е останал в "поетичната столица на България".  "Мисля, че се опитах с присъствието си да дам малко топлина на този град. Ние с брат ми сме родени на ъгъла на "Генерал Столетов" и "Методий Кусев" 57, където сега са репетиционните зали на операта. Там беше къщата на родителите ни. После я събориха и построиха друга, която надстроих. От 51 години живея в нея."