"Египетските култове край Черно Море" - как древните божества достигат до бреговете на Черно море
Митът за Озирис и Изида обяснява сътворението на света. Той разказва за борбата между доброто и злото. Хилядолетия наред в гробници и храмове египетските майстори разказват в своите рисунки за смелия Озирис и красавицата Изида, за раждането, Възкресението и качването на престола на египетския владетел. Култът към божествата в Древен Египет е обвързан и със земеделския сезон, разливите на Нил и всички правила, по които света съществува.
Огромно е културното и историческо наследство оставено по долината на Нил и проучвателите му непрекъснато добавят нови щрихи и артефакти към историята на тази древна цивилизация. А също и към културния обмен, който в древния свят е позволил египетски култове да достигнат до селищата по бреговете на Черно море, Древна Тракия, в античните селища по нашите морски брегове, до земите на днешна Украйна, Румъния, Турция, Грузия.
Доказателства за това са епиграфски паметници, предмети от кост, теракота, бронз, скулптури, бижута и монети. Кога културата на Древен Египет е започнала да прониква по бреговете на Черно море – това най-вероятно се е случило още в първото хилядолетие преди Христа.
Огромните ресурси, които е притежавал Древен Египет са били цел на големи завоеватели, търговския обмен на ценни и редки стоки са вероятните пътища, по-които културата на древните египтяни, както и култове към техните божества достигат черноморските брегове и осъществяват връзките с Долината на Нил.
Д-р Весела Атанасова египтолог и е специален гост в "Нощен Хоризонт". Поводът е една изложба, която ще бъде открита на 9 юли в Античен комплекс Сердика, познат ви като Ларгото в столицата на която тя е един от кураторите.
Изложбата е плакатна и носи името "Египетските култове край Черно Море", заедно с нея ще бъде представен и сборник със същото име.
"Историята на Египет започна не с Клеопатра, тя е в края на тази история, историята на Египет може да се проследи 4000 години преди Христа, каза за БНР главен асистент Весела Атанасова от Институт по балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол" към Българската академия на науките.
"Това е до династичния период в Египет, когато всъщност се заражда държавата Египет и за да може вече да видим класическия Египет от трето хилядолетие, минаваме през това 4-то хилядолетие, през културите Негада, които са доста специфични култури и достигаме до 3- то хилядолетие - класическия Египет.
В момента работя над "Египетските култове в Древна Тракия, а сборникът "Египетските култове край Черно Море" се появи преди две години след една конференция във Варна, на която присъстваха най-добрите специалисти в света по темата.
Френското образование ми даде много в тази област, чета египетски йероглифи, но все по-рядко, сега обучавам студентите, за да не забравям.
Когато през 2013 година имах стаж към Френския център за изследвания на Карнак, там живеехме буквално до храма, аз снемах изображения.
Храмът на Карнак е главният храм на Тива - древната столица на Египет от Средно царство, това е храмът на Амон, и е един от най-големите храмове в Египет.
Чувството не може да се опише - между древното и сегашното - едно всекидневно прераждане в течението на Нил, който е постоянно около теб. Тя е много красива река, със залезите и изгревите, разказа още д-р Атанасова.
Тя сподели, че в началото започва своите изследователски търсения през Старото Царство, дисертацията й е на тази тема - дори преди Старото царство.
На изложбата "Египетските култове край Черно Море" заедно с д-р Атанасова куратор ще бъде и неин колега от Франция - проф. Брико от университета Тулуза 3 във Франция. Професорът е един от най-известните специалисти по египетските култури в Средиземноморието, тези култове, които се разпространяват извън Египет.
По думите на д-р Атанасова именно култът към Изида, към нейното семейство, се разпространява извън Египет и така се стига до Черноморските брегове. Основната хипотеза е, че един от наследниците на Александър Велики в Египет, след неговата смърт дават началото на Династията на Птолемеите. Тази династия развива Египет, дейността им се разраства в културно и военно отношение, като македонска династия те привличат египетското население към гърци и македонци, които вече управляват, този мит за Изида и Озирис им послужва, като те го преиначават с гръцки богове, разказа д-р Атанасова.
Доктор Весела Атанасова завършва висшето си образование в Сорбоната, Франция в специалност Археология и История на изкуството. Защитава двойна докторантура по египтология на тема “Жреците от божествения култ през Старо царство” в Сорбоната и Нов български университет. Изследването й е придружено с теренна работа в редица музеи, сред които Каирския музей, Лувъра, Археологическия музей в Сан Жерман ан Ле, Музея Метрополитън в Ню Йорк, Британския музей. Доктор Весела Атанасова е работила във и с колеги от престижни международни изследователски лаборатории като Френския институт в Кайро, Колеж дьо Франс, Центъра за египетски изследвания към Сорбоната, катедрата по египтология в Оксфорд, Френско-египетския център за изследване на храмовете в Карнак. За научната си разработка получава награда за “най-добра франкофонска дисертация” от Университетската агенция на франкофонията и Френския институт в България.
От 2017 г. е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките, където е ръководител на проектa “Тракия и Египет в гръко-римската епоха”. Преподава “Египетско изкуство и култура” в Департамент Средиземноморски и източни изследвания на Нов български университет и в катедрата по Стара история в СУ “Св. Климент Охридски”.
Print
