Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:

"Произвеждаме пластмасови бутилки за бебета, биберони и шишета за хранителни добавки. Произвеждаме по японска технология, оборудването е от най-висок клас, служителите са високо квалифицирани - около 90 души, сериозна цифра за малък град. Английска фирма ни дистрибутира по цял свят. Качеството ни е водещ фактор.

Развитието на всеки един бизнес в Етрополе е тясно свързано с Общината. Забелязваме повишена заинтересованост на кмета. Много често хората се изненадват от нашето предприятие. Важно е да задържим персонала, да останем в Етрополе. Понякога машините не са толкова важни, колкото хората. Зад тях се крие основния резултат. Община и бизнес трябва да гледат в една посока."

А ето и разказа на инж. Владимир Александров, кмет на Община Етрополе:

"Един от най-големите проблеми ни е пречиствателната станция, към днешна дата запазваме съществуващото съоръжение и да го надградим. Етрополци пият добра вода, но понякога има мътност при валежи. Никога не сме имали общинско предприятие по чистотата, надявам се в агуст вече да я имаме. Също създаваме и социално предприятие за осигуряване на топъл обяд за нуждаещите се. Ще се икономисат значителни средства.

Следва да направим забележителен паметник на Васил Левски - триметрова фигура в цял ръст. Той ще се изгради по програма извън местния бюджет.

Проблемите ни са от най-различен тип, важен е екипът. Ще се почувствам удовлетворен, ако спра трудовата миграция, тя е към 15-16%, реално трябва да останат 5%, това ще е напредък. Смея да твърдя, че освен спорт, в общината детските градини и ясли са на високо ниво. В градината имаме солна стая. В едно от училищата ни има голям басейн. В гимназията имаме дуално обучение - цензът на децата позволява да започнат веднага работа или да продължат в МГУ.

Един кмет е успешен като намери правилен диалог с бизнеса. Ако е добронамерен, успехите неминуемо ще дойдат. Етрополе има голям потенциал. Имам броено време, нямам намерение да се окопавам. На Антарктида има връх с име Етрополе - надявам се проф.Пимпирев да забие там етрополския флаг. Мечтая да живея в Етрополе като европейски град."

Слушаме и Галя Дикова, директор на Исторически музей Етрополе:

"Етрополе е древен град, който пази своята памет, традиции, празници. Учителят Тодор Пеев е съратник на Левски и председател на революционния комитет тук. Наблизо са открити кости на незнаен четник на Ботев. Музеят е мястото, където съхраняваме историята. Изложбата при нас на колегите от Троян "Сливово-ракиени истории" съдържа богат илюстративен материал - как домашният занаят става голяма продукция. Има разказ за празника на сливата, прераснал във фестивал. Изложбата ще остане до средата на септември.

Върху страниците на една от 4-те запазени старопечатни библии у нас, носи много информация за 400-те години, в които е използвана. Тя ще бъде дигитализирана и така ще я имаме в експозицията във виртуален вид. Ще може да се търсят приписките на свещениците между страниците ѝ. Музеят ни е в прекрасната сграда на конака от 1853, част е от 100-те национални туристически обекта. Надявам се да въведем експозициите в 21-и век."

Към нас се присъединява Пенка Василева, производител на шафран:

"В 2019 се чудехме какво да правим с малката ни наследствена земя и решихме да опитаме да отглеждаме шафран. От 2021 съм член на Сдружението на шафранопроизводителите. От изкл/чително значение е как се отглежда, В България е бутиково, всичко е ръчно. Така се роди шафрановата ни приказка. Климатът е благоприятен, шафранът ни е изкл/чителен, първо качество, сертифициран е в Европа.

Използва се във фармацията, кулинарията, дори и при замесване на хляба може да се сложи щипка шафран."

Борислав Витков, треньор по таекуондо също има какво да ни каже:

"От дете започнах с джудо, от 1989 - с таекуондо, първо - състезател, после треньор и съдия. Очарова ме - може да тренират от малки деца до пределна възраст. Започваме от 4-5 годишни. Най-подходяща възраст е около 12-14 без ограничение.

Има сериозен интерес в малкия град - около 23-24 години вече. По-лесно се намират зали в провинцията. Имаме състезатели в националния отбор, Любка Петрова взе бронз, като отбор се класираха също трети в Европа."

Симеонка Петкова е от Фолклорна група „Димана“:

"Всичко започна в лятото на 1966. Направи се народен хор, даже бяхме ансамбъл с танцовия състав. Започнахме 26 жени, бяхме одобрени за Варненско лято. Ходили сме непрекъснато в чужбина, голяма спятост има между певиците. Щастлива съм, че на тази възраст още мога да пея. Общината също помага в спазването на традициите. Аз съм кокорбашийката на "Пеенето на пръстените.

На младите им идва отвътре. Участваме обикновено с изворен фолклор. Август отиваме в Стъргел."

Никол Шишкова е член на Детска фолклорна група „Звездица“:

"Имаме един и същ ръководител с "Димана" Казват ни да спазваме традициите. Любима ми е песента "Клюкарки". На празника танцувахме хора. Лятото излизам навън и чета книги - сега чета "Алиса в страната на чудесата" и "Пипи дългото чорапче". Искам да уча за ветеринар. Имаме две чинчили, кучета.

Слушаме жените от "Димана" със "Замръкнала е хубава Яна" и веднага след тях е последният ни гост, Симона Борисова, Танцов ансамбъл „Балканска Младост“.
"Призът ни показа, че етрополци можем да се подкрепяме в много добра кауза. Размерът на града няма значение. Ние сме горди и добри хора. Важно е желанието. На сцената живееш в една приказка. Тя продължава и след последния тон. Чувстваш се и изцеден, и изцелен. Мечтите на ансамбъла ни е да се развиваме, да изкараме деца - стойностни хора, които знаят корените си." Веднага след нея слушаме Детска фолклорна група „Звездица“: