Адресите на любовта - Гена Димитрова

Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж"Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните". Думите ѝ са пророчески.

През всичките трудни и дълги години в творческия път на Гена Димитрова е съпругът ѝ Георги Стойков. Той завършва инженерство, известно време работи на летището, но напуска, за да се посвети на жена си. Той е шофьор, импресарио, душеприказчик, спътник, вярно рамо, на което да се опре и понякога да поплаче в суровия свят на операта. Певицата го нарича „моето другарче“ и светът ѝ се срива, когато той загива пометен от камион ЗИЛ на околовръстното шосе.

Гена Димитрова е в Бирмингам, когато вестник „Кориере дела Сера” съобщава трагичната вест, че в жестока автомобилна катастрофа е загинал Джорджо, мъжът на световноизвестното българско сопрано. Певицата получава от целия свят съболезнователни телеграми. Павароти ѝ телефонира от Ню Йорк: „Гена, знам, че е болно. Зная какво представляваше за тебе Жоро и каква е липсата на съпруга за една певица, но те съветвам – след това нито ден не стой вкъщи! Тръгни веднага! Само сцената ще те спаси!“.
Случва се точно така, но Гена скърби за своя Жоро до края на живота си.