Общо 26 ученици от ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин, с профил "История", посетиха дунавския остров Персин край град Белене, известен като остров Белене, където се проведе урок за комунистическото минало на България и съществуващия концентрационен лагер там. Обучението носеше името "Памет или забрава - един красив остров за грозни спомени". Урокът е част от "Методи за преподаване на поляризиращи теми- история на българския комунизъм". Целта му е да създаде отношение към миналото, съпреживяване, което да бъде предадено на поколенията. Урокът се подготвя с документи в Държавния архив и музея във Видин, с ресурсите на https://belene.camp/.

Със съдействието на Фондация "Софийска платформа" бе осъществено посещението на острова.

Обучението е подготвено и одобрено след участието в конкурс за учители по история от цялата страна. Урокът е на преподавателя по "История и цивилизации" в гимназията Валя Александрова и представлява открита класна стая:

"Фондация "Софийска платформа" е много силна в гражданското образование. Тя стимулира гражданското общество и заостря вниманието в периода на близкото ни минало, тоест комунизма в България... На обявения конкурс можеха да се явят учители по история... Като първата част беше обучение в Белене, около 180 учители в четири обучителни модула са участвали в този конкурс... Вторият етап е самият конкурс, с разработен методически урок и да вплете самото място на лагера в Белене. След конкурса са одобрени десет урока и четири посещения на острова... Приоритет да бъде одобрен урокът ни е моментът на предаване на паметта, отношение и съпреживяване на миналото и гражданската мисия това минало да бъде предадено..."

Лагерът в Белене работи от 1949-а до 1989 година. Създаден още през 1944 година с решение на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия и е наречен „Българският Сибир“. Това е най-големият и най-дълго просъществувал български комунистически лагер. Хиляди българи са подлагани на принудителен труд, насилие и унижение тук, без да са извършили престъпление - без съд и без присъда. Една част от тях никога не си тръгват от концлагера.

И ето учениците, техните двама преподаватели по история, Валя Александрова и Кристина Божидарова, гостите от Регионалния исторически музей и Държавния архив във Видин и аз от Радио ВИДИН преминаваме през река Дунав по понтонен мост, съществувал от 1950 година до днес. Той е връзката на острова със сушата. За да се премине през моста, е нужно разрешението на управата на действащия затвор, който се намира на брега. Задължително се влиза с лична карта, която се проверява, не е разрешено снимането на понтонния мост. Преминавайки на другия бряг на острова, се тръгва по път, чиято дължина е 12 км, за да се стигне до лагера. Разстоянието го изминаваме с микробуси. Преминаваме край блата, паднали дървета, тревисти местности, дом на множество птици. Казват, че "Персин" по многообразие на птичия свят е на първо място и изпреварва дори "Сребърна". В източната част на острова е разположен природният резерват „Персински блата“, обявен през 1981 г. за защитена територия. В резервата има над 170 вида влаголюбиви птици.

Тази природна красота е в контраст със съществувалия в миналото концлагер, който е бил място за мъчения и много често за смърт. Михаил Маринов от Фондация "Остров Белене" разказа за дейността на организацията и задачите, които тя си поставя. Основната ѝ цел е да разработи идеен проект, който включва възстановяване на дървените бараки, охранителните вишки, карцерите, така както е изглеждал лагерът през 1950 година, за да се запази и предава историята за това място.

През лагера са минало над 15 000 затворници. Липсва документация и снимков материал и бавно миналото бива обгърнато от забравата.

"Никак не е пресилено, ако кажем, че голяма част от българската интелигенция преминава през лагера "Белене"... Основната им работа е била пресушаване на блата, създаване на дигата, това е тежък физически труд... Ключовата дума в лагера е била "глад". Дневната порция храна за всеки лагерист е била 360 грама хляб и две супи, понякога са получавали и лъжица мармалад. На съседния остров се създава женски трудов лагер. В края на 1950 година е създаден Младежки трудов лагер. В него лежат млади момичета и момчета. Техните провинения са, че са се обличали по-модерно, имали са по-нестандартни прически или са слушали рок, джаз и друга съвременна музика... На остров Предела са заравяни труповете на убитите от лагера и от лагера в Ловеч... За съжаление, нищо не направихме територията на този остров да се сканира с геоскенер и да се намерят тези гробове, за да знаят много българи къде са костите на техните бащи, дядовци и прадядовци", разказа Михаил Маринов.

Попитахме учениците какви са им впечатленията от посещението на остров Персин и ще позволят ли това минало да бъде забравено:

"Впечатление ми направи дългият път до лагера... Четох интервюта на оцелелите от лагера... Самата история на острова ме впечатли. Трябва да пазим тази памет, защото без нея нямаше да имаме нашето днес... Всичко ми направи впечатление. Благодарна съм, че успях да го видя с очите си. Понтонът, дългият път ме впечатлиха... Знаех историите, ходех из стаите и това беше силно... Обстановката е доста тежка, може би историите на плакатите бяха доста въздействащи. Мисля, че такъв тип екскурзии трябва да се правят... Най-много ме впечатли как са живели хората тогава... Самият остров много ми хареса, разказът на екскурзовода също, но да се види на живо е много по-въздействащо... Това ни кара да бъдем благодарни за свободата, която имаме сега... Днешната свобода хората я приемат като даденост, а тя е основно човешко право."

Работата на видинските ученици по темата "Белене" ще продължи, за да се съхрани паметта и за да не се повтаря грозното минало.

Повече - в прикачените звукови файлове.

Видински ученици проведоха урок по история на остров Белене (снимки)