За културните политики в извънградските райони

За културните политики в извънградските райони в "Нашият ден" говори проф. д-р Лидия Върбанова, ръководител на магистърската програма "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" в НАТФИЗ.

Проф. Върбанова разказва, че идеята за международно изследване и подпомагане на културните и творчески дейности, които се намират извън големите градове, възниква преди три години по време на партньорска среща между представители на няколко държави.

Проектът, в който активно участие има Националната академия по театрално и филмово изкуство, е подкрепен от програма "Хоризонт Европа" 2021 и освен България включва Финландия, Исландия, Испания, Ирландия, Латвия, Хърватия, Португалия, Германия, Белгия, Холандия, Франция.

"Ние сме много горди, че България спечели такъв проект заедно с тези партньори и че НАТФИЗ разшири своя профил в тази област и спечели едно международно, европейско признание", заявява проф. Върбанова.

• Достъп до култура - кой и защо няма такъв у нас?

Проектът "IN SITU" – Местни иновации в културните и творчески индустрии в извънградски райони", по думите на госта, цели да затвори триъгълника между културни политики, артистични практики и изследвания в тази област. Изследователската дейност е изключително важна, за да бъде ясно какво се случва на практика и какви стратегически политически решения могат да бъдат взети, изтъква проф. Върбанова.

Новите бизнес модели, дигиталният маркетинг, социалното предприемачество, партньорството и стратегически алианси, финансирането на малки организации на местно, национално и европейско ниво – това е плеядата от най-различни аспекти, в които експертният екип на проекта провежда обучения, изследвания и разговори с политици и представители на творческите индустрии. Селектирани са 12 казуса в държавите, представени в проекта, като целта е да се намерят дългосрочни стратегии и перспективи за тяхното развитие. Проф. Върбанова посочва три примерни казуса от Латвия, Исландия и Финландия, в които иновацията не е просто технологично понятие, а креативен и приобщаващ подход.

• Културата – като място и проекция в политическите програми

По думите на проф. Върбанова проблемите у нас са сходни с тези в международен план, като културните политики и локалните творци трудно намират признание и поле за развитие извън местната общност. В рамките на четиригодишния проект предстои НАТФИЗ да изготви доклад за нуждите на обучението във всяко едно ниво – краткосрочно, дългосрочно, академично – така че културните практики да бъдат обвързани с образователния сектор.  

НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е образователна институция със 75-годишна история. Проф. Върбанова подчертава, че редом с традицията, академията не спира да усъвършенства, моделира и обновява своята учебна програма и методика, за да бъдат провокирани и менажирани талантите на креативните студенти.

• 70 години Министерство на културата – нови цели и политики

"В XXI век изкуството много трудно съществува без своите публики, мениджъри и финансиране", подчертава проф. Върбанова. Ето защо НАТФИЗ предлага две магистърски програми по мениджмънт – "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" и "Мениджмънт в екранните изкуства".

Изкуството в XXI век е глобално и трябва да отговаря на общочовешки ценности, смята проф. Върбанова. Когато един творчески продукт говори за човешкото в човека, тогава е възможно признанието и в България, и другаде по света. Един от важните уроци, които проф. Върбанова предава на своите студенти, е да търсят методи, форми и средства, с които талантът на българските творци да надскача географските и езикови граници.  

Целия разговор чуйте в звуковия файл: