През тази година 44% от българите ще почиват в чужбина, като 92% от пътуванията ще бъдат в рамките на Европа. 77% от сънародниците ни ще плащат с дигитални средства извън страната, а 69% ще използват дебитната карта като платежен метод. Това сочат данните от оповестено преди дни изследване на Visa "Намерения за пътувания и разплащания 2024", което обхваща седем държави в Централна и Източна Европа, включително България.

Анкета сред старозагорци показва колебание спрямо алтернативните начини на разплащане. Хората споделят, че са "старомодни" и предпочитат "кеш, брой или на ръка". Добавят, че с разплащателните устройства винаги могат да станат грешки и залагат на “доброто старо кешово разплащане”.

Има и такива, които категорично предпочитат картови и дигитални трансакции и ползват е-банкиране.

Културата на българина се променя, но няма хора, които да плащат само в брой или само дигитално. До голяма степен плащането в брой е тясно свързано с наличието на голям процент сива икономика у нас. Това мнение изрази пред БНР Стара Загора Филип Мутафис, изпълнителен директор на Paysera за България и Румъния и съучредител и член на борда на директорите на Българската финтех асоциация.

България е с най-голям дял на сивата икономика в Европа - близо 30 процента, според проучване, цитирано от ЕЦБ, но дигитализацията води към изсветляване, което е неизбежно, ако искаме да влезем в в голямото европейско семейство, категоричен е гостът.

"Със сигурност политика на изсветляване на икономиката ще доведе до изключително големи ползи за държавата (...) Държавата винаги търси по-големи приходи, които могат да дойдат инфлационно или чрез изсветляване на икономиката", коментира Мутафис.

Той припомни, че от февруари България остава в „сивия“ списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) и подлежи на засилено наблюдение. В негативната класация фигурират Камерун, Хаити, Буркина Фасо, Конго и др. Всички чуждестранни финансови институции, когато прилагат мерките против изпирането на пари, възприемат българските компании и граждани като високорискови по подразбиране.

"България трябва да положи големи усилия, за да излезе от сивия списък, като започне да прилага по-добре мерките против изпиране на пари. Това за съжаление е един факт, за който не се говори много, но трябва да се действа решително, защото той пречи на българските компании и граждани да имат сметки в чужбина в каквито и да било финансови институции. Това изключително затруднява и оскъпява", смята той.

Преобладаваща част от хората избягват дигиталните плащания заради наложеното възприятие, че е-разплащанията минават през традиционната банкова система, която генерира големи печалби от комисионни и такси.

Наскоро ГДБОП разкри престъпна група, източвала пари чрез интернет банкиране на клиенти на български банки. За да се минимизират рисковете от измами, Филип Мутафис препоръчва защита на сметките с пароли и честата им смяна, повишено внимание към съобщения на електронната поща, които са "твърде добри, за да са истина". Той съветва да се ползват мобилни устройства като по-защитени от десктоп системите. Мерките включват и подбор на компании с добри средства за защита на дигиталните си приложения и канали.

Преди дни компанията за дигитални платежни услуги, която Мутафис представлява, проведе успешно първично публично предлагане на акции (IPO) на BEAM пазарa на Българската фондова борса (БФБ). С участието на 236 акционери успя да набере дoпълнитeлeн ĸaпитaл от над 1 млн. лeвa.

"Капиталовите пазари могат да дадат тласък на компании, особено когато са по-рискови и банковият сектор не намира адекватно обезпечение в дейността, съответно финансирането на компании, особено в дигиталния свят е затруднено. Капиталовият пазар е един много добър инструмент ", отбеляза в разговора Мутафис.

България остава в „сивия“ списък за пране на пари на FATF

Филип Мутафис: Дигитализацията изсветлява икономиката и е стъпка към еврозоната