Бог желае всички да сме едно и да наследим неговото Царство

''По пътя към храма'', 16.06.2024 г.

В седма неделя след славното Христово Възкресение, Църквата възпоменава в почит Светите Отци от Първия вселенски събор, състоял се в 325 г. Преди деня Петдесетница Църквата си припомня за Светите Отци, които отдадоха живота си, за да запазят и съхранят с Божия помощ чистотата на Евангелското учение чисто и неопетнено. Още от първите векове се явили врагове, които разкъсвали и разграбвали Църквата, един от тези бил александрийският свещеник Арий.

Арий бил човек безмерно горделив и честолюбив. Отхвърляйки Божественото достойнство на Иисуса Христа и Неговото равенство с Бог Отец, Арий лъжовно учел, че Божият Син не е Единосъщен с Отца, че е сътворен от Него във времето, като нещо средно между Бог и човек. По настояване на александрийския патриарх Александър бил свикан поместен събор, който осъдил лъжеучението на Арий, но той не се покорил. Жалвайки се от определението на Поместния събор, изпратил писма до много епископи из целия православен Изток и получил поддръжка в своето заблуждение от някои от тях. За да разследва възникналия смут, светият равноапостолен император Константин запитал епископата и получил уверение, че ерестта на Арий е насочена против най-основния догмат на Христовата Църква, се решил да свика Вселенски Събор.

На поканата на свети Константин в Никея се отзовали 318 епископа от различни държави, много от тях носещи по телата си следи от изтезания. Всред тях били и великите светила на Църквата - Св. Николай, архиепископ Мирликийски, св. Спиридон, епископ Тримитунски и други до днес почитани свети отци. Александрийският патриарх Александър пристигнал заедно с човека, когото Църквата помни като св. Атанасий Велики - голям ревнител за чистотата на Православието (по това време дякон, а по-късно сам Александрийски патриарх). Император Константин присъствал на заседанията на Събора.

Подкрепен от 17 епископа, Арий се държал гордо, но учението му било опровергано и бил отлъчен от Църквата. Приет и утвърден бил православният Символ на вярата. В него светите отци формулирали апостолското учение за Божественото достойнство на Второто Лице на Пресветата Троица - Господа Иисуса Христа. Ереста на Арий била разобличена и отхвърлена като заблуда на гордия разум.

В рубриката "Съвременна Библия" – "Душата ми прилепва към пръстта. Съживи ме според словото Си!" Тази кратка молитва записана в Псалтира ме накара да се замисля. Какво означава една човешка душа да прилепне към пръстта? Законът за земното притегляне прави възможен живота за човешкото тяло. Същият закон, обаче, съсипва човешката душа. Тя няма нужда от земно, а от небесно притегляне. Никой от нас не е дошъл на земята, за да живее само за земята. Душата ни знае това най-добре! Време е да се погрижим за нея!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.