Какво пропускаме в системите за ранно предупреждение?

След неделното бедствие във Варна и областта, а и в Североизточна България, породено от ураганния вятър, резултат от черноморския циклон "Фредерик", а и покрай бедствията от последните няколко месеца като голямото наводнение в Царево, при което се удавиха четирима души, у нас започна да се говори активно за липсата на система за ранно предупреждение при бедствия и кризи. Такива, каквито би трябвало да има у нас като част от задълженията ни на страна-членка на Европейския съюз. 

България е част от ЕС от 16 години, но системата тепърва се изпробва. Като причина за липсата ѝ след наводнението в Царево беше посочено, че не e уточнено коя е институцията, което е отговорна за уведомяването на населението у нас. Тепърва страната ни е поиска и данни от сателитната европейска мрежа за наблюдения Коперник, която е факт от 9 години.

България участва в мрежата Коперник само в различни консорциуми и проекти, данните и информацията от които не се ползват след приключването им, коментира за Радио Варна Атанас Кръстанов, физик и консултант по въпроси, свързани със защита от бедствия и разработване на планове за защита от природни и индустриални бедствия, както и експерт в международни проекти, свързани с изменението на климата и създаване и прилагане на различни платформи за оценка и ранно предупреждение за възникване на бедствия.

• Колко подготвени сме да помогнем и реагираме с помощ при бедствия?
• Колко готови сме да реагираме при наводнения?
• Все още плащаме по-малко за застраховка на дома, отколкото за колите си

По думите му, започналите тестове на системата за ранно предупреждение BG Alert преди дни, които дори стреснаха клиентите на един от телекомите у нас в началото на месеца след човешка грешка от страна на ангажирания с въвеждането на системата BG Alert изпълнител, са последната брънка във всяка една система за ранно предупреждение. Започва се отзад напред, каза Кръстанов.

Започваме да съобщаваме нещо, преди да има изградена цялостната система от данни - исторически записи къде и какво е имало, при какви условия, или да има набрана информация от наблюдения на терен, анализ на данните в реално време и пр. Нужно да има и добре разписани и отработени планове за евакуация, тренинги, да има яснота какво след какво следва, какви са хипотезите, коментира още Атанас Кръстанов. 

Повече за това как действат системите за ранно предупреждение, какво трябва да се отчита при тях, така че да сме максимално подготвени и ефективни, а не да сме в ситуацията постфактум може да чуете в интервюто с Атанас Кръстанов.