Георги Гроздев: Когато битието и битът са документирани, човекът, който го няма, може да бъде намерен
Проф. Антоанета Алипиева: Георги Гроздев дава суровата визия на Прехода
"Двете части на новата ми книга "Орис и вечност" са едно органично цяло. Написал съм тази книга, за да разкажа за хората, от които произхождам, каза в "Графити по въздуха" писателят, издател и журналист Георги Гроздев.
Той представи новите си две книги - "Орис и вечност" и "Критически портрет на писателя Георги Гроздев".
Първата книга се състои от две части - за сина на писателя - Васил Гроздев, а втората е речник
В "Орис и вечност" са събрани мигове от половин век, приблизително от 1959 до 2009. Това е проза, посветена на семейната памет с картини от бита и живота им. Включени са и знакови личности и събития у нас и в чужбина, забелязани от автора по пътищата на съдбата му.
Идеята е да остане спомен за най-близките му, за обикновените хора, от които произхожда и обича. Те означават за него повече, отколкото непроницаемите лица на важните:
"С течение на времето все повече разбирам, че тези хора са носители на ценности, сюжети и събития от моята лична история, за които никой няма да напише нищо. Аз като художник осъзнавам този вакуум като мой дълг да напиша, да разкажа за тях и съм конструирал, без да искам, едно съчинение за семейната памет, семейната хроника, предизвикано от едно лично нещастие, което стана преди 15 години, тогава е писана и самата книга, каза още пред "Хоризонт" писателят.
По думите му книгата е хронология на цяла една епоха в неговата лична и социалната история.
"На всеки пожелавам да напише такава книга за неговия род и семейство. Речникът в книгата са различни думи, които предизвикват определени асоциации, случки и събития, в които изплува определена личност или човек", поясни Георги Гроздев.
Според автора дневникът не е някаква ученическа приумица, в много култури хората си водят семейни дневници и това е начин да се запази семейната история. Неговият дневник му помага да реконструира миналото и да напише и книгата.
"Когато битието и битът са документирани по някакъв начин, човекът, който го няма, може да бъде намерен. Такава е и древната гръцка идея, че ние живеем в миналото, защото сега сме в сегашното, но след една секунда сме в миналото, бъдещето е въпрос на проекти и надежди, ние имаме само миналото... И когато човек претърпи някаква голяма и невъзвратима загуба, ние имаме само миналото, всъщност това е кръговратът, в който влизаме не по свое желание и пак така излизаме. Тогава разбираме, че всъщност ние живеем само в мига, който няма как да уловим, сподели още пред БНР Гроздев.
"Критически портрет на писателя Георги Гроздев" е ново и допълнено издание от 2012 г., като сега са включени допълнителни критически отзиви и самият автор със собствен глас дообогатява собствената си панорама, коментира в "Графити по въздуха" проф. Антоанета Алипиева, литературен критик, анализатор на творчеството на Гроздев и автор на предговора към "Критически портрет на писателя Георги Гроздев".
По думите й у нас има много романи на Прехода, а Георги Гроздев е едно от сериозните имена в тази ниша. Другите имена са - Захари Карабашлиев, Владимир Зарев, Теодора Димова и други.
"Но при Георги Гроздев е много самостоятелен глас, много интересен глас. Той някак си е нетрадиционен глас, като аз го виждам по-скоро като "регистратор" на самото време. Защото нямаме такава визия, такава кървава, сурова, животинска визия на този преход. А тези, които бяхме съвременници, имаме това усещане, че времето беше такова. Роман на Прехода има, а Гроздев е едно от основополагащите, много сериозни имена в този коридор", заяви още проф. Алипиева.
"Тежка съдба сполетя България в този преход и в тази смяна на морала, на обществото, много унижения за българската съдба и за българския живот и за отделния човек", смята още проф. Алипиева.
Георги Гроздев не само в романите си, а и в публицистиката говори много горестно за това, каза още литературният критик.
Още по темата в звуковите файлове.
Print
