Застрашено ли е Кюстендилското поле от апетитите на златотърсачите?

Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици с тревога следят случващото се и в двете държави, като основно притеснение е разрешението, дадено на частни компании да извършват проучвания за добив на полезни изкопаеми в кюстендилския край.

Защо тази тема намира място в предаване като "И рибар съм, и ловец съм"?

В случая става дума за едни 200 кв.км, включваща участъците "Злогош“, "Коприва“ и "Гърбино“, които са свързани един с друг. Именно тази територия попада в зоната на интересите на частна фирма, чиято цел пък е добива на злато. Очакваният резултат е 30-годишна концесия. Но всеизвестен факт е че там, където има злато, има и живак и арсен. В участъка на Гърбино е доказано, че на 1 тон руда се добива и 1 кг живак.

За генезиса и развитието на проблема си говорим с Лъчезар Воденичаров (Воден Чаиров) – писател, ловец, риболовец и виден екоактивист, Антонина Шипарова – председател на кюстендилския граждански инициативен комитет "За чиста природа“, като в разговора ни се включи с компетентното си мнение и коментари по горещата тема, засягаща най-вече живота и здравето на гражданите (както в Кюстендилско, така и отвъд границата) и кметът на Кюстендил Петър Паунов.

През 2019 г., след жалби и протести на местните природолюбители и общественици, Министерският съвет прекратява процедурата за трите големи участъка. "Но сега, малко след Нова година, в Държавен вестник бе обявен нов участък, който ще подлежи на концесия. Нарича се "Здравков дол“ и се намира почти в средата на единия от големите участъци "Злогош“. А тази зона включва т.нар. "предоставени ловни участъци", т.е. ловните територии на няколко ловни дружини“, казва Лъчезар Воденичаров.

А добива на злато по т.нар. "открит способ" води неизбежно и до "екстри“ като: кратер с диаметър поне 1 км, взривове, багери, трафик на огромни 40-тонни камиони…

"При проучванията (понеже има някакви хидроложки карти, но с крайно оскъдна информация) има реалната опасност да се премине през някой слой с живак и той да потече от чешмите на хората", казва Антонина Шипарова. А това застрашава цялата фауна и флора, както и водоизточниците. "Например изворът в Горно Уйно е карстов извор (както и цялата планина) и е свързан с изворите в Треклянско и Босилеградско. Т.е. ще бъдат замърсени водите в цялата област, в резултат на което отровите ще попаднат в р. Драговищица, а от там и в Струма“, допълва Лъчезар Воденичаров.

Това, че унищожават природата, дивеча, рибата и застрашават човешкия живот, със сигурност е ясно на обладаните от жажда за печалби фирми. Както и това, че с дейността си правят животворната и чиста вода един ден да стане по-скъпа от златото! Но какво от това?! Нали е на чужд гръб, в някаква незначителна държавица, която трябва да бъде ограбена! Но дано поне се намери някой, който да им преведе думите на пророчицата Ванга: "Ке дойде ден – в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате."

"Да, цялото кюстендилско поле е определено за такива проучвания и е застрашено от апетитите на златотърсачите, а всъщност богатството на този край са хората и природата!", твърдят гостите в предаването ни. Чуйте го!

Знаем, че човек невинаги може да е в ефир с нас, но на страницата на "И рибар съм, и ловец съм" можете да наваксате пропуснатото и да чуете всички предавания, а… и още нещо!

Снимки – БНР и личен архив