Практиката на домашно музициране

"Но когато вечерята приключи и по традиция музикалните книги бяха извадени на масата, домакинята ми подаде една от партиите и добросъвестно ме помоли да пея. И когато след множество извинения аз искрено си признах, че не мога, всички започнаха да се чудят. Някои прошепнаха на съседите си, искайки да знаят как ли съм бил отгледан: затова и сега изпълнен със срам от моето невежество, идвам да търся моя стар приятел маестро Гнорим, за да стана негов ученик". 

С тази история започва трактатът "Ясно и леко въведение в практическата музика" от английския ренесансов композитор и теоретик Томас Морли. За разлика от днешния свят, в който домашните занимания с музика в много случаи са лукс, запазен само за малцина, в Европа през XVI век от всички представители на зараждащата се средна класа се очаква да могат да пеят или да свирят на различни инструменти на прима виста. До такава степен тези умения са задължителни, че всички, които не ги притежават предизвикват най-малкото изумено повдигане на вежди, както става ясно и от трактата на Морли.

"Това е единственият начин, чрез който хората са имали достъп до музика. Лесно можем да си представим, че звукозаписът и всички други технологични средства са далеч от тази епоха и единственият способ човек, които обича музика, да има съприкосновение с нея, е просто да я създава; да я накара да звучи". Това подчертава доц. Явор Генов от Българската академия на науките, който, освен че е лютнист с 4 компактдиска, издадени от звукозаписната компания Brilliant Classics, през последните 15 години е и водещият изследовател на музиката на Средновековието, Ренесанса и Барока у нас. Какво още обясни той за начините, по които хората са изпълвали ежедневието си с музика, създадена от самите тях, чуйте в звуковия файл.

Този вторник (7 март от 23 ч.) в предаването "Музика хисторика" с помощта на доц. Явор Генов ви представяме практиката на домашно музициране, която се заражда по времето на Ренесанса, чрез записи на произведения от Барбара Строци, Антонио Каприоли, Филип Вердело, Антъни Холборн, Джон Джонсън, Джон Бул, Алесандро Пичинини, Робърт Кинг, Томас Кемпиън, Робърт Уайт и Джироламо Фрескобалди.