"На село" - Кривня

Кривня е едно от най-близките села до Провадия. Място с чист въздух, красива природа, много чешми и уникална история, които местните знаят и разказват. В селото има църква, читалище, пенсионерски клуб, два магазина и Център за специална образователна подкрепа с интернат. Живеят предимно възрастни хора, има и чужденци. Посрещат ни в пенсионерския клуб, но разговаряхме отвън, на пейките, където се събраха местните, за да разкажат за делника и празника, за притесненията си и за радостите – кое повече, кое по-малко, но от сърце.



Откъде идва името на село Кривня? Историята знае  и разказа Красимира Костадинова. Тя е от местните, работила е в читалището, сега е секретар в кметството. Помага във всичко – и в поддръжката на църквата, и в чистенето на градинките отвън, и в организирането на празници. Знае дати, годишнини, имена на исторически личности и разказа – за името на селото и за чешмите, с които то е известно.


В  Кривня има църква, но е заключена. Сградата е ремонтирана, но не докрай. Имат свещеник, но не идва за всеки празник. И така с течение на времето никой не влиза в храма. Дори и за една свещичка местните ходят до Провадия, за да запалят там. Църквата в селото носи името на Света Троица. Историята й разказа кметът на селото Дора Кирякова .



И една уникална история, която отличава кривненци от всички други села – разказа я  Красимира Костадинова. За Гана Кривенска, чиято икона заема специално място в църквата.



Населението в провадийското село Кривня намалява с всяка година, разказаха още хората. Младите почти не се задържат. Идват само през почивните дни -  свършат някоя работа, помогнат, колкото могат и обратно в града. Днес по настоящ адрес в селото живеят 60 души, по постоянен са 270. Но броят им намалява, каза за радио Варна кметът Дора Кирякова. Тя самата е снаха в селото от 1981 година. Има един кметски мандат зад гърба си.




Село Кривня е втори дом за финландското семейство Раудаскоски. Те пристигат за първи път в България през 2003 година. Идват на почивка по северните ни морски курорти. По време на една от почивките си у нас се разхождат в района на Балчик и остават впечатлени от красотата на България. Тогава решават да си купят къща в страната ни, в която да идват на почивка за няколко месеца през годината. И двамата са били учители, но вече са пенсионери и след напрегнатия динамичен живот във Финландия търсят спокойствие, тишина и добри приятели, разказва Синика Раудаскоски, която за разлика от съпруга си говори без притеснение български език. Учат езика от разговорници и речници. И най-вече от диалога с местните хора.




Още една история беше споделена пред микрофона на радио Варна. След като обиколихме цялото село с Красимира Костадинова, секретарят на кметството, тя разказа и за себе си – за любовта,  която среща благодарение на социалните мрежи и за това как двама души могат да живеят в едно село и да се запознаят през интернет. Той е от Англия, а тя от Кривня. Той не знае български, тя не знае английски – но за любовта няма граници, нито езикови бариери.


Снимките в галерията са на Румен Сарандев.