„НАШАТА ЕВРОПА“ - ФИНАЛЕН ДОКЛАД
В периода януари–юни БНР организира и проведе 20 хибридни срещи-дискусии по места в цялата страна с помощта на своите 10 програми-участници в проекта„Нашата Европа“.
Темите на дискусиите бяха балансирано разпределени според основните тематични полета, зададени на платформата на Конференция за бъдещето на Европа.
Пряко участие в дискусиите взеха 337 души, а онлайн се включиха над 1000 души. Генерирани бяха 122 предложения от участниците в хибридните срещи – депутати от Европейския парламент, експерти, учени, изследователи, университетски преподаватели, юристи, студенти, ученици.
Обединяващото послание от всички наши дискусии, по всички теми, е следното: постигането на основните цели по темите на Конференцията изисква дълбока промяна на образованието. Образованието на младите трябва да отговоря на предизвикателствата на днешния и утрешния ден.
Изменение на климата и околна среда
1. Да се създаде и въведе ранна образователна програма за екологично знание, която да учи и възпитава в екологично мислене, което да не върви след проблемите, а да ги решава в зародиш, за да израсне младо поколение, отговорно към промените на климата и околната среда;
2. Споделена отговорност за екологично опазване на черноморския регион;
3. Опазването и възстановяването на биоразнообразието на Черно море да бъде споделена отговорност на всички страни, които пряко граничат с Черно море и тези, които контактуват с него чрез речните води;
4. Да бъде изградено тясно взаимодействие между различни институции, научни организации и бизнеса, които могат да дискутират проблемите, свързани с изменението на климата и последиците от това, и да обединят усилия в борбата си с климатичните промени с помощта на единна платформа;
5. Повишаване на екологичното възпитание и образование в ранна училищна възраст и привличане на интереса на по-големите ученици към науката и научните професии;
6. Повишаване на осведомеността и подобряване на грамотността на обществото за антропогенното въздействие върху околната среда;
7. Опазването на биологичното разнообразие и на климатичната система не могат да бъдат обект на една държава или групи държави, регионалното решение ни води до комплексно генерално решение;
8. Консолидиране на усилията на институциите, науката и бизнеса;
9. Отчитане и промяна на тенденцията на повишаване на температурата на морската вода и потенциалните последствия за екосистемата;
10. Контрол на изхвърлянето на отпадъци от търговските кораби;
11. Бизнесът е длъжен и трябва да се ангажира не просто да създаде добавена стойност за собствениците, но и да се справи с големи значими за цялото общество проблеми;
12. Да се създаде и въведе ранна образователна програма за екологично знание, която да учи и възпитава в екологично мислене, което да не върви след проблемите, а да ги решава в зародиш, за да израсне младо поколение, отговорно към промените на климата и околната среда;
13. Дълбоко саниране и след това внедряване на екологични системи за отопление, в което ЕС да помогне финансово;
14. Повишаване на екологичната компетентност на хората къде се изхвърлят и как се рециклират отпадъците;
15. Стимулиране на бизнеса да започне да предлага електронни устройства с по-дълъг живот;
16. Пунктове във всеки квартал за изхвърляне на вредните отпадъци/на 10 000 души население се падат по един пункт;
17. Европейският съюз да предвиди повече пари за страните-членки за наука, която да създава екологични продукти;
18. В животновъдните райони да се въведе свободната паша като евтин способ за устойчива околна среда;
19. Да се промени националното законодателство така, че то да се адаптира към климатичните промени;
20. „Зелени часове“ и практически занятия в училище, които да възпитават отговорно отношение към околната среда и към използването на природните ресурси;
21. Залесителни кампании и акции, които да възпитават еко-култура;
22. Кръгова икономика, пълноценно оползотворяване на отпадъците, инвестиции в комбинирано производство на енергия и в пречиствателни съоръжения, саниране на сгради;
23. Изграждане на инфраструктура за използване на алтернативен екологичен транспорт;
24. По-пълноценно използване на природните ресурси за отопление;
25. Облекчен финансов и данъчен ресурс за „зелени“ проекти;
26. Гъвкаво законодателство;
Здравеопазване
1. Новите технологии могат да се използват за осигуряване на превенция в здравеопазването, особено в слабо населени места, със застаряващо население и с ниска обезпеченост на медицински специалисти;
2. Създаването на стратегически обединения на лечебни заведения, не само като инструмент за формиране на конкурентни предимства, а и като стимул за развитието и утвърждаването на нови компетенции на участващите в организацията лечебни заведения;
3. Достигане на балансирано географско разпределение на медицински специалисти;
4. Инвестиции и стимули за развитието и реализацията на медицински специалисти, осигуряващи първична медицинска помощ и първични здравни грижи;
5. Инвестиране в целенасочена превенция, включително и за развитие на спорта и здравословен начин на живот;
6. Отговорът на пандемията: солидарност, подкрепа за медиците , нови здравни решения;
7. COVID-19 се оказа много сериозен стрес-тест за нивото на здравната система и за здравното състояние на българите. Той показа, че здравната система се нуждае от цялостна реформа, като се даде водещо място на профилактиката и превенцията на заболяванията;
8. Ниското ниво на ваксинация, демографската характеристика на населението и грешките в комуникационната стратегия при имунизацията са сред причините за високата смъртност у нас;
9. Пандемията показа липса на кадри в здравната система в България и необходимостта от решителни мерки за подкрепа на младите медици за по-добър достъп до специализации и за намален курс на обучение при медицинските сестри;
10. Необходимо е задълбочаване на сътрудничеството, координацията и солидарността в системата на здравните услуги на ниво ЕС;
11. Необходима е стратегия за борба с дезинформацията и фалшивите новини;
12. Бърза и ефективна промяна в системата на здравеопазването, от която са недоволни всички – пациентите, лекарите, специалистите по здравни грижи и преподавателите в медицинските университети;
13. Да се обсъди в национален аспект в корелация в ЕС и НАТО, обособяването на няколко специализирани болници по военен модел, които да лекуват само пациенти с коронавирус. Подобни болници, с нужното оборудване и звено за транспорт, ще облекат значително системата на болничните заведения;
14. Политическа воля да се повишат здравните вноски, защото добро здравеопазване се прави с пари;
15. Незабавна реформа на спешните отделения в цялата страна, които се оказаха слабите звена в рамките на пандемията. Те не отговарят на европейските стандарти за площ, оборудване и медицински специалисти;
16. Професиите на медицинската сестра и акушерката да станат защитени професии. Студентите, избрали да станат специалисти по здравни грижи, да ползват преференции – като освобождаване от такси или ползване на изгодни кредити, за да преминава по-спокойно курса на обучението им;
17. Да се върне системата на задължителната работа по разпределение за лекарите и специалистите по здравни грижи, които завършат успешно обучението си. Така няма да има недостиг на кадри в болниците и лечебните структури;
18. Чрез европейски средства да бъдат възобновени програмите за профилактика на хроничните заболявания;
Мястото на ЕС в света
1. Засилване на единната външна политика на света;
2. Необходими са усилия за решения, които да стабилизират и обединят интересите на страните от ЕС;
3. Допускане на Република Северна Македония в ЕС, докато е част от сръбско-руската сфера на влияние, е риск не само за България, но и за цялата европейска общност. Единствено реформирана и приятелски настроена към България, Северна Македония би могла да бъде поканена да стане част от европейското семейство;
4. Въпреки дестабилизацията в рамките на ЕС, вследствие на военния конфликт Русия – Украйна, съюзът притежава механизми за справяне с политическата и икономическата обстановка. Необходимо е обаче единство във взимането на решения и засилване на сътрудничеството с НАТО, защото към момента само Алиансът може да гарантира в пълна степен европейската сигурност;
5. Европейският пазар дава големи възможности за икономическото развитие на регионите. Намаляване на административната тежест ще поощри привличането на нови инвестиции. Местните власти трябва да работят активно с бизнеса, за да бъдат откривани нови работни места;
6. Приоритет на ЕС остават младите хора, образованието и мобилността им. Засилване на сътрудничеството между университети от различни страни-членки ще направи образованието по-привлекателно за младите хора;
Европейска демокрация
1. Прекият избор на евродепутати по директен начин с паневропейска листа би защитил идеята за реално участие на гражданите при определяне политиките на Европа;
2. За защита на демократичните ценности е необходима по-сигурна законова защита, и истинска правосъдна реформа;
3. Сериозните геополитически предизвикателства и опитите за пробив на европейската ценностна система налагат необходимостта от отработването на механизъм за защита на ЕС „отвътре“. Въвеждането на т.н. „мотивирано вето“ при вземането на решения ще осуети възможността да бъдат маргинализирани демократични ценности, за сметка на някои утвърдени законово процедури, налагани от по-големи държави-членки към по малки;
4. Демократичните ценности и гражданското общество са немислими без добро образование. Заради геополитическите предизвикателства ЕС трябва да приоритизира образованието за историята на ЕС, обучението за новия пазар на труда във връзка с новите професии и новата икономика, да насърчава младежкото предприемачество, да обновява технологичната база;
5. Гражданското образование трябва да започва още от началното ниво на обучение. Важна роля за създаването на активно гражданство имат културните и образователни структури по места – училища, читалища, които трябва да поемат ролята на центрове, провокиращи активно отношение към демократичните и общочовешки ценности;
Образование, култура, младеж и спорт
1. Повече практически занятия, използване на нови технологии в обучението, нови програми за ученически обмен и увеличено време за спорт в училище;
2. Въвеждането на учебни дисциплини, които на по-ранен обучителен етап да ги подпомагат при избор на професия;
3. Учениците да излязат от класните стаи и да се срещнат пряко със социалната действителност;
4. Предприемаческият дух и влизане в среда, която да формира умения за поемане на разумен риск;
5. Екологичното възпитание в посока „Зелена Европа“;
6. Създаване на нови програми, подобни на „Еразъм“ от които да могат да се възползват ученици от средните училища и гимназии;
7. Засилено сътрудничество между училища от страните членки в ЕС и между-училищен обмен, както на ученици, така и на преподаватели;
8. Ясна комуникация на езика на младите;
9. Повече програми подкрепящи добрите идеи на младите и активно подпомагане на гражданските инициативи;
10. Превенция на рискови и уязвими групи и превенция от зависимости;
11. Консултативни съвети, в които да има представители на младите;
12. Науката и технологиите да са част от средата на децата от най-ранна детска възраст;
13. Учене чрез преживяване и повече свободни пространства за обучение;
14. Свободен вход за групови събития и културни мероприятия;
15. Спорт с кауза всеки месец;
16. Кампаниите насочени към деца и младежи да бъдат направени на езика на младите и комуникирани чрез актуалните дигитални платформи;
17. Обща културна и образователна политика, обосноваваща се и на научните търсения и постижения;
18. Симбиозата между изкуството, науката и новите технологии ще даде базата за развитие на съвременната човешка цивилизация. Образована и високотехнологична Европа може да се постигне с интегриран подход между науката, изкуството и технологиите;
19. Повече практически занятия и трупане на професионален и научен опит сред подрастващите;
20. Засилване на взаимовръзката между отделните учебни дисциплини;
21. Повече европейски програми, насочени към изкуството и културата и привличане на млади учени от отделни високотехнологични сектори, които да работят в полза на изкуството;
22. Независимият културен сектор има нужда от по-благоприятна среда и условия, а не от помощ. Има нужда от културна инфраструктура - създаване на устойчива европейска и национална сцена/галерия/зала за свободните артисти, до която достъпът да бъде съобразен с възможностите на независимите проекти;
23. Да има открит достъпът до информация за възможностите за участие в международни и национални събития;
24. Създаване на механизъм за определяне на осигурителния статут на независимите артисти, които създават качествен културен продукт с измерима добавена стойност и принос към икономиката;
25. Изготвяне на Регистър (включително европейски) на независимите артисти с ясни критерии;
26. Създаване на „export office“ (бюро за износ) за българска културна продукция;
27. Да има Европейска пътна карта на независимия културен сектор. Да бъде възможен достъпът до европейското ноу-хау в същите области на изкуствата;
28. Улеснен достъп на селекционери от европейските институции до създавания в България културен продукт;
29. Необходимост от реформа и осъвременяване на образователните методики в българските средни и висши училища по изкуствата;
30. Включване на образованието по изкуства в детските градини и училищата по европейски стандарт и осигуряване на финансирането му, за да бъде създадено отношение на публиката към изкуството от най-ранна възраст;
31. Създаване на Общоевропейски фонд за млади артисти;
32. Работещи структури към програмата за обмен на студенти Еразъм плюс за млади артисти и по-гъвкави програми за европейски обмен на младежко изкуство;
33. Европейско финансиране на сцените, коопериращи с независими артисти, поемащи финансов риск и оставащи маргинализирани спрямо продукцията на менстрийм културата;
34. Да бъде намалена бюрокрацията при кандидатстването за европейски проекти в сферата на културата. Множество процедурни трудности, които отнемат от творческата енергия на кандидатстващите и ги обезсърчават;
35. Защита на авторското право - феномени като дигиталното пиратство и останалите аналогови форми на кражба на интелектуална собственост са пречка за творческата дейност;
36. Големите разлики във финансовото състояние на различните държави в крайна сметка водят до различни възможности за мобилност, въпреки че ЕС дава равен достъп до проектите, свързани с пътувания;
Дигитална трансформация
1. Дигиталната трансформация трябва да бъде стратегическа цел и водеща политика за местната и европейската власт;
2. Работещи стратегии за създаване на квалифицирани кадри;
3. Дигитализацията се отразява върху всички обществени процеси в малките общности - икономическите възможности, подобряването на условията на труд и качеството на живот;
4. Анализът на нуждите на местното население, защото те са специфични за всяка община. Местната администрация, ръководствата на общините, трябва да са убедени в необходимостта от дигитална трансформация и процесът да бъде устойчив, а гражданите „въвлечени“ в процеса;
5. Обучението по киберсигурност трябва да започне от най-ранна възраст;
6. Дигиталните промени в обществения живот, предизвикани от епидемията от КОВИД 19 и общият технологичен скок, водят до необходимостта от промени в образованието – институционално и личностно, управлението и институциите;
7. Изравняване на дигиталните умения на гражданите;
8. От ключово значение е създаването на платформа open-source, която да е достъпна и непрестанно да се развива и обновява. Важно е нейните елементи да "говорят на един език" и да комуникират помежду си;
По-силна икономика, социална справедливост и работни места
1. Улеснен достъп и по-строг контрол за бизнеса при кандидатства за средства от ЕС;
2. Систематизиране и оптимизиране на обема от документи, с които бизнесът кандидатства по проекти и програми във виртуалните платформи на Европейския съюз;
3. По-сериозен контрол за фирмите, които могат да кандидатстват за европейско финансиране за сметка на облекчен режима при отчитането на дейности по реализираните проекти;
4. Създаване на структура за допълнителен контрол по изпълнението на големи проекти в рамките на новите еврочленове и Балканските държави;
5. По-сериозен контрол от страна на ЕС по спазването на местното законодателство, свързано с трудовото право. Често чуждестранните инвеститори се позовават само на европейските директиви, като пренебрегват разписания в България Кодекс на труда;
6. Туризъм със стойност, успешен вариант за възстановяване на сектора;
7. Развитие на авио и жп транспорта с цел туристически пътувания;
8. Туризмът в условия на пандемия вече се случва на регионален принцип и усилията за привличане на туристи трябва да е в тази посока;
Миграция
1. ЕС да постигне единна миграционна политика;
2. Да се въведе синя европейска карта, която ще даде възможност за управление на миграционните процеси и ще спомогне за пресичане на нелегалната миграция;
3. Да бъде постигната солидарност мужду страните – членки в ЕС за справедливо разпределение на миграционния натиск, да има релокация на бежански потоци;
4. Миграционните центрове в ЕС да бъдат разглеждани и използвани и като ресурс за местно развитие;
5. Миграцията, решим проблем, ако Европа е единна;
6. Европа да подпомогне икономиката на страните с най-засилена миграция, за да намалеят хората, които тръгват от тях в търсене на по-добър живот;
7. Да бъдат подпомогнати по-добре финансово страните, които приемат мигрантите, за да могат да им се осигурят по-добри условия;
8. В ЕС да се работи по-активно в посока на интеграцията на мигрантите, както и за културния обмен между различните народности;
9. Причините за миграционните процеси са предимно икономически и след това последици от военни действия. По-развитите страни биха могли да намалят тези процеси, ако помогнат в икономическото развитие на страните, които най-често създават мигранти;
Ценности и права, върховенство на закона и сигурност
1. По-широки правомощия на гражданите в европейското законодателство;
2. Да се уеднакви законодателството за частните и държавните университети в ЕС;
3. Да се приеме промяна в Закона за висшето образование, която да не допуска дискриминация по отношение на държавните и недържавните висши учебни заведения;
4. Гарантиране на енергийна сигурност за страните-членки на ЕС;
5. Създаване на обща европейска армия;
6. Гарантиране на екологичната сигурност на гражданите и по-голяма прозрачност на европейските институции, както и по-ясна комуникация с тях;
Тема на дискусията: „По-силна икономика. Социална справедливост“
Модератор е Стоян Стоянов
В срещата участваха:
Андрей Новаков – евродепутат от ЕНП
Венцислав Венков – дългогодишен изпълнителен директор на Българско-турската търговско-индустриална камара, представител на бизнеса
Михаел Върбанов –магистър по предприемачество и основател на студио за дизайн, представител на бизнеса
Димитър Шарбанов – бизнес консултант
Радостин Павлов – експерт в КНСБ Шумен
Ученици от ПГ по икономика и СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен
Посланието ни е: Улеснен достъп и по-строг контрол за бизнеса при кандидатства за средства от ЕС
Изводи и препоръки:
Систематизиране и оптимизиране на обема от документи, с които бизнесът кандидатства по проекти и програми във виртуалните платформи на Европейския съюз.
По-сериозен контрол за фирмите, които могат да кандидатстват за европейско финансиране за сметка на облекчен режима при отчитането на дейности по реализираните проекти.
Създаване на структура за допълнителен контрол по изпълнението на големи проекти в рамките на новите еврочленове и Балканските държави.
По-сериозен контрол от страна на ЕС по спазването на местното законодателство, свързано с трудовото право. Често чуждестранните инвеститори се позовават само на европейските директиви, като пренебрегват разписания в България Кодекс на труда.
„ЕС по света“ е темата на срещата-дискусия, която се състоя на 7 юни от 11:00 ч. в Арт фоайето на Радио Стара Загора.
Събитието е част от проекта „Нашата Европа“ на Българското национално радио, който се осъществява съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България.
Три бяха основните теми, по които дискутираха участниците:
- Външна политика
- Търговска политика
- Сътрудничество за развитие
Три бяха основните теми, по които дискутираха участниците:
- Външна политика
- Търговска политика
- Сътрудничество за развитие
Форумът откри проф. Кирил Топалов, дипломат, бивш посланик в Гърция и Ватикана и член на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Република Северна Македония.
Проф. Топалов изтъкна, че Република Северна Македония ще получи подкрепата на България за членство в ЕС тогава, когато изпълни условията на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави.
Изводът на проф. Кирил Топалов беше провокиран от въпрос, зададен от учениците от ГПЧЕ “Ромен Ролан“ – Стара Загора, които взеха активно участие по време на дискусията.
Темата за външната политика , сигурността и отбраната в контекста на конфликта Русия – Украйна беше продължена от проф. Тодор Тагарев, дългогодишен военен експерт в системата на българската отбрана, министър на отбрана в състава на Служебното правителство през 2013 година. Неговата препоръка е да се продължи заделянето на 2% БВП на страните от ЕС за отбрана и дори да се заложи евентуално увеличение.
С коментар по темата се включи и Велизар Шаламанов – специалист в сферата на отбраната и бивш служебен министър. Според него: укрепване единството на ЕС, намаляване на уязвимостите в енергийния сектор, отбраната и търсене на повече общи решения между държавите – членки, са основните направления за противодействие на дестабилизацията, създадена вследствие на войната в Украйна.
Във втория панел на дискусията Търговска политика
участие взе Ивайло Калпачев,председател на Управителния съвет на Сдружение „Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия". Той коментира, че железопътните мрежи в България имат неизползван потенциал, а именно: намаляване на вредните емисии, разглеждане на железопътната мрежа с логистична цел. Калпачев посочи като добър пример Полша.
Относно търговската политика, председателят на Търговско-промишлена палата Стара Загора Олег Стоилов изказа позицията, че ЕС дава възможности на България на международния пазар за по-бързо развитие, а фондовете позволяват на всяка страна- членка да стимулира бизнес контактите.
Темата с регионите и възможностите за търговски политики беше представена с добрия пример на Индустриална зона „Загоре“.
Радослав Танев, изпълнителен директор на зоната, подчерта важността на добрите основи на местно ниво за външни инвеститори.
В третия панел Сътрудничество за развитие
се включи директно чрез ZOOM Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България. Той отбеляза, че най-голямото предизвикателство пред гражданите и самия ЕС е войната в Украйна и агресията от страна на Русия, и как съюзът да отговори на това, а справяне с енергийната зависимост, хранителната криза са основните проблеми, над които трябва да работят европейските лидери.
Проф. Мирослав Карабалиев, зам.-ректор по научна и международна дейност в Тракийски университет - Стара Загора разясни какви са възможностите, които ЕС дава на българските университети (в частност Тракийския Университет) за сътрудничество с образователни организации в Европа и извън европейското пространство. Той определи „Еразъм+ “ като основна програма заради нейната насоченост към младите хора и даде пример с добрите практики, които има ТрУ с университети от Корея и Япония.
След въпрос отправен от студент в публиката стана ясно, че през последните две години Тракийският университет е одобрен за над 200 мобилности на студенти, чието финансиране е около 550 хил. евро.
Изводи от форума „ЕС по света“:
- Необходими са усилия за решения, които да стабилизират и обединят интересите на страните от ЕС.
- Допускане на Република Северна Македония в ЕС, докато е част от сръбско-руската сфера на влияние, е риск не само за България, но и за цялата европейска общност. Единствено реформирана и приятелски настроена към България, Северна Македония би могла да бъде поканена да стане част от европейското семейство.
- Въпреки дестабилизацията в рамките на ЕС, вследствие на военния конфликт Русия – Украйна, съюзът притежава механизми за справяне с политическата и икономическата обстановка. Необходимо е обаче единство във взимането на решения и засилване на сътрудничеството с НАТО, защото към момента само Алиансът може да гарантира в пълна степен европейската сигурност.
- Европейският пазар дава големи възможности за икономическото развитие на регионите. Намаляване на административната тежест ще поощри привличането на нови инвестиции. Местните власти трябва да работят активно с бизнеса, за да бъдат откривани нови работни места.
- Приоритет на ЕС остават младите хора, образованието и мобилността им. Засилване на сътрудничеството между университети от различни страни-членки ще направи образованието по-привлекателно за младите хора.
Участие в дискусията взеха:
Дискусията се излъчи на живо чрез приложението ZOOM и в страницата на Радио София във Фейсбук.
Изводи и препоръки:
1.Повече програми подкрепящи добрите идеи на младите и активно подпомагане на гражданските инициативи.
2.Превенция на рискови и уязвими групи и превенция от зависимости.
3.Консултативни съвети, в които да има представители на младите.
4.Науката и технологиите да са част от средата на децата от най-ранна детска възраст.
5.Учене чрез преживяване и повече свободни пространства за обучение.
6.Свободен вход за групови събития и културни мероприятия.
7.Спорт с кауза всеки месец.
8.Кампаниите насочени към деца и младежи да бъдат направени на езика на младите и комуникирани чрез актуалните дигитални платформи.
„Защита и развитие на европейската демокрация“ бе темата на дискусията, организирана Радио Пловдив по проекта „Нашата Европа“ на БНР с подкрепата на Европейския парламент в рамките на инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“.
Срещата се проведе на 17 май 2022 година от 10:00 дo 12:00 ч. в Първо студио на Радио Пловдив с пряко излъчване на "Фейсбук" страницата на Радио Пловдив и в платформата ZOOM.
В дискусията взеха участие:
Модератор бе Антоанета Петричанска – журналист от Радио Пловдив
Дискусията обедини участниците в констатацията, че ЕС трябва да влезе в 21 век, а кризите са активизирали дебата за промяна.
Хората в Европа разглеждат демокрацията като универсална ценност, но заедно с това съществува и обществено недоволство от начина, по който тя функционира реално в повечето европейски страни. Според мнозина анализатори, моделът, по който е създаден Европейският съюз в условията и реалностите на 20-ти век, не отговаря на днешните предизвикателства. Аргументи за тезата намираме в реакциите на Ковид-пандемията, войната в Украйна и проблемите с доставките на енергоносители, които подкопават доверието на гражданите в способността на демократичните им системи да решават бързо важните и актуални проблеми. Евродепутатите Илхан Кючюк и Цветелина Пенкова бяха единни в тезата си, че големият въпрос, който стои днес пред ЕС, е доколко националните интереси могат да се срещнат и да гарантират създаването на смислено бъдещо европейско правителство, даващо на гражданите увереността, че то бди над интересите им. Затова пряк избор на евродепутати не само ще защити идеята за гражданското участие в политиките на Европа, но и „ще имплементира реално в политически позиции легитимния им вот“. Това подчерта Кючук и сподели предложението на Комисията по конституционни въпроси: да се започне с 27 избрани по директен начин представители с Паневропейска листа от всички европейски граждани“.
Хората искат да видят работеща структура в рамките на ЕС и затова трябва да бъде формулирана точно неговата роля. „Говорим за европейски стандарти на демокрацията, но ключов въпрос, разколебаващ гражданите, е проблемът със сериозните пропуски в дипломацията на ЕС през последните години и войната в Украйна ги показа. Считали сме, че добрата дипломация се създава чрез здрави икономически зависимости, а днес това дава лош резултат. Малките държави не трябва да се чувстват пренебрегвани и сегашната ситуация с общата енергийна политика е показателен лакмус за европейската солидарност“, подчерта Пенкова.
ЕС и изправен пред сериозни геополитически предизвикателства
По време на дебата бе потвърдена тезата, че ЕС е съюз на ценности. Сред тях особено важна ценност е върховенството на правото. Тези ценности не могат да бъдат маргинализирани, за сметка на някои процедури. Необходима е защита „отвътре“. В тази връзка адвокат Михаил Екимджиев предложи на евродепутатите да се въведе като ценностен подход „мотивираното вето“, за да бъде засилена ролята на Съда на Европейския съюз при откровена злоупотреба с право, от страна на държави-членки, които се противопоставят на тези ценности. „Мотивите на това вето да подлежат на обжалване и контрол, доколко съответстват на базисните ценности на ЕС и ако Съдът прецени, че не съответстват, ветото да бъде отхвърлено“.
Подчертан бе фактът, че са правени много опити за пробив на европейската ценностна система. Независимо, че досега по темата за РСМ никога не е ставало въпрос за налагане на вето по политиката на разширяване или по темата за енергийната диверсификация, големият въпрос пред ЕС е за инструмента за взимане такива политически решения в неговите рамки, че той да изглежда, много по-сигурен и аргументиран пред международните партньори. На същата позиция бе и юристът Владимир Дончев, който бе категоричен, че страната ни комуникира лошо по темата Македония. „По може би най-важната за нас и за ЕС тема има голям сблъсък на геополитика и дори откровено вражеско влияние, целящо да създаде разделение в обществото“.
Мария Капон подчерта, че и приемането на България в ЕС е било политическо решение и припомни, че и тогава е имало много страни, които са можели да ни наложат вето. Политиците обаче досега са длъжници на обществото, че много от ценностните детайли са останали необяснени за обществото. „Трябва да се научим да споделяме и да си определим правила. Понеже никой не разбра защо е такава българската държавна позиция по спора с Македония. Днес обаче нашите деца искат да споделят живота си, а вече дори и историята си“.
България е подложена на информационна, хибридна и директно – на кибер война и не трябва да чакаме защита от ЕС, а да се защитим сами, избирайки да ни представят силни и справедливи лидери. Участниците в дискусията потвърдиха, че и българският, и европейският интерес е Македония да стане член на ЕС, защото тази стъпка е стратегическа за сигурността на региона.
Своята теза изложи и Антони Герасимов – политически анализатор от фондация „Стража“ и преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски“: Допуснахме сами да се поставим в едностранна енергийна зависимост от Русия. Сега усещаме последствията – форсмажорните опити да се измъкнем от клещите на тази зависимост срещат големи трудности.
Студентът Денис Петков подчерта, че трети, външни сили използват Македония като лост за враждебно въздействие над българските интереси и че „все още има стъпала, които трябва да бъдат извървени и от предишното, и от сегашното поколение“.
Ценностите и правата са немислими без отговорност и образование. А те възпитават гражданско общество.
Дискусията силно се оживи при споменаване на темата за образованието. Това наблюдение в залата сподели Красимир Лойков с увереността, че младите хора днес са високо отговорни. „Явно, кризите стимулират гъвкавост. Трябва политиците да разговарят с гражданите по въпроси от дълбоко фундаментален характер за ЕС. Гражданското образование трябва да започва от начално ниво, за да можем, въпреки пречките и проблемите, да започнем с подредбата на държавата си по европейски стандарти. И да не се води дискусия „Ние и ЕС“ – ние СМЕ европейски граждани, ние сме ЕС.“
Участието на студентите от ПУ „Паисий Хилендарски“ и учениците от ФЕГ „Антоан дьо Сент Екзюпери“ в дискусията освети теми, вълнуващи днес младите хора. Те попитаха не пречи ли бюрокрацията на европейските институции на процесите на развитие, как се представя европейската идея в училище и откога трябва да започне работата по тази тема.
Процесът на гражданско образование трябва да започне отрано – потвърдиха Донка Алексиева и Емилия Шушарова, за да знаем как да защитаваме европейската демокрация. И двете споделиха опита си от работата и контактите си с младите хора, които обучават - читалищата имат важна роля не само в областта на културата и изкуството, но и провокират активното гражданско отношение към демократичните и общочовешки ценности. Те трябва да поемат и ролята на центрове за създаването на активни граждани.
Формирането на усещане към ценностите на Европа и отговорност у младите хора трябва да започне да се изгражда в процеса на обучение не от средното и от висшето, а още - от началния етап на образование.
А образованието, по думите на евродепутата Цветелина Пенкова, днес има няколко приоритета: образование за историята на ЕС; обучение за новия пазар на труда и новата икономика; насърчаване на младежкото предприемачество; технологична база.
Основните изводи и препоръки от дискусията „Защита и развитие на европейската демокрация“ са:
Тема: „Миграцията в миналото, настоящето и бъдещето“ в конферентна зала „Арпезос“.
Участие в дискусията взеха:
· евродепутатът Илхан Кючук от групата на Обнови Европа;
· евродепутатът Елена Йончева от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите;
· проф. Анна Кръстева - професор по политически науки, автор на множество научни трудове на обща тема Миграция;
· Димитър Димов, преподавател по история в СУ „Петко Рачов Славейков“ в Кърджали;
· Ученици от училищата - посланици на Европейския парламент в Кърджали - ЕГ „Христо Ботев“ и СУ „П.Р.Славейков“.
Дискусията се излъчи на живо чрез приложението ZOOM и на страницата ни във Фейсбук. Срещата се състоя в рамките на проекта „Нашата Европа“ на Българското национално радио и на Бюрото на Европейския парламент у нас. Модератор на дискусията беше Илияна Типова.
Изводи и препоръки:
1. Европейският съюз да постигне обща миграционна политика.
2. Да се въведе синя европейска карта, която ще даде възможност за управление на миграционните процеси и ще спомогне за пресичане на нелегалната миграция.
3. Да бъде постигната солидарност мужду страните – членки в ЕС за справедливо разпределение на миграционния натиск, да има релокация на бежански потоци.
4. Миграционните центрове в ЕС да бъдат разглеждани и използвани и като ресурс за местно развитие.
Тя припомни още, че за пръв път в тазгодишния бюджет са предвидени средства за изплащане стипендии на студенти от Видин, които желаят да се обучават в здравните специалности, които Русенски университет "Ангел Кънчев" предлага. Условие за получаване на тази подкрепа ще е младите хора да поемат ангажимент да карат практиката си във видинската болница и след дипломирането си да подпишат договор и да работят в лечебното заведение за определен срок. Освен това още от началото на пандемията преди две години Общината предоставя жилища на лекари от други части на страната, които идват да работят в МБАЛ "Света Петка". Д-р Савков обясни, че лекарите просто не желаят да останат в град като Лом, затова трябва да се помисли какво да се предлага на онези, които биха се върнали след взимането на дипломата.
19 април
Радио Варна
Срещата – дискусия е на тема "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“. Събитието е част от проекта на Българското Национално Радио НАШАТА ЕВРОПА, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България.
Дискусията се проведе на 19 април 2022 г., от 11.00 ч. в Концертното студио на Радио Варна и беше излъчена на живо в профила на медията във "Фейсбук".
Входът за събитието беше свободен, участие беше възможно и чрез приложението ZOOM .
В дискусията участваха:
Георги Гавазов - предприемач в областта на риболова и преработката на риба
Проф. Георги Рачев - географ, климатолог и университетски преподавател, СУ "Св. Климент Охридски"
Илиян Илиев - член на УС на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – Варна
Доц. д-р Николай Вълчев - директор на Института по океанология "Проф. Фр. Нансен" към БАН
Тома Белев - зам.-министър на околната среда и водите
Мирослава Робинсън – „Басейнова дирекция Черноморски район“
Дискусията "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“ по проекта НАШАТА ЕВРОПА, в аудиовариант е предвидено да бъде излъчена в ефира на Радио Варна в началото на месец май 2022. Отделни репортажи и част от интервютата са излъчени в предаването „Море и бряг“ на 20.04.2022 г., както и в информационните блокове „Новият ден“ и „На светло“ на 19.04.2022, 21.04.2022, 26.04.2022 и 29.04.2022 г.
Заключения от дискусията:
Опазването и възстановяването на биоразнообразието на Черно море да бъде споделена отговорност на всички страни, които пряко граничат с Черно море и тези, които контактуват с него чрез речните води.
Да бъде изградено тясно взаимодействие между различни институции, научни организации и бизнеса, които могат да дискутират проблемите, свързани с изменението на климата и последиците от това, и да обединят усилия в борбата си с климатичните промени с помощта на единна платформа.
Повишаване на екологичното възпитание и образование в ранна училищна възраст и привличане на интереса на по-големите ученици към науката и научните професии.
Повишаване на осведомеността и подобряване на грамотността на обществото за антропогенното въздействие върху околната среда.
Около тези идеи се обединиха участниците в дискусията на тема "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“, организирана от Радио Варна. Събитието е част от проекта на Българското Национално Радио НАШАТА ЕВРОПА, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България.
„Не толкова глобалното затопляне и покачването на средната температура на морската вода на Черно море са вредните фактори, които влияят на организмите, колкото замърсяването. Не трябва да забравяме, че четири големи реки се вливат в него. Всяка година пестициди и нитрати попадат в Черно море“, посочи проф. Георги Рачев - географ, климатолог и университетски преподавател, СУ "Св. Климент Охридски".
„Опазването на биологичното разнообразие и на климатичната система не могат да бъдат обект на една държава или групи държави, регионалното решение ни води до комплексно генерално решение. Този проблем трябва да е обект на общите усилия не само на черноморските държави, но и на всички други държави, които контактуват с Черно море чрез река Дунав, например“, изрази убеждението си проф. Рачев. Той направи аналогия с глобалния климат и опитите на Европа да го подобри с намаляването на въглеродните емисии в атмосферата и добива и използването на въглища в Китай, което води до нарушаване на баланса.
Европа става все по-малко карбонизирана, докато Китай добива 1 млн. тона въглища допълнително на ден, направи сравнение проф. Рачев.
Идеята за консолидиране на усилията на институциите, науката и бизнеса бе подкрепена от Доц. д-р Николай Вълчев - директор на Института по океанология "Проф. Фр. Нансен" към БАН. Според него създаването на по-широка платформа, която дава възможност за комуникация между секторите на европейско ниво, е добър вариант.
Многократно по време на дискусията бяха изтъкнати уникалните характеристики на Черно море и неговите флора и фауна. Представена бе тенденцията на повишаване на температурата на морската вода и потенциалните последствия за екосистемата.
Доц. Николай Вълчев обясни, че затоплянето на водата ще доведе до издигане на слоя от сероводорд, към повърхността, което ще доведе до намаляване на нивата на кислород, а това до промяна на местообитанието.
Според рибарската общност обаче, затоплянето на климата оказва благоприятно влияние на Черно море. Рибните запаси се увеличават, риболовът започва по-рано, наблюдава се поява и на нови видове, каза във видео материал, излъчен по време на дискусията, Емил Милев, председател на организацията на производителите „Черноморски изгрев“.
Той си обяснява факта, че през последните години има по-добър улов и по-добри количества и с изграждането на пречиствателни станции, но очерта друг сериозен проблем- липсата на контрол върху изхвърлянето на отпадъци от търговските кораби.
Обвиняват нас рибарите, че замърсяваме, но ние сме най-слабото звено и сме най-уязвими, посочи Милев като допълни, че са стриктни по отношение на опазване чистотата на морето и събират и чужд отпадък.
Думите на Милев коментира Георги Гавазов, предприемач в областта на риболова и преработката на риба, който каза, че лесно може да се провери твърдението за отпадъците от търговките кораби, на база на разтоварено количество в пристанищата. Гавазов е един от организатор на инициативата „Най-ценният улов“ – мащабна акция, в която се включиха рибарски сдружения, които изкараха с мрежите си тонове боклук от Черно море.
В качеството си на предприемач той посочи, че са важни малките стъпки и личните жестове на всяка една компания. Бизнесът е длъжен и трябва да се ангажира не просто да създаде добавена стойност за собствениците, но и да се справи с големи значими за цялото общество проблеми.
Темите за това какво всеки от нас може да направи за подобряване на климата и как ние въздействаме върху изменението му трябва да залегнат в образователната система, смята Илиян Илиев - член на УС на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – Варна. По думите му много от хората не си дават сметка за тежките последици дори от използването на климатик, а в българските училища екологичното образование не е добре развито.
Според Мирослава Робинсън, представител на „Басейнова дирекция- Черноморски район“, екологично мислене трябва да се формира у децата още в началното училище, а учениците в гимназиален етап трябва бъдат привлечени към науката.
Доц. Вълчев допълни, че се наблюдава комерсиализация на манталитета, но едновременно с икономическите ползи, трябва да има и екологично мислене. Той е на мнение, че младите хора трябва да разберат, че научните професии са престижни и освен бизнес, на първо място трябва да се прави наука.
Попитан какво е по-важно за преодоляване на проблемите с изменението на климата административните мерки или промяна на мисленето зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев посочи, че ако не променим първо мисленето си, ще продължаваме да живеем в страна, която не ни харесва.
Той подчерта, че в министерството следват философията: „Мислим глобално, но действаме локално.“ Първо се фокусираме върху това да намалим въздействието на човека върху околната среда, подчерта Белев.
Зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев отбеляза, че министерството, например, има редица инициативи свързани с даване на възможност на общините за по-добро управление на водите.
Участваха:
- проф. д.н. Мария Нейкова, декан на Центъра за юридически науки
- Златомира Карагеоргиева-Мострова, депутат от 47-то НС
- д-р Даниела Божинова, изп. директор на „Инициатива БГ“
- адв. Момчил Момчилов, бургаска адвокатска колегия
Изводи и препоръки:
Да се уеднакви законодателството за частните и държавните университети в ЕС. Около това предложение се обединиха участниците в дискусията по проекта „Нашата Европа“, която се проведе в зала 208 на БСУ. Целта е да се защитят правата на студентите, за да могат да получават държавна стипендия. Сега Законът за висшето образование в България е дискриминационен и предвижда право на стипендия да имат само студентите на държавните университети.
„Да се приеме промяна в Закона за висшето образование, която да не допуска дискриминация по отношение на държавните и недържавните висши учебни заведения“. За това призова проф. Мария Нейкова, която е декан ва Центъра за юридически науки в БСУ.
„С интерес бих се запознал с решението на ВАС, с което е отхвърлено предложението да се отпускат стипендии на студентите в честните университети. Споменах, че действащата Конституция на България е приета на 19 април 1991 година. В нея е записано, че различните собствености са равнопоставени-частна, държавна, общинска и подобен законодателен подход за ЗЗО ми се струва, че може да се търси решение и чрез тази плоскост и пред Конституционния съд. Добре е да се събере цялата налична информация“, каза адв. Момчилов.
Сред другите препоръки към Върховенството на закона участниците се обединиха около идеята, че обикновените хора и неправителствените организации трябва да имат възможност да сезират Конституционния съд, а не както сега да нямат достъп до него. Това, че съда също не може да сезира КС е голям проблем с Върховенството на Закона, каза Даниела Божинова. Тя заяви, че съдебната реформа е изключително важна за страната ни, а смяната на главния прокурор е едно добро начало за старт на тази реформа. ЕС се занимава с върховенството на правото, посочи още Даниела Божинова. По думите й има регламент, който обвързва инвестициите в държавите членки с върховенството на правото.
„За да говорим за върховенството на правото всеки един български гражданин трябва да знае какви са неговите права и когато те са нарушени да потърси възможност за възстановяването им. Принципът от римско време е, че правото е на бдящия. Правото е на този, който го отстоява“, каза адвокат Момчилов.
„Една от най-важните предпоставки за Върховенството на закона е независимостта на съдебната власт. 1/3 от българите смятат, че върховенството на закона в страната ни е на необходимата висота. Всички останали обаче, са на противоположното мнение“, посочи като данни от статистика проф. Мария Нейкова.
„Върховенството на правото сме самите ние. Всичко е в нас. Ние трябва да се борим за нашите права. Ние трябва да ги отстояваме. Ние трябва да се борим за тях. Ние трябва да организираме референдуми. От нас трябва да идват законодателните инициативи, така се върховенството на правото сме самите ние“, каза в заключение депутатът Златомира Карагеоргиева Мострова.
Сред останалите предложения са:
Обща културна и образователна политика, обосноваваща се и на научните търсения и постижения – върху това се обединиха евродепутати, млади учени и представители на артсредите, студенти и ученици по време на форум в Благоевград.
Това се случи по време на дискусия в рамките на проекта „Нашата Европа“ на БНР. Събитието се проведе на 5-и април т.г. в Голямото концертно студио на Радио Благоевград. Темата, която се оказа от изключителна важност за представителите на различните среди, бе „Изкуство и наука – заедно за по-добра Европа: Препоръките“. Проектът популяризира инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“ и се реализира с финансовата подкрепа на ЕП.
Общоевропейската инициатива дава уникална възможност за всички граждани от страните, членки на ЕС, да обменят мнения относно предизвикателствата, пред които са изправени отделните общности. И да приоритизират възможностите, чрез които да се изгради висок жизнен стандарт, съобразен със съвременните социални условия.
Основен акцент от творческата среща бе „Ние знаем и творим. От нас зависи!“.
Симбиозата между изкуството, науката и новите технологии ще даде базата за развитие на съвременната човешка цивилизация – под този формат протече творческата среща, в която се включиха ученици, студенти, представители на изкуството, образованието и науката.
Основните участници във форума бяха: Илхан Кючюк, евродепутат от „Обнови Европа“ и представител на Европейския парламент в Конференцията за бъдещето на Европа;Маргарита Мачева, режисьор и директор на Драматичния театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград;Севар Иванов, зам.-директор на ДТ „Никола Вапцаров“, носител на наградата „Икар“ – 2022 за поддържаща мъжка роля; Николай Йорданов, режисьор; актьорите Албена Чобанова и Аладин Алиибрахим; проф. Иванка Влаева, зам.-декан на Факултета по изкуствата към ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград;студенти от ЮЗУ: Веселин Катеринкин и Ивайло Стоянчев; студенти от АУБГ: Андрея Малинова и Мария Хайдушка;Ивайло Бонев, основател на образователен център „Технократи“;Вероника Преждарова, член на Асоциацията на младите учени;д-р Цветанка Иванова, председател на фондация Re; Цветомира Съботинова, университетски преподавател;ученици от НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград и ПМГ „Яне Сандански“ – Гоце Делчев;
Образована и високотехнологична Европа може да се постигне с интегриран подход между науката, изкуството и технологиите. Младите хора, участници в разговорите, застанаха зад идеята, че образованието в по-ранната степен на училището трябва да се базира на взаимовръзката между точните и хуманитарните науки. Да има последователност, добри възможности за свързване на науката с изкуствата. И да се взима пример от добрите европейски практики в развитите държави от общността.
Според преподавателите, практическите занятия са от изключителна важност за трупането на професионален и научен опит сред подрастващите. Те подчертаха необходимостта от засилването на интегрирания подход, т.е. взаимовръзката между отделните учебни дисциплини. Това пък от своя страна би провокирало младия ум към иновативност и креативност.
Повече европейски програми, насочени към изкуството и културата; привличане на млади учени от отделни високотехнологични сектори да работят в полза на изкуството – това би довело до комплексна възможност да се види как съществува и се развива светът. Тезите бяха посочени от представители на театралната и музикалната гилдия, участници в срещата.
Основна мисия е да се привлекат експерти от цял свят от сферата на наука, изкуство и технологии. Изкуството е важно, защото то е най-близко до преживяванията и познанията, които човечеството е събрало като обща памет, подчертаха участниците в срещата.
Според тях връзката между изкуствата и науката винаги е съществувала. Основна задача на нашето съвремие е да се надгражда и развива.
Основни идеи, които се генерираха по време на дискусията:
1. Интегриран подход между наука, изкуство и технологии.
2. Повече практически занятия и трупане на професионален и научен опит сред подрастващите.
3. Засилване на взаимовръзката между отделните учебни дисциплини.
4. Повече европейски програми, насочени към изкуството и културата и привличане на млади учени от отделни високотехнологични сектори, които да работят в полза на изкуството.
В рамките на проекта на Българското национално радио „Нашата Европа“, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България, на 29 март 2022 г. се проведе дискусия на тема: „Независимият културен сектор и европейската сцена“. Срещата се състоя в хибриден формат – на живо във Второ студио на БНР, чрез платформата ZOOM, както и на страницата на Програма „Христо Ботев“ във "Фейсбук". В дискусията споделиха своето мнението и студенти от Националната художествена академия в София, както и ученици от Националното музикално училище „Любомир Пипков“.
В обсъждането взеха участие 15 от най-утвърдените и популярни свободни артисти от различни изкуства, в това число артмениджъри на независими културни формации.
В рамките на проекта на Българското национално радио „Нашата Европа“, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България, на 29 март 2022 г. се проведе дискусия на тема: „Независимият културен сектор и европейската сцена“. Срещата се състоя в хибриден формат – на живо във Второ студио на БНР, чрез платформата ZOOM, както и на страницата на Програма „Христо Ботев“ във "Фейсбук". В дискусията споделиха своето мнението и студенти от Националната художествена академия в София, както и ученици от Националното музикално училище „Любомир Пипков“.
В обсъждането взеха участие 15 от най-утвърдените и популярни свободни артисти от различни изкуства, в това число артмениджъри на независими културни формации.
Независимият културен сектор в България се отличава с мобилност, предприемчивост, инициативност и гъвкавост. Той е с потенциал за растеж както по отношение на износа на културен продукт, така и за активно взаимодейстие с институциите. Свободните артисти са номади, но в много случаи първопроходци и посланици на БГ-културата по света. Както и самите участници в дискусията отбелязаха: „Независимата българска сцена е повече в Европа, отколкото институционалното изкуство… Но ние искаме да намерим Европа тук.“
Ето и какви предложения направиха участниците в дискусията „Независимият културен сектор и европейската сцена“:
1.Независимият културен сектор има нужда от по-благоприятна среда и условия, а не от помощ. Има нужда от културна инфраструктура - създаване на устойчива европейска и национална сцена/галерия/зала за свободните артисти, до която достъпът да бъде съобразен с възможностите на независимите проекти.
2.Извършване на реформи в културния сектор на България, което означава изготвяне на нова национална културна стратегия, по която да работи в дългосрочен план Министерство на културата. Очаквания към изпълнителната власт да осъществява експертна и прозрачна държавна политика за култура, която да обединява около ценности, да има открит достъпът до информация за възможностите за участие в международни и национални събития, а не да става дума единствено за социални мерки по отношение на свободните артисти при криза.
3.Създаване на механизъм за определяне на осигурителния статут на независимите артисти, които създават качествен културен продукт с измерима добавена стойност и принос към икономиката.
4.Изготвяне на Регистър (включително европейски) на независимите артисти с ясни критерии
5.Създаване на exportoffice (бюро за износ) за българска културна продукция.
6. Да има Европейска пътна карта на независимия културен сектор. Да бъде възможен достъпът до европейското ноу-хау в същите области на изкуствата.
7.Улеснен достъп на селекционери от европейските институции до създавания у нас културен продукт.
8.Необходимост от реформа и осъвременяване на образователните методики в българските средни и висши училища по изкуствата.
9.Включване на образованието по изкуства в детските градини и училищата по европейски стандарт и осигуряване на финансирането му, за да бъде създадено отношение на публиката към изкуството от най-ранна възраст.
10.Създаване на Общоевропейски фонд за млади артисти.
11. Работещи структури към програмата за обмен на студенти Еразъм плюс за млади артисти и по-гъвкави програми за европейски обмен на младежко изкуство, в това число създаване на общонационален фонд за младо изкуство, обхващащ училищата и академиите по изкуства (студенти от НХА)
12.Европейско финансиране на сцените, коопериращи с независими артисти, поемащи финансов риск и оставащи маргинализирани спрямо продукцията на менстрийм културата.
13.Подкрепа (включително с европейско финансиране) за творчески инициативи и обединения, подобни на Нов европейски Баухаус.
14.Европейското финансиране на независимите проекти на артистите да не бъде приемано като „заместител” на националното и общинско финансиране.
Участниците в дискусията „Независимият културен сектор и европейската сцена“ отбелязаха също, чесубсидирането на един сектор невинаги работи в негова полза, а европейското финансиране не е приоритет за артистите, създаващи културен продукт, насочен към българската публика.
Тема: „Здравеопазване по време на пандемия - достъп до качествена грижа, до добрите европейски практики, електронно здравеопазване, недостиг на специалисти“ – това бе темата на срещата-дискусия, която се проведе в Арт салона на Радио Шумен на 22 март.
В срещата участваха:
Д-р Петко Загорчев - специалист по анестезиология и токсикология, началник на Спешното отделение на МБАЛ Шумен.
Проф. Соня Тончева - директор на Шуменския филиал на Медицински университет „Д-р Параскев Стоянов“ – Варна
Д-р Селиме Карагьозова – семеен лекар от Разград
Студенти от Шуменския филиал на Медицински университет „Д-р Параскев Стоянов“ – Варна
Ученици от СУ „Сава Доброплодни“ и ученици, активисти в проекти на „Европа Директно“.
Изводи и препоръки:
Бърза и ефективна промяна в системата на българското здравеопазване, от която са недоволни всички – пациентите, лекарите, специалистите по здравни грижи и преподавателите в медицинските университети.
Да се обсъди в национален аспект в корелация в ЕС и НАТО, обособяването на няколко специализирани болници по военен модел, които да лекуват само пациенти с коронавирус. Подобни болници, с нужното оборудване и звено за транспорт, ще облекат значително системата на болничните заведения.
Политическа воля да се повишат здравните вноски, защото добро здравеопазване се прави с пари.
Незабавна реформа на спешните отделения в цялата страна, които се оказаха слабите звена в рамките на пандемията. Те не отговарят на европейските стандарти за площ, оборудване и медицински специалисти.
Професиите на медицинската сестра и акушерката да станат защитени професии. Студентите, избрали да станат специалисти по здравни грижи, да ползват преференции – като освобождаване от такси или ползване на изгодни кредити, за да преминава по-спокойно курса на обучението им.
Да се върне системата на задължителната работа по разпределение за лекарите и специалистите по здравни грижи, които завършат успешно обучението си. Така няма да има недостиг на кадри в болниците и лечебните структури.
Чрез европейски средства да бъдат възобновени програмите за профилактика на хроничните заболявания. Пандемията показа за пореден път колко болни са българите.
„Изменението на климата и човешката дейност от региона до Европа“ е темата на среща-дискусия,
която се състоя на 15 март от 11:00 ч. в Арт фоайето на Радио Стара Загора. Събитието е част от проекта „Нашата Европа“ на Българското национално радио, който се осъществява съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България.
Три бяха основните теми, по които дискутираха участниците-науката и климатът, икономиката и климатът, ежедневието и климатът.
Форумът откри евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.За един по-чист и зелен свят призоваха ученици от Еко клуб „Приятели на водата“ в ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Тезададоха своите въпроси към евродепутата, който се ангажира зелените им идеи да достигнат до европейските институции.
Човешката дейност оставя своя отпечатък върху климата, категоричен беше златният физик на България Теодосий Теодосиев, а с темата нафорума от години е ангажиран професионално климатологът проф. Георги Рачев. Студенти и докторанти от Тракийски университет-Стара Загора, провокираха университетския преподавател със своите въпроси, свързани с климатичните промени и мерките, които прилага Европа за намаляване на въглеродните емисии.
Зелени часове и практически занятия в училище, които да възпитават отговорно отношение към околната среда и към използването на природните ресурси, залесителни кампании и акции, които да възпитават еко култура, бяха препоръките на младите хора и участниците в първия панел „Науката и климатът“.
„Икономиката и климатът“ бе втората тема, която дискутираха ректорът на Тракийски университет-Стара Загора доц. д-р Добри Ярков и д-р Румяна Грозева от АРИР, „Европа директно“. Въпроси към лекторите отправиха студенти и докторанти от Тракийски университет, както и участници във форума през Фейсбук страницата на Радио Стара Загора.
Кръгова икономика, пълноценно оползотворяване на отпадъците, инвестиции в комбинирано производство на енергия и в пречиствателни съоръжения, саниране на сгради, бяха основните препоръки на участниците във втория панел „Икономиката и климатът“.
„Ежедневието и климатът“ бе третата тема в срещата, с участието на директора на Дирекция „Инвестиции и европейски програми“ в община Стара Загора Георги Симеонов, инж. Иван Михайлов-председател на Борда на „Аутомотив клъстер България“ и инж. Димитър Чорбаджиев-мениджър продажби в автомобилна компания, председател на ПК по Стопанска политика в Общински съвет-Стара Загора.
Видео репортажи от Казанлък и Хасково показаха добрият пример за еко транспорт и отопление.
Изграждане на инфраструктура за използване на алтернативен екологичен транспорт, по-пълноценно използване на природните ресурси за отопление, облекчен финансов и данъчен ресурс за „зелени“ проекти, гъвкаво законодателство, бяха препоръките от третия панел „Ежедневието и климатът“.
Конференцията за бъдещето на Европа е най-достъпният начин идеите на обикновения гражданин от най-отдалечените места на Европейския съюз да бъдат чути.
Всеки има представа за бъдещето, в което иска да живее. Затова:
Участвай! Бъди активен! Всеки глас е важен!
Да изградим твоята и нашата Европа!
Цялата дискусия можете да гледате тук:
Изграждането на модерен и умен европейски град е неразривно свързано с благополучието на гражданите и тяхното желание да се възползват от всеки един от smart елементите.Това беше обединяващата позиция на участниците в хибридната дискусия „Дигитална трансформация-умните градове“. Събитието беше организирана от Радио София от проекта „Нашата Европа“ на тема „Дигитална трансформация-умните градове“ на 8 март 2022 гoдина.
Дискутиращите обсъдиха различните възможни аспекти на темата и обмениха множество идеи. Един от основните изводи, около които се обединиха участниците, относно изграждането на умни градове, е необходимото повишаване и изравняване на дигиталните умения на гражданите в ЕС.
Столицата ни има много силна екосистема от стартъпи, от технологични компании. Технологичният сектор беше формиран преди няколко години, основно благодарение на това, че излязохме на външни пазари“ посочи Генчо Керезов, зам.-кмет на Столичната община в направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“.
Други основни участници в дискусията бяха Димитър Сеизов, собственик на фирма за дигитална трансформация и роботика; проф. Стоян Симеонов (Discoverer - Петаскейл суперкомпютър – България); Борис Бонев от гражданската неправителствена организация „Спаси София“; Елица Стоилова от първата българска платформа за чатботове с изкуствен интелект umni.bg; Севделина Войнова, програмен директор на „Асоциация за развитие на София“.
От ключово значение е създаването на платформа open-source, която да е достъпна и непрестанно да се развива и обновява. Важно е нейните елементи да "говорят на един език" и да комуникират помежду си, поясниха експертите.
Отговорът на пандемията е солидарност, реформа и подкрепа за младите медици
Пандемията у нас и в ЕС бе темата на дискусията, организирана в по проекта „Нашата Европа“ на БНР с подкрепата на Европейския парламент в рамките на инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“. В нея участваха:
Евродепутатите Петър Витанов и Андрей Ковачев заявиха, че решенията за общи доставки на ваксините, за лечението на пациенти в други държави – членки, отпуснатият финансов ресурс за възстановяване и устойчивост на икономиките са създали солидарен модел в ЕС, който трябва да се развие и задълбочи. Според тях въвеждането на зеления сертификат е позволило пътуванията зад граница да продължат, като чрез него е възстановена 30% от мобилността в ЕС. Тяхната позиция е, че трябва да се работи за създаването на европейски здравен съюз, който да установи минимални здравни критерии, на които всяка една страна-членка да отговаря.
Според медиците, участвали в дискусията, българският опит при лечението на пациенти,високата смъртности ваксинационният процессе различава от другите европейски държави. Като причини бяха посочени разнопосочните послания за ваксините, големият брой възрастни хора и тези с придружаващи заболявания, които системата не успя да убеди да се имунизират. Посочено бе, че България е на второ място в света след Перу по брой починали на 1 милион души население, както и че у нас средната продължителност на живота е 6-7 години по-ниска от тази в Европа. В процес на изготвяне е мултифакторен анализ на смъртността от коронавирусната инфекция. Тойизисква събирането на голям обем от данни за заболели, оздравели, хоспитализирани и починали.
Експертите, както и пациентите, предупредиха, че след пандемията ни очаква пост-ковид вълна, тъй като наблюденията показват, че излекуваните пациенти от коронавирус имат кардиологични, неврологични и други оплаквания и симптоми. Освен това през изминалите две години ограниченият достъп до профилактика и наблюдение на хронично болните се превърна в предпоставка за влошаване на здравословното им състояние. Подчертано бе, че ЕС има приет Антираков план, който трябва да бъде приложен и у нас, наред с други профилактични и скринингови програми.
Като слабост на системата на здравеопазване бе отчетена и липсата на достатъчно медицински кадри. Участието на студенти – медици като доброволци в пандемията бе отбелязано като положителна практика, която е довела и до последстващото им назначаване в здравните заведения. Според студентите държавната политика вместо да се насочи към обучението им и тяхната реализация, е направила няколко обратни действия - намален прием на студенти в медицинските университети, повишаване на таксите за обучение и липса на места за специализация. бе също, Експертите призоваха обучението на специалистите по здравни грижи да бъде намалено от 4 на 3 години. Това е едно от решенията за по- бързо преодоляване на дефицита на медицински сестри.
Изводи и препоръки:
„Да се създаде и въведе ранна образователна програма за екологично знание, която да учи и възпитава в екологично мислене, което да не върви след проблемите, а да ги решава в зародиш, за да израсне младо поколение, отговорно към промените на климата и околната среда“
Дълбоко саниране и след това внедряване на екологични системи за отопление, в което ЕС да помогне финансово; включване в учебните програми на екологично образование от ранна детска възраст;повишаване на екологичната компетентност на хората къде се изхвърлят и как се рециклират отпадъците; стимулиране на бизнеса да започне да предлага електронни устройства с по-дълъг живот;пунктове във всеки квартал за изхвърляне на вредните отпадъци/на 10 000 души население се падат по един пункт/; Европейският съюз да предвиди повече пари за страните-членки за наука, която да създава екологични продукти; в животновъдните райони да се въведе свободната паша като евтин способ за устойчива околна среда; да се промени националното законодателство така, че то да се адаптира към климатичните промени.
Това бяха част от идеите, които възникнаха в хода на срещата дискусия "Изменение на климата и околна среда", организирана от Радио Кърджали като част от проекта „Нашата Европа“ на БНР, който се осъществява с подкрепата на Европейския парламент. И още. Граждани и експерти се съгласиха, че ЕС би трябвало да се съгласи с националните и регионални специфики,за да могат хората по места да не се отказват принудително от традиционния си начин на отопление и ползват "печките на баба".
Срещата бе проведена в хибриден формат - на живо в конферентната зала на хотел "Арпезос", в страницата на Радио Кърджали във Фейсбук и чрез платформата Zoom. Участници в дискусията бяха експерти, ученици, представители на туризма и на Гражданския панел на Европейския парламент, а именно:
По темата за енергийната ефективност, експертът Светослав Стойков който се включи през Zoom, обобщи, че у нас жилищните сгради са с нисък клас на енергийна ефективност. Хората масово използват остарял и неефективен модел на отопление, което влече след себе си високи разходи, както и замърсяване на въздуха при горенето на сурова дървесина и въглища. Самите потребителите не знаят много за ползите от модерното отопление.
82 % от населението живее в жилище, обитавано от собственик, но той не може да си позволи да инвестира в адекватни мерки за повишаване нивата на енергийната ефективност.
Според експертите и в България, и в ЕС, страната ни първо трябва да върви към енергийно обновяване, така нареченото саниране на сгради, за да увеличи нивата на енергийна ефективност, което ще доведе до по-малко количество енергия за отопляване или охлаждане на сгради. Експертът огласи и данни, според които над 95 % от населението в малките населени места и градове се отопляват или на дърва, или на въглища, което означава, че те допринасят значително за замърсяването на въздуха с ФПЧ.
От екологично сдружение "За земята", са написали становище, касаещо дълбокото сградно обновяване, а като резултат се очаква Европа да се съобрази с нашите специфики, с енергийната ни бедност.
Според Стоян Йотов, независим външен монитор по програма "ЛАЙФ“ на ЕС, климатиците не се споменават никъде в европейските директиви като приоритет в алтернативното отопление. Приоритет са високоефективните горивни инсталации, които отделят минимално количество ФПЧ. Това са пелетните инсталации, които работят с качествени пелети. Стоян Йотов е един от хората, които оценяват работата по проекта на Столична община по подмяна на печките с твърдо гориво в София.
Светослав Стойков допълни, че към подмяна на отоплителните инсталации може да се премине, след като се осъществи "дълбоко сградно обновяване".
В рамките на националния план за възстановяване и устойчивост, е предвидена така наречената "реформа на едно гише". В общинските центрове ще се дава информация на гражданите за всички програми, независимо дали са финансирани от държавата или ЕС, за кандидатстване за повишаване на нивата на енергийната ефективност, и за замяна на отоплителните уреди.
Според д-р инж. Георги Гачев, когато говорим за ефективност на отоплението, ние може да говорим за ефективност за източника на енергия /отоплителните прибори/. Но можем да говорим и за ефективност на разходната част, т.е. каква част от енергията по някакъв начин успява да напусне нашето жилище. Като целта е да стигнем до енергиен баланс който е близък до 0.
Даде пример за затворени помещения с нулев баланс, които се отопляват само и единствено от топлината отделяна от хората, които живеят в помещението. "Това е една много стара разработка на БАН, вероятно датира от 55-та, 60-та година. Това са неголеми помещения, разработени да бъдат напълно пасивни, за полярни условия" - около 40кв.м. жилищна площ, изолирана с 40 см. особена каменна вата. Като тези къщички могат да съществуват зад Полярния кръг, без да е необходимо някакво отопление.“
Според него България трябва да върви в посока целите сгради да са топлоизолирани и с централна климатизация, без да се налага всеки собственик да решава своите си проблеми. И вероятно ЕС може да подпомогне този процес на саниране на сградите.
Според дванадесетокласничката Александра Иванова от Професионалната гимназия по икономика, основно бедността пречи на хората да създадат по-екологична среда за живот.
Ученичката представи бизнесидея за създаването на иновативна туристическа агенция, в която клиентите да разглеждат забележителностите в нашия регион, карайки велосипед. Така ще допринесат за здравето си, и за природата.
По темата за отпадъците Даниел Костов очерта важността на екологичната компетентност. Регламентите за събиране и преработване на отпадъците са ясни, но общините не могат да се справят с адекватното събиране на боклука, в резултат на което гражданите изхвърлят по улици и дерета всякаква техника. Така захвърлените електроуреди са вече третият по големина замърсител в природата.
Тяхното разлагане уврежда всички компоненти на околната среда - почвата, подпочвените води, а през тях токсичните материали отиват в растенията, които животните ядат или които ние ядем, във водата, която пием.
Надежда Кирова, представител от България в заседанията на гражданския панел "Климат и околна среда" на Конференцията за бъдещето на Европа, заяви, че Европа мисли усилено как да намали вредните емисии в атмосферата за подобряване на климатичните условия и стандарта ни на живот. Като участничка в подгрупа, която се заминава с намаляване на отпадъците, Кирова е дискутирала различни варианти за решение на проблема. Част от тях: да се използват вече рециклирани продукти, опаковките да се намалят като обем, да се заплаща по-висока такса за повече изхвърлени отпадъци. Техниката да се произвежда така, че да издържа по-дълго време. С цел да не се замърсява въздуха, има идея да се забранят полети на къси разстояния.
По-евтините днес електронни продукти са за сметка на качеството, което имат, каза Георги Гачев. Според него електроннните устойства, например телевизорите, „живеят“ толкова дълго, колкото е гаранционнният им срок. Един от начините да намалим загубите е да започнем да продаваме и да произвеждаме по-качествена продукция... Ние трябва да контролираме производствения процес така, че да не се появяват на пазара неща, които не са нужни. Стоките, които се произвеждат в момента, са ремонтно непригодни, липсват резервни части и не могат да бъдат ремонтирани след изтичане на гаранционния период.
Даниел Костов обясни, че концепцията за депониране вече не се използва никъде. Електронните отпадъци вече се рециклират на 100%, когато влязат в каналите за рециклиране, освен ако някой не ги изхвърли някъде другаде. Идеята за рециклирането на електронните отпадъци е тези компоненти да бъдат възстановени обратно и върнати в материалите.
Михаела Кирчева сподели собствен опит и разказа как й се счупила дръжката на куфара по време на пътуване и никъде в Европа и в България не е намерила кой да я поправи. Всички майстори я съветвали как трябва да го хвърли и да си купи нов. За обикновения потребител няма никакъв стимул да си ремонтира каквото и да било, казва тя и смята, че трябва да се залага на по-качествени материали в производството. Освен всичко друго нужна е образователна програма за ранно екологично знание и възпитание на децата ни в училище, която да е подкрепена от различни по форма и вид кампании – игрови, забавни, практични. За да имаме знание като възрастни, трябва да имаме образование като деца. И за да не се налага децата да „вървят след боклука, а преди него“. Идеята намери подкрепа сред всички участници.
Петър Петков, който е в 12 клас в Професионалната гимназия по икономика, предложи своя бизнес идея, свързана с чистенето на околната среда, и по-конкретно в зоните на фабриките, фирмите и предприятията. Измислил съм и име, ние сме GREEN WORLD, пречиствателна фирма, която сме фокусирани към чистенето на околната среда. Нашата идея е да взимаме от фирмите техните отпадъци и да ги рециклираме вместо тях, ще даваме на фирми свързани с рециклиране те да го правят. В същото време те печелят пари от това, както и ние. И най-важната печалба за нас е, че света ще бъде много по-чист.
Ивайла Ставрева, ученичка от Езиковата гимназия „Христо Ботев“, смята, че много хора не знаят, че не трябва да изхвърлят техника, но липсва информация какво реално трябва да се прави с нея. Необходими са много повече информационни кампании, смята тя.
Стоян Йотов сподели своя опит по отношение ремонтите на уредите. Не всички знаят, че уредът, заедно с инструкция за потребителя, има и инструкция за сервиз. Тези ръководства може да се свалят от интернет. Той прави това за всичките си уреди. Така, ако се наложи ремонт, носи на малкото ателие, квартален майстор, и така му подсигурява работа. Европейска директива за сървизиране на бяла и черна техника предвижда никой да не може да внася и продава техника, която не може да се ремонтира. Категоричен е, че Европейският съюз трябва да дава повече пари за наука и за разработване на иновативни технологии, опазващи околната среда.
По темата за влиянието на климатичните промени върху дивата природа Христо Христов представи работата на фондация „По-диви Родопи“ в Източните Родопи. Дейностите на фондацията са за възстановяване и поддържане на екологичните процеси. В Родопите работят в много насоки. Две от тях са възстановяването на хранителната верига и възстановяване на отдавна загубени или застрашени видове, като белоглави, египетски и черни лешояди, европейски бизони, диви коне, засилване на популацията на елените – благородни и лопатари, както и за въвеждане на природосъобразното пашуване като механизми на опазване на биоразнообразието в района .
Проучване показва, че природосъобразното пашуване или така наречената „свободна паша“ на диви и домашни животни допринася за подобряване на всичко онова, което води до климатични промени – задържа органичния въглерод в почвата, намалява риска от горски пожар, нещо, което не може да се каже за съседна Гърция например, води до възстановяване на гори, които остават в естествен вид. И по този начин се противодейства на замърсяването, което идва от големия град.
Затова е много важно Европейският съюз да субсидира и подпомага селските райони, за да останат хората в тях.
Десислава Костадинова сподели резултати от европейски проект, който е проучвал пасищните практики в 11 държави в Европа, обединени в 8 района, някои от тях трансгранични. В Европа, и в Източни Родопи особено, има запазени устойчиви практики - животновъдни, които не само помагат на местното население да изкарва прехраната си, но те помагат и изключително много за смекчаване на неблагоприятните климатични проблеми. И в това отношение Източни Родопи могат да бъдат дадени като пример. За съжаление обаче, според нея тук отново опираме до негативните неща - традиционното животновъдство и свободното пасищно отглеждане на животни по всякакъв начин бива репресирано от законодателството на национално ниво.
И тук, може би, трябва да има по-добро мислене на национално ниво, така че да се вземат добрите практики, които ние имаме в Родопите, и да се промени националното законодателство така, че то да се адаптира към климатичните промени, смята Десислава Костадинова.
Европа да подпомогне икономиката на страните с най-засилена миграция, за да намалеят хората, които тръгват от тях в търсене на по-добър живот, както и да бъдат подпомогнати по-добре финансово страните, които приемат мигрантите, за да могат да им се осигурят по-добри условия. В ЕС да се работи по-активно в посока на интеграцията на мигрантите, както и за културния обмен между различните народности. Това бяха част от идеите, които възникнаха по време на среща-дискусия на тема: "Миграцията. Можем ли да превърнем проблемите във възможности", организирана от Радио Видин на 15.02.2022 г. Събитието бе организирано в рамките на проекта на Българското национално радио "НАШАТА ЕВРОПА", осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България, който има амбицията да даде гласност на българските граждани в поредица дебати, като събере колкото се може повече идеи и мнения на хора от цялата страна за това как трябва да се промени ЕС, за да отговори на бъдещите предизвикателства.
Срещата бе проведена в хибриден формат - на живо в залата на Областния информационен център - Видин, в страницата на Радио Видин във Фейсбук и чрез платформата Zoom. Като част от общоевропейската инициатива, целта на събитието бе да е основата на конструктивна дискусия между експерти и граждани, за да бъдат представени проблеми, свързани с миграцията и да се потърсят идеи за възможните им решения, които впоследствие да бъдат насочени за обсъждане в Конференцията за бъдещето на Европа. Темата и мястото на дискусията не са избрани случайно. Северозападна България е най-слабо развитият регион в ЕС и силно засегнат от миграционните процеси. Те оформят и облика му - западната сухоземна граница, и в частност област Видин, ежедневно е подложена на нелегални опити за преминаването ѝ, а от друга страна в областта от години действат икономически миграционни процеси.
В дискусията участват :
д-р Александър Русев - експерт в областта на националната сигурност и отбраната
Красимир Златинов - български участник в панела "МИГРАЦИЯ" в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа
Ахмад Дула Амири - преводач от арабски
д-р Ахмед Шейх Ахмед- сириец, живее във Видин със семейството си и има собствен бизнес
Любен Добрев - социолог
Мариела Савкова - управител ОИЦ Видин
Мартин Георгиев - мениджър в транспортна фирма в Германия
Чудомир Чортанов, Беатрис Сашкова, Галина Цветанова и Томас Борисов - ученици от Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин
На срещата бе отбелязано, че бежанският натиск към външните граници на ЕС все още не е затихнал и бяха посочени конкретни данни. Според тях, през миналата година в България са задържани общо 10 799 граждани на трети страни - броят им е трикратно по-голям в сравнение с пандемичната 2020-а, но и три път по-малък от пиковата 2015 година, когато по официални данни в страната ни са задържани 31 281. Най-много от мигрантите идват от Афганистан и Сирия.
Данните бяха коментирани и от експерта в областта на националната сигурност и отбраната д-р Александър Русев. Той допълни, че освен от тези страни, през България минават и хора от Близкия и от Далечния Изток, а така също от Мианмар /бивша Бирма/, Етиопия, Еритрея, Конго и др. Д-р Русев посочи, че мигрантите не могат да бъдат поставени под общ знаменател, защото голяма част от тях не бягат само от военните действия в родните им страни, а и поради икономически причини. Общият профил на нелегалният емигрант по думите му е на млад мъж, който бяга на Запад за по-добър живот. Област Видин също е била подложена на мигрантски натиск, но местните не бива да се притесняват, защото не този район е крайната им цел. От друга страна, специализираните служби трябва да си вършат работата по установяване и залавяне на нелегалните мигранти така, че да не всяват допълнително напрежение сред хората. Той предупреди и за опасностите от безконтролното преминаване на хора със съмнителен здравен статус особено и по време на пандемията, която се вихри в момента.
Репортаж на Анжела Каменова от граничното село Киреево разказа за срещи на местни жители с мигранти, чиито най-голям брой е бил през 2016 година. Повечето съответствали на общия профил - млади мъже в групи от по 20-30 човека. До конфликти не се е стигнало, но страхът у местните - повечето възрастни хопа, оставал.
Участниците в срещата се обединиха около мнението, че причините за миграционните процеси са предимно икономически и след това последици от военни действия, и че по-развитите страни биха могли да намалят тези процеси, ако помогнат в икономическото развитие на страните, които най-често създават мигранти.
На срещата бяха изслушани разказите на преводача Ахмад Дула Амири, пряк свидетел на събитията в Афганистан през различните етапи на историята и военните действия там. Той също потвърди, че основните причини за напускането на страната са икономически - това е и основният стимул за много мъже, дори и деца да отправят поглед към богатия Запад. Според него политическите причини и военните действия също са повод за засилена миграция. Неговото мнение е, че бежанската вълна има два изхода- първо, да се заздрави икономиката на страните с най-засилена миграция чрез помощ от по-добре развитите страни и ЕС като цяло и второ - да бъдат подпомогнати по-добре финансово страните, които приемат мигрантите. Така например, условията в мигрантските центрове в България щели да станат по-добри.
Мнение по въпроса изказа и д-р Ахмед Шейх Ахмед - сириец, който живее във Видин със семейството си и има собствен бизнес. Въпреки, че е завършил медицина в Русия, а по-късно в Дамаск е постигнал много в сферата на съдебната медицина, още в началото на военните действия там е предпочел да изведе семейството си от страната и са се преселили в България. Тук семейството му развива бизнес, децата му учат и работят, а той смята, че мигрантите също биха могли да спомагат за икономическото развитие на даден регион и да участват дейно в обществения живот в него. Той сподели идеята в ЕС да се работи по-дейно за интеграцията на мигрантите и за културния обмен между различните народности.
Чрез платформата Zoom в дискусията се включи и Красимир Златинов - български участник в панела „МИГРАЦИЯ“ в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа. Той сподели, че 75% от мигрантите са си поставили като цел Европа и че ЕС няма скоро да се освободи от бежанския натиск. Ето защо участниците в панела са се обединили около идеята да се стимулират финансово страните, които като външни за общността, търпят най-много негативи от бежанската вълна. Златинов представи и предложенията, които са били одобрени от Панела и ще бъдат представени на евродепутатите, за да бъдат взети под внимание. Той обърна внимание и на вътрешната миграция в страната, която е голям проблем за България. Според него, у нас трябва да бъдат създадени по-добри условия за работа и живот. В същото време смята, че трябва да има и колективна миграционна политика на ЕС, която да не поставя мигрантите в позиция на втора категория хора, да се обърне внимание на образованието и на здравното им осигуряване. Не на последно място според него е редно всяка държава да е солидарна при разпределението на бежанците, а не само някои от страните да изпитват негативите, свързани с бежанската криза.
Социологът Любен Добрев също обърна внимание на вътрешната миграция и подкрепи идеята да има еднотипни действия към мигрантите във всички страни на ЕС. „Ако има единна политика към тях, те по еднакъв начин ще се интегрират в обществото“ , каза той.
Интерес предизвика участието в дискусията на ученици от видинската ГПЧЕ „Йордан Радичков“. Общото в изказванията на Чудомир Чортанов, Беатрис Сашкова, Галина Цветанова и Томас Борисов бе, че независимо от това дали ще продължат образованието си у нас или в чужбина, мнението им е, че в България много неща трябва да се подобрят, за да стане тя добро място за живеене. Промени трябвало да има както в образователната система, така и в условията за работа и живот. За родния си град мислят, че трябва да се помисли повече за развитието на туризма, който ще доведе до повече инвестиции, които пък ще върнат младите хора. А наличието млади хора, щели да привлекат още млади хора. За целта трябвало да се обърне внимание и върху популяризирането на този край, чрез внимателно подбрани и интелигентно представени рекламни и медийни изяви. В сферата на образованието трябвало да се набляга повече на качеството, да има повече практика и по-малко теория, както било в добрите западни университети. Държавата трябвало да се грижи повече за младите хора, като първо инвестира в тях, а после им осигури добри условия за реализация.
В дискусията се включи и Мартин Георгиев, който живее в Германия от 10 години. Заминал е по здравословни причини. Днес той е мениджър в транспортна фирма и смята, че животът в страна, където се спазват законите, е по-лесен. Георгиев обясни, че в Германия има установени правила за по-бърза адаптация и интегриране на мигрантите и че не бива да се гледа на тези хора със страх. Коментира, че не бива да се говори само за повишаване на заплатите в България, а по-важното било да се следи за покупателната способност. Според него, хората трябва да се занимават с това, което ги прави щастливи и така ще съдействат за развитието и на региона, където живеят. "Трябва повече позитивизъм, защото той е водещото в реализацията на даден човек", допълни той.
Срещата завърши с включването на управителя на ОИЦ във Видин, Мариела Савкова. Като специалист, който от години се занимава с разработването на проекти по европейски програми, тя заяви, че средствата, които ни предоставя ЕС за развитие, не се използват пълноценно. Като пример даде Кохезионния фонд, който е предназначен за държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС. Неговата цел е да намали икономическите и социални различия и да насърчи устойчивото развитие в отделните региони на ЕС. Именно средствата от този фонд биха могли да подобрят икономическото развитие на Северозападния регион в България така, че животът в него да се изравни по стандарт с останалите региона от страната и в ЕС. Това е и решението за спиране на икономическата миграция, която обезкръвява тази част от България и я превръща в демографска пустиня.
На срещата бе припомнено също, че Изпълнителният съвет на Конференцията за бъдещето на Европа даде старт на многоезичната цифрова платформа, като прикани всички граждани на ЕС да допринесат за оформянето на собственото си бъдеще и това на Европа. Платформата е достъпна на 24 езика, което позволява на гражданите от целия ЕС да споделят и обменят идеи и мнения, посредством онлайн събития. Чрез платформата гражданите от цяла Европа вече имат възможност да представят вижданията си по всяка тема, която считат за важна за бъдещето на Съюза. Европейските институции са се ангажирали да изслушат направените препоръки и да предприемат действия по тях.
10 февруари
Радио Бургас
Дискусията „Туризъм. Възможности за реализация. Нови правила“ организирана от БНР – Бургас се проведе в Конферентната зала на „Център за съвременно изкуство и библиотека Бургас“ при спазване на противоепидемичните мерки.
Ръст на туристите се очаква за летния сезон по Южното Черноморие тази година. Оптимистични са очакванията за възстановяването на традиционни пазари, но всичко зависи от това как ще се развива ковид пандемията. Това стана ясно по време на дискусията „Туризъм. Възможности за реализация. Нови правила“ организирана от БНР – Бургас по проекта „Нашата Европа“ част от инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“, която се реализира съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България.
Основните участници в дискусията бяха: Савина Недялкова - държавен експерт в дирекция "Стратегическо планиране и продуктова политика" в Министерството на туризма и представител на министерството в Консултативния комитет към Европейската комисия; проф. Милен Балтов - зам.-ректор на Бургаския свободен университет; доц. Златина Караджова-Преподавател в университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, лицензиран екскурзовод, член на ЮСЕ „ Ваня Райкова“; Христина Славова, член на УС на Бургаската регионална туристическа камара; Николай Димитров -член на Асоциацията на стопаните на морски плажове, концесионер на плаж „Крайморие“; Елена Иванова – член на УС на Съюза на частните собственици в Слънчев бряг; Антон Тръпков – хотелиер, ученици 12-ти клас от Професионалната гимназия по туризъм.
Положителни са очакванията за предстоящия туристически сезон на експерти, хотелиери и туроператори. Първоначалните записвания сочат, че по Южното Черноморие ще се завърнат туристите от Великобритания, Германия, Чехия, Русия и др. Има интерес за почивки и от Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Франция, Белгия.
Представителите на бранша посочиха редица проблеми - липсата на кадри, прилагането на единни правила относно посрещането и обслужването на туристи в условията на ковид пандемия, подпомагането на сектора и др.
Държавата ще насочи усилията си в рекламирането на страната ни, като желана и безопасна дестинация в условията на пандемия. Очакванията са рестрикциите за пътувания да са по – леки. Ще се действа според указанията за мерки за безопасност при обслужване на туристите, разработени от Министерството на туризма. Предстои въвеждането като стандарт и у нас на протокол за всички туристически услуги, разработен на европейско ниво.
В богатата дискусия бяха повдигнати и въпроси свързани с увеличаването на цените на туристическите пакети, заради увеличението на електроенергията, липсата на достатъчно паркинги в курортите, необходимостта за развитие на авио и жп транспорта с цел туристически пътувания, изграждането на пясъчни диги с цел защита на плажовете и др;
Участниците се обединиха около извода, че туризмът в условия на пандемия вече се случва на регионален принцип и усилията за привличане на туристи трябва да е в тази посока. Има промяна при провеждането на туристическа политика и тя ще бъде насочена към предоставянето на „стойност“. Туристите вече търсят персонализиран, дигитализиран туристически продукт и България може да го предостави, в тази посока трябва да бъдат насочени усилията на бранша и държавата.
8 февруари
Радио Варна
Дигиталната трансформация трябва да бъде стратегическа цел и водеща политика за местната европейска власт. Около тази идея се обединиха участниците в дискусията „Дигитална трансформация на местната власт“, организирана от екипа на Радио Варна по проекта на Българското Национално Радио „НАШАТА ЕВРОПА“. Задължително върху процеса на дигитализация трябва да се фокусират образователната система, европейците като граждани, потребители и ползватели на услуги и бизнесът.
Дигитализацията се отразява върху всички обществени процеси в малките общности - икономическите възможности, подобряването на условията на труд и качеството на живот. Процесът е форсиран през двете години на пандемия, казва Нора Момчева – секретар на община Варна. Причините, за да е относително бавен процесът на дигитализация в морския град са финансови трудности и липсата на достатъчно квалифицирани кадри. Варна разчита на средства от ЕС, за да се ускори процесът на дигитализация, каза още секретарят на община Варна.
Добрият пример на Естония, лидер в европейската дигитализация /демонстриран в кратко видео по време на дискусията/, е все още трудно постижим, най-малкото, защото балтийската държава е предприела първите си крачки в тази посока преди 20 години, смята още Момчева.
Не на евросредства, а на собствени финанси разчита малката община Троян, за да дигитализира най-важните за гражданите й услуги, каза в дискусията на Радио Варна Анита Маринова – началник отдел „Услуги за гражданите“ в община Троян. За около 10 години, чрез фирма, спечелила обществена поръчка, общината успява да дигитализира Регистъра за гражданско състояние за периода 1910 – 1999 г. Регистърът дава информация за ражданията, браковете и смъртните случаи на територията не само на град Троян, но и в прилежащите села. Успоредно със създаването на Регистъра, общинската администрация, отново със собствени средства и разчитайки на собствените си експерти, създава Националната база данни на населението от 1880 г. до момента. Тази информация може да се ползва от всяка точка на страната, уточни Маринова.
Подходът към изграждането на дигиталната трансформация на местната власт в Троян е адекватен, правилен. Анализът на нуждите на местното население, защото те са специфични за всяка община, трябва да бъде определящ при създаването на списъка от дигитални задачи/услуги, които ще се решават, е мнението на Мариана Трифонова от Института за икономическа политика. Процесът не е технически, а политически, смята Трифонова. Местната администрация, ръководствата на общините, трябва да са убедени в необходимостта от дигитална трансформация и процесът да бъде устойчив, а гражданите „въвлечени“ в процеса, заяви още Трифонова.
Решенията на дигиталната трансформация трябва не само да са удобни, но и сигурни. Това е мнението на Стела Иванова – главен продуктов директор в IT компания със сериозен пазар в страната и ЕС. Потребителите имат нужда да бъдат обучавани, особено, когато продуктът е нов. „Винаги отделяме време, за да обучим клиентите какво всъщност представлява един продукт. Как той може да се използва и какви са ползите от него.“, обясни още Иванова в дискусията на Радио Варна „Дигитална трансформация на местната власт“. Фирмите, предлагащи дигитални услуги и продукти, задължително гарантират сигурност на много нива, по думите й. Има много регулации, приети в ЕС, за защита на личните данни. Информираността на обществото е изключително важна, смята още Стела Иванова.
Евгени Андреев – преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и участник в дискусията на Радио Варна по проекта „Нашата Европа“, коментира темата за притеснението на европейците, в частност българите, от използването на дигитални услуги. Статистиката сочи, че хората се съмняват от „изтичане на лични данни“ при ползването им. „Ботовете сами ще измислят възможности, които могат да улеснят “хакването“ на една система, но всъщност най-слабото звено в сигурността е друго – Човекът. Това означава, че образованието изостава“.
„Най-слабото звено“ е човешката грешка, според Андреев. "Колкото и добре да е защитена една система, проследявайки ежедневната дейност на служителите, може да се направи така, че атаките да „излъжат“ човека и той да даде достъп от вътрешната страна, без дори да е разбрал".
Много честа грешка, според Андреев е, когато сме на работа да използваме личното си мобилно устройство за служебни цели. Важно е да има правила във всяка организация –личната поща да се отваря само на личния телефон, за служебната поща - да се използва служебният, за да няма припокриване. Обучението по кибер сигурност трябва да започне от най-ранна възраст, категоричен е Евгени Андреев.
Дигиталните промени в обществения живот, предизвикани от епидемията от КОВИД 19 и общият технологичен скок, водят до необходимостта от промени в образованието – институционално и личностно, управлението и институциите.
25 януари
Радио Благоевград
Тема: Скъсяване на пътя на младите хора до работното място
Повече практически занятия, използване на нови технологии в обучението, нови програми за ученически обмен и увеличено време за спорт в училище – около тези идеи се обединиха български евродепутати, учители и ученици от Благоевградска област.
Това се случи на 25 януари по време на дискусия, в рамките на проекта „Нашата Европа” на БНР. Събитието се проведе на 25-ти януари, т.г. в Голямото концертно студио на Радио Благоевград. Темата, която провокира интереса на участниците бе: „Възможности за образование на младите хора”. Проектът популяризира инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“ и се реализира с финансовата подкрепа на ЕП.
Общоевропейската инициатива дава уникална възможност за всички граждани от страните членки на ЕС, да обменят мнения относно предизвикателствата, пред които са изправени отделните общности. И да приоритизират възможностите, чрез които да се изгради висок жизнен стандарт, съобразен със съвременните социални условия.
“Без значение откъде сте и какво работите, тук е мястото да помислите какво бъдеще искате за Европейския съюз” – това е обединяващото мото на инициативата. В тази посока протекоха и разговорите, насочени към най-ценния капитал на обществото - децата и младите хора.
Основните участници в дискусията бяха: Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, евродепутатът Цветелина Пенкова, БСП/Прогресивен алианс на социалистите и демократите,ученици от Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград, ученици от Средното училище „Братя Петър и Иван Каназиреви“ – Разлог, представители на Детския парламент – Благоевград, студенти от Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, както и чуждестранни студенти, обучаващи се по програма „Еразъм +” и още онлайн участници от Zoom: Димана Първанова, Андрей Петренко, Гергана Блажева, Красимира Хаджикосева, Гергана Панова, София Жекова, Диана Димитрова, Даниела Костадинова, Пенка Ненчева, Калина Върбанова, Биляна Църноречка.Бъдещето на Европа говори за бъдещето на Европа – формулировката на дебатите отразява най-точно общоевропейската политика за инвестиция в образованието на подрастващите. Това се подчерта по време на дискусията от страна на евродепутати и преподаватели.
От своя страна пък, учениците коментираха необходимостта от въвеждането на учебни дисциплини, които на по-ранен обучителен етап да ги подпомагат при избор на професия.
В тази връзка бяха изтъкнати и примери, свързани с липсата на практически дейности в образователния процес. Гимназистите бяха на мнение, че е важно да излязат от класните стаи и да се срещнат пряко със социалната действителност.
Предприемаческият дух и влизане в среда, която да формира умения за поемане на разумен риск – тези насоки също бяха поставени като необходимост от младите участници.
Спортът и физическата активност са неотменима част от съвременното образование. Засилване на тяхното присъствие в учебната програма поискаха още подрастващите.
Основен акцент бе изведен и от темата, свързана с екологичното възпитание в посока „Зелена Европа“.
Какви граждани ще иска да образова ЕС от тук нататък – по време на този модул като основен проблем бе изтъкната слабата връзка “средно - висше образование”. За да се осъвремени и постигне цялостен практически ефект трябва да присъстват и представители на бизнеса. Това бе подчертано от университетските преподаватели, които участваха в дискусията. Като добра практика бе отличена програма “Еразъм”, която помага на студентите да намерят себе си и да открият това, което искат да работят и да правят.
В рамките на дискусията се породи идеята предложенията да бъдат отправени конкретно към образователното министерство. Евродепутатите, които участваха в срещата, гарантираха че подобен род дебати трябва да прераснат в по-голям обществен форум. Европа има необходимост да чуе гласа на младите, защото младостта е бъдещето. С тази провокация към подрастващите да бъдат активни в европейските програми, приключи форумът, организиран от БНР – Радио Благоевград.
Основни идеи, които се дискутираха генерирали по време на конференцията:
✅ Повече часове по физическо възпитание и спорт в училище, както и повече възможности за практически занимания на учениците в различни сфери, които да доведат до развиване на уменията на ученици и студенти.
✅ Въвеждане часове по “Кариерно ориентиране” като предмет в училище или като извънкласни дейности.Създаване на нови програми, подобни на „Еразъм“ от които да могат да се възползват ученици от средните училища и гимназии.
✅ Засилено сътрудничество между училища от страните членки в ЕС и междуучилищен обмен, както на ученици, така и на преподаватели
✅ Редуциране на времето на учебните часове, премахване на седмични и месечни изпитвания, контролни и тестове и замяната им с по-обстойни срочни и годишни оценявания
✅ Осъществяване на срещи между ученици и студенти с външни преподаватели и с успешни личности от бизнеса
✅ Осигуряване на технологични средства в час – лаптопи, таблети и всичко, което е необходимо за съвременното образование и е полезно за учащите
✅ Екологично възпитание на ученици и студенти в посока „Зелена Европа“
✅ Повече възможности за провеждане на стажове в училище и в университета
18 януари
Програма Христо Ботев
На 18 януари във Второ студио на БНР се проведе първата от поредицата дискусии по проекта „Нашата Европа“ на националната медия. Проектът популяризира инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“ и се реализира с финансовата подкрепа на ЕП.
Основните участници в дискусията бяха проф. Нели Огнянова - експерт по медийно право, проф. Нина Дюлгерова - експерт по международни отношения, Иван Яхнаджиев - художник-авангардист, Светла Кьосева - дългогодишен учител, преводач, студенти от НАТФИЗ, ученици от Американския колеж в София.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че в бъдеща Европа трябва да бъде намалена бюрокрацията по отношение на кандидатстването за европейски проекти в сферата на културата. Според тях достъпът до такива проекти е ограничен от множество процедурни трудности, които отнемат от творческата енергия на кандидатстващите и ги обезсърчават.
Според някои от участниците, за да достигне истинския си потенциал, една творческа личност трябва да бъде добре защитена. Дискутиращите си дават сметка колко нюансирана и сложна е темата за авторското право, но въпреки това споделят мнението, че феномени като дигиталното пиратство и останалите аналогови форми на кражба на интелектуална собственост са пречка за творческата дейност.
В свят, който в технологично отношение напредва с непредсказуеми темпове, дискутиращите искат да видят една много по-технологична и дигитална Европа. В контекста на темата за творческата личност това означава много по-добър обмен на идеи и много повече възможности за развитие.
В Европа на бъдещето трябва да има балансирано участие на малките и големите страни. Българските творци трябва по-активно да присъстват в културата на Европа не само за да я опознават, но и за да представят нашата култура.
Големите разлики във финансовото състояние на различните държави в крайна сметка водят до различни възможности за мобилност, въпреки че ЕС дава равен достъп до проектите, свързани с пътувания. Ако тези разлики бъдат компенсирани, българите ще участват по-пълноценно в процеса на взаимно опознаване на различните култури.
Получи се богата дискусия с множество гледни точки. Извън конкретните теми, довели до оформянето на идеи за това каква искаме да бъде Европа, бяха маркирани сложни въпроси като творческата свобода и докъде се простира, както и доколко е допустимо въобще да бъдат регулирани изкуствата и културата.
