Проф. Томас Фърнес: Безотговорната употреба на технологията ме притеснява

Може ли класната стая да е в дома ти, да плуваш с бели акули, да разглеждаш клетките на „все едно си в микроскопа“ и то без да влизаш в час, но да си с учител, който е на хиляди километри от теб. Отговор на това дава едно любопитно приложение на виртуалната и добавената реалност - метод, който се прилага в САЩ, а специалистите там казват, че така образованието не само се персонализира, но подготвя за новите работни места, които ще се откриват заради развитието на технологиите.

Добавената реалност, освен за забавление, може да служи за работа. Стойността на виртуалната и добавената реалност глобално се очаква до 2022-ра година да достигне 209 милиарда долара, а в Европа да достигне 12 милиарда до 2024 г.

„Подобряване на образователната система, използвайки виртуална реалност. Целта на виртуалния асистент е вкъщи всеки ученик да може да надгражда знанията си“, разказа Антоан Георгиев, който е ученик, а интересите му са насочени към развитие на потенциала на технологията за учене в училище.

Професор Томас Фърнес трети дава своите аргументи защо технологията за виртуалната реалност е подходяща за образованието. Професорът в университета Вашингтон в Сатъл е един от пионерите, които преди повече от век започват да разработват технологията на виртуалната и добавената реалност. Наскоро Томас Фърнес беше, макар и виртуално, в България за среща със заинтересована от технологията. И там той каза, че използването на технологията в образованието е начинът тя да бъде използвана за нещо добро:

„Безотговорната употреба на технологията ме притеснява. В продължение на 30 години ние проучваме въпросите, свързани с използването на виртуалната реалност за образование. Към днешна дата няма съмнение дали това работи. Това вече е стандарт, стил. Деца, които са обучавани посредством технологията, успяват, дори и децата с аутизъм“.

Училище и образование не е задължително да са едно и също нещо, казва и Мики Реванау, съпредседател на организация, която популяризира нови модели на обучение в американските училища. Тя дава пример с 14-годишния Лио, който като всички средностатистически ученици има проблем с концентрацията в час, но обича да чете и да се запознава с дивия свят:

„Лио има щастието да живее в Охайо, който е един от 30-те щата в САЩ с виртуални обществени училища. И майката на Лио е избрала точно такова училище за него. За Лио и за още половин милион ученици в САЩ, които ходят в нашите училища и подобни на нашето, училището не е стая, чинове, и изискване на внимание от страна на учителя. Този тип училища дава нужното индивидуално обучение, което е нужно за точно определения човек. И ще го подготви за бъдещето, където работата ще изисква многообразни умения. … Училището на Лио е виртуално. Но има истински учители, правят се истински изпити и клубове по интереси. Приятелите му са истински. И всичко това съществува като училище там, където е Лио и се активира, щом той влезе в него. Ключът е персонализация на знанието към ученика. А не да карате ученикът да се адаптира към знанието. Подобни училища се увеличават всеки ден не само в САЩ, но и по света. Въпросът тук е защо родителите да купуват онлайн, да работят от разстояние, защо училището да не е по – близо с технологиите до децата“.

Мики Реванау, съпредседател на организация, която популяризира нови модели на обучение в американските училища, споделя, че промяната на начина на обучение адаптира и придобиването на знанията, нужни за новите професии, създавайки по този начин у човека способността да бъде адаптивен в свят, който все повече ще се изпълва с технологии.

Томас Фърнес трети, един от пионерите на виртуалната реалност, казва, че проблем засега пред създателите на виртуалното училище е създаването на съдържание. Затова,  според него, успехът би дошъл не от спонсори за проектите, а държавата, която трябва да събере хората, които създават съдържание.

„Мечтата ми е в бъдеще да има т.нар. виртуална класна стая. Това е стаята на вашето жилище. Защото в домовете ни има повече технология, отколкото някога бихме видели в училищата. Как училището ще използва технологията, все още не знаем. Какво е бъдещето? Реалността ще бъде размита, защото няма как да я отличим от виртуалната. С  добавената реалност и смесената реалност ще ни предостави невъзможно голям брой възможности за преживявания. Ще бъде и изумително, и ужасяващо. Например какво ще е да виждаш през очите на друг човек - как се прави операция, обучава те да играеш голф или 12-годишно хлапе да построи виртуални светове за своите връстници, където да учат за гравитацията, светлината, историята, математика, или баба ви, която е на хиляди километри, може да присъства на рождения ден на детето ви, а и вие на нейния. Възможностите са безкрайни“.

Целия репортаж чуйте от звуковия файл.