Спомен за Атанас Липчев

67 години от рождението и 8 години от смъртта на знакова за Варна личност отбелязваме днес – писателят романист Атанас Липчев. Работил като учител, през 1981 става редактор на Икономическия университет.

Първата му книга – сборникът с разкази "Вълча любов", излиза пет години по-късно. Дотогава книгата е връщана 4 пъти от варненското издателство "Георги Бакалов" под претекст, че съдържа дребнобуржоазни разкази, които "не утвърждават ценностите на социалистическия начин на живот".

През 2003-та година издава първата част от романа си „Тежки пари”. Следва „Тихият бял Дунав”, знаково произведение за лагерите край Белене. Издава още 4 романа. А до края на живота си е председател на Сдружението на писателите във Варна. Носител е на награда Варна за 2010 година.

За Атанас Липчев си спомнят в разговор колегата Светлана Вълкова и писателят Людмил Станев.

- За разлика от повечето некадърни автори, Атанас Липчев е изключително скромен човек, тъй като най-вероятно със своя интелект и вроден, и придобит съзнава, че това, което пише е стойностно и ще остане... Така че няма нужда да се тупа, да крещи, да ходи по телевизионни студия, да участва социално в живота... Той има една друга страна – ходеше за риба с лодка. Един друг писател, който много харесвам и уважавам, е Коста Радев. Бяхме приятели, ходихме на гости често при Коста на "Траката"... Ставаше едно приятелско надлъгване между рибари и литератори. Този човек (б. а. Липчев) сякаш си живееше спокойно, аз се чудя как внезапно си отиде. Понякога много се ядосваше, защото беше роден демократ и по култура, и по възпитание. Изповядваше това, че човек не трябва да тормози другите и по тази причина много ненавиждаше комунистите.

- "Фустанела" е любимата ти негова книга?

- Да. Тя е една новела, която много прилича без да има общо като тема с хемингуейското усещане, в същото време е комично-драматична, а накрая всъщност една нещастна история... Можеш да получиш морска болест, докато я четеш.

- Аз лично много харесвам "Mailer Deamon или другият бряг на реката". Това е всъщност последната му книга.

- Той лоши книги няма. Беше човек като нас и е – като автор, защото, докато го четат, е жив. Човек, който много внимателно си пипа нещата, почиства. Когато човек пише роман, трябва да си следи внимателно героите, иначе като човек беше голям приятел и мек човек.

- С какво е голяма литературата му?

- Като всяка една добра и голяма литература с посланието към хуманност. Това е важното за една литература, ако иска да запази стойността си във времето и категориите, с които се работи, и нещата, за които се разказва, са неща, които винаги ще ги има във всеки живот и във всяко време.