Йордан Данев е от музикантите, които работят тихо, без излишен шум около себе си, но системно и целенасочено, и с интересни идеи. Не е фен на станалото задължително, като че ли, "фейсбук говорене" и това донякъде го "скрива" сред изобилието от музикална продукция. И въпреки че е акордеонист с дългогодишен корепетиторски стаж, в последните години все по-често се радваме на творчеството му като аранжьор и автор на музика. И в двете има немалък опит вече - писал е за много танцови постановки, негови композиции се свирят от различни ансамбли в страната, някои слушатели може би ще си спомнят участието му в някога съществуващото трио "Нестинари" (Николай Йорданов - пиано, Йордан Данев - акордеон, Петър Станков гайда), преди година участва в проекта "Музика в портрети" на Оркестъра за народна музика на БНР, има един записан албум с група "Лот Лориен" и десетки аранжименти за певци и инструменталисти в областта на българския фолклор.
В предаването "Срещи в 7/8" направихме премиера на неговата композиция "Мечтание", което бе повод и да разкажем за една малка част от музикалния му път до този момент.
Цялото интервю и музиката чуйте в звуковия файл.
(...)
Кое е твоето истинско "Аз" - акордеонът или композирането?
По-скоро творческата работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, докато акордеонът си остана по-периферно занимание, но... все пак си ми е инструментът. Творческата работа е много интересен процес, постоянно ограмотяване в нови неща...
Тази несигурност, която я има във всеки автор, поне така си мисля, как се преодолява? "Това ли е точно, което искам?", "Абе, хубаво звучи, ама ми се иска някой друг да го чуе..." Има го този момент, нали?
Да, определено. Не толкова като композиция, колкото като реализация на композицията - като звук, като баланс, като мащабност, дали е постигнато това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, докато диша ще го прави, и винаги ще е в търсене, и в съмнение, важното е човек да трупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност първо да ги реализира, и да ги представя. Реализацията не е малък проблем.
Ти казваш "игра" на композирането ли?
Да.
Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са "верните ноти".
О, да, определено. Не е сериозно, ако не си сигурен в това, което пишеш. Човек трябва да знае какво прави. Естествено понякога му се получава по-добре, понякога не чак толкова добре. Винаги има поне още едно решение, което е по-добро.
А когато е минало време?
Тогава малко моментът е сложен с възприятията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предишни моменти, минат ли 2-3 години, изглеждат ми малко лековати. Но мисля, че е нормален процесът. Това е добре, че ми изглеждат по този начин, защото иначе си спрял.
"Мечтание" - ние загатнахме в началото на разговора за тази пиеса, която ти представи с Оркестъра за народна музика на БНР миналата година. Но сега я реализира като самостоятелен проект.
Тази пиеса се появи на бял свят вследствие на поканата от страна на БНР да участвам в проекта "Музика в портрети". И това което бях направил за оркестъра, го реализирах студийно. Мога да спомена хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).
Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която сега ще чуем?
Чисто технически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата.
А онова "мечтание" преди година и това "мечтание" сега, едно и също ли са?
(смее се) Мисля, че да. За една година не се е променило много в главата ми. Но аз така или иначе като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо конкретно. Просто мечтанието като...
Композиция...?!
Ами, да. То е много индивидуално, всеки човек си има мечти - някои са по-реални, други са нереални.
Само за реалните ли пишеш музика?
Не, хубаво е човек да излиза малко от реалността. Мисля, че няма нищо лошо от време на време да си помечтае. А няма и нищо лошо някои от мечтите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва извън реалността. Да ни вкарва в някакъв друг свят.
Галин Стоев е европейски театрален режисьор, известен с чувствителния си подход при работата с актьорите и интереса към съвременната драма. Получавал е множество театрални награди както в България, така и по света. Работи с Comedie Francaise, Theatre nationale da la Colline, BAFF theatre в Антверпен и много други. От началото на..
Грънчарството е един от най-древните занаяти в света. Керамиката е един от най-старите художествени занаяти в българските земи. Глинените изделия служели в сватбените и погребалните ритуали, задоволявали и ежедневните битови нужди. Характерни за троянската керамика са шарките, изобразяващи битови мотиви, елементи на народното облекло и природата. В..
Концерт на SMOKIE в България – вече не звучи като изненада. Но всеки път, когато легендарните британци посетят страната ни, залите са пълни, а публиката пее с пълно гърло незабравимите хитове на групата. За първи път SMOKIE правят концерт във Варна през далечната вече 1981 година. Близо 40 години по-късно варненската публика отново ще се..
67 години от рождението и 8 години от смъртта на знакова за Варна личност отбелязваме днес – писателят романист Атанас Липчев. Работил като учител, през 1981 става редактор на Икономическия университет. Първата му книга – сборникът с разкази "Вълча любов", излиза пет години по-късно. Дотогава книгата е връщана 4 пъти от варненското..
Винаги, когато съм го слушала, тогава и сега, си представям слънчице - красиво, меко, топло. - думите са на народната певица Галина Дурмушлийска , с която разговарях в предаването "Съботна трапеза" . А повод за нашата радиосреща беше датата 29 ноември, тогава се навърши четвърт век откакто добруджанският певец Иван Георгиев не е между нас...
"На мен ми се свири рок с Вас!" - така започва историята на една етно-рок група, в която свирят българин, монголец и французин. "Варварските цигулки" (Violons Barbares) е една от най-успешните етно формации в Европа - рожба на гъдуларя Димитър Гугов . Буйни къдрави коси, малко развален вече български, широка усмивка и широки хоризонти на..
"Julian's Laughter" (Смехът на Джулиън) е най-новата група на Славин Славчев В предаването "Джем сешън" Славин Славчев представи най-новия си музикален проект, а слушателите на Радио Варна първи чуха дебютния сингъл "Lost". Оказа се, че това е група, която е "узрявала" няколко години. Песните, които сега работят, включително и първия..